Ден за размисъл

преди 1 година

Има поне един ден на няколко години, когато българинът трябва да мисли предварително, а не след това да се тюхка – абе аз ако бях помислил...

Днес е ден за размисъл.

Неслучайно това е денят преди изборите и също така не е случайно, че е забранена консумацията на алкохол по кръчмите. Защото на една ракия се мисли едно, на две – друго, на три – съвсем друго, след четвъртата вече не се мисли. 

Мисля, значи съществувам, е казал един философ.

Мислителят на Огюст Роден
Снимка Интернет

А българинът хич не си пада по това занимание – мисленето. Има куп поговорки в подкрепа на това. Например „Най-мразим да мислим“. Или „Седим и мислим, мислим и седим, по едно време се улавям, че само седим“.

Известно е пък какво се е случило на една българска патка, която мислила, мислила и …

Но има поне един ден на няколко години, когато българинът трябва да мисли предварително, а не след това да се тюхка – абе, аз ако бях помислил…

Този ден е денят преди и денят на самите избори – европейски, президентски, парламентарни или местни. Тази година вотът е за Европарламент и за наши си местни парламентчета, така че на нашенецът ще му се наложи да помисли два пъти повече.

А има за какво да си помисли той днес и утре.

Например да опровергае онези социолози, политолози и прочие последователи на древната Касандра, които се опитват да го карат да не мисли, като от сутрин до вечер му набиват в главата, че изборите са решени, че всичко е ясно.

Няма такъв филм. Изборите не са решени, докато не бъде затворена и последната избирателна секция и докато не бъде преброена и последната бюлетина. Ако се наложи, може да има и повторно преброяване, може да се наложи да има и ръчно броене.

Нека припомним, че преди 18 години на президентските избори един кандидат, който преди деня на вота бе класиран трети, препоръча на социолозите да си съберат дипломите и да си ги изгорят на клада. И стана първи. Друг един политик ги нарече врачки.

Наистина гафовете им са много, откакто се нароиха в годините на демокрация. Например през 1991 г. „вкарваха” в парламента 6 партии, пък то влязоха само три. По-късно предричаха абсолютно мнозинство на една партия, т.е. поне 121 депутати, пък се оказа, че са само 82.  Пак тогава врачките се правеха, че една партия не съществува, тя пък взе, че стана четвърта политическа сила. На първите избори за евродепутати у нас предсказателите изкараха една партия първа сила, после се оказа, че тя е едва трета.

И всеки социолог твърди, че допитването му е обхванало една голяма, представителна част от електората и поради това данните са, ако не абсолютно точни, то почти. Аз лично не съм срещал нито един „допитан”. А вие?

Така че има за какво да се замисли избирателят по този въпрос и да опровергае бълващите отвсякъде прогнози – просто като гласува.

Друг един предизборен трик е, че избирателната активност щяла да бъде ниска, че партията на негласувалите била най-многолюдна и т.н. Целта е ясна – ще гласуват онези, които трябва, другите били или аполитични, или нямало за кого да пуснат бюлетина. Това са откровени лъжи, които целят да демотивират допълнително нерешителните гласоподаватели и да втвърдят още повече железните ядра на онези партии, на които трябва. Едните да си викат – от нас нищо не зависи, другите – от нас всичко зависи.

Разбира се, че от избирателя зависи всичко и той може да опровергае лъжегадателите само по един начин – като гласува.

Защото политиката и властта са средства за решаване на въпросите на хората. От своя страна политиката и властта са права и възможности, които се концентрират в ръцете на определени хора и им дават възможност да определят правилата на обществените отношения. Никой няма право да остане безучастен към тези правила. Ако ти не ги изработиш чрез бюлетината, някой друг ще ги изработи.

Ето още една тема за размисъл

Етикети: * *