„Дела трябват, не думи”

преди 6 месеца

Васил Лъвский

Художник: Васил Горанов

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.

(до Панайот Хитов, март или април 1868 г.)

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.  

(до Л. Каравелов, 25.VII.1872)

Бързата работа ялова излиза.

(до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.)

Време за помагане е сега – закъснелите не ще бъдат наши приятели.

(до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.)

Времето е в нас и ние сме във времето.

(до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.)

Всекиму ще се държи сметка за делата.  

(до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.)

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

(писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.)

Всичко се състои в нашите задружни сили.

(до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.)

Дела трябват, не думи.

(до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.)

Дружна разяснителна работа.

(до местни комитети, лятото на 1872 г.)

За враговете на демокрацията и републиката – смърт!

(из „Нареда на работниците за освобождение на българския народ“ – наказателен закон)

За отечеството работим – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.

(до Ив. П. Кръшковски, 20.VI.1871 г.)

Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва.

(до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.)

Интригата спира хода на народната работа.

(до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.)

Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.

(до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.)

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!  

(до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.)

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.  

(до Филип Тотю, 1.III.1871 г.)

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

(до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.)

Народната работа стои над всичко.

(до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.)

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

(до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.)

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.

(до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.)

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.

(до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.)

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.  

(из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел)

Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?

(до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.)

Трябва да се жертва всичко, па и себе си.

(до орханийци, 29.I.1872 г.)

Трябва изпит за всеки. Защото има примери: днес е човек, а утре – магаре.

(до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.)

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.  

(до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.)

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.

(до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.)

Чисто народният човек се бори, докато може… ако не сполучи… трябва да умре в народната си работа.  

(до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.)

Писмо на Левски до Каравелов:

“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки бутуш в Бългърско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

(до Любен Каравелов)

Етикети: