Денят на Борисов и Заев

преди 2 седмици

Изборът на двамата премиери е в последния миг да направят смела крачка и да останат в историята или да се уплашат и да се снишат. Последствията обаче ще бъдат наистина катастрофални и за двете страни!

Министрите Екатерина Захариева и Никола Димитров не успяха да постигнат приятелство. Дали премиерите ще направят смела крачка в последната секунда?

Остават броени часове до решението на България да одобри, или да блокира преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Малцина очакват чудеса. Единствените хора, които могат да решат проблема са двамата премиери Бойко Борисов и Зоран Заев. За да решат проблема обаче и двамата трябва да рискуват политическо самоубийство. Затова българският премиер мълчи по въпроса, а македонският се опитва да „бяга по тъч линията”. Какво обаче означава една политическа кариера, пред решаването на основен балкански и европейски проблем?

Всъщност нерешаването на проблема няма да спаси кариерата на никой от тях. Както и да се развие политическата криза в България, почти е сигурно, че след няколко месеца българският премиер няма да се казва Бойко Борисов. Добре е той да помисли за мястото си в историята. Защото блокирането на Северна Македония може да му донесе един миг слава и 1% повече на изборите, но със сигурност инстинктът му подсказва, че блокадата няма да донесе нищо добро за България и поколенията няма да го запомнят с добро.

От своя страна Зоран Заев трябва да е много наивен, ако си мисли, че ще оцелее политически в случай на забавяне за неопределено време на европейската интеграция на страната. Критиците на договорите с Гърция и с България няма да му простят, че се е съгласил да смени името на страната и е признал наличието на „обща история”, без да получи в замяна мечтаното еврочелнство.

Единственият изход е още тази вечер двамата лидери да поемат най-големия риск на кариерите си и да кажат на народите си, това, което те не искат да чуят.

Възможно ли е Бойко Борисов да направи изявление, с което да призове българите да не си завират главата в пясъка. Македонският идентитет е реалност. Македонския език е реалност. На него е изписана богата литература. Македонската нация не е „измислена” от Сталин и Тито. Тя е продукт на много перипетии и е била единственият възможен начин по който потомците на възрожденските българи са можели да постигнат автономия (която те наричат „държава“), а след това и независимост и имат всички основания да се гордеят с постигнатото. Че не е достатъчно с половин уста да признаем съвременния македонски идентитет, а да заявим твърдо и решително, че подкрепяме усилията на нашата най-близка страна да изгради своя идентичност и с нея да заеме достойно място в Европа и света. И най-важното. Че Македония не може да „краде” българската история, защото тя е и нейна. Че България няма монопол над българското културно и историческо наследство и трябва да се научим да го споделяме с нашите братовчеди (в буквалния смисъл) край Вардар.

Възможно ли е Зоран Заев да направи обръщение, в което да защити подписания от него договор, с който се признава наличието на „обща история”. И да обясни, че обща история значи обща история. Че мнозинството от нашите предци в продължение на поне хиляда години са се чувствали като част от една „въображаема общност”. Че са разглеждали своите говори като принадлежащи към един език и този език се е наричал „български”. Че заедно са откривали църкви и училища, че заедно са се преборили за учредяването на Българската екзархия, че заедно са вдигали въстания и заедно са участвали в няколко кървави войни. Че е време македонската историография да се откаже от нелепите твърдения, че „българин” не значело „българин”, че тези които се определяли като българи го правели защото нямали друг избор и че е време да се сложи край на „Македонската гражданска война” – разгоряла се след Първата световна война между тези, за които българската идентификация е била важна, но не по тяхна вина нямали други съюзници освен фашистите и нацистите и тези, които били готови на компромис с Югославия на база на утвърждаването на вече сакрализираната в борбите след 1878 г. идентификация с Македония и превръщането ѝ в национален и езиков идентитет. Още през 30-те години те са получили подкрепа на Коминтерна, но истинската легитимация на тази линия дошла след като Тито успешно извежда Македония от Съветската зона и гарантира на две поколения от нейните жители далеч по-достоен живот.

Малко вероятно е двамата премиери да предприемат подобни смели стъпки. Колко по-лесно е за Бойко Борисов да замълчи и да остави на Екатерина Захариева да повтаря, че никой не пречел на македонците да се наричат както искат, ама, че това било идеологията на Сталин и Тито. И колко по-лесно е за Заев да говори нелепости, че  българският и македонският език произлизали от старославянския, неглижирайки факта, че безброй възрожденци и комити на които в Р.С. Македония кръшват училища, са определяли говорите си като български, а в края на 19 и първата половина на 20 век са приемали литературния български като свой.

Изборът на двамата премиери е в последния миг да направят смела крачка и да останат в историята или да се уплашат и да се снишат. Последствията обаче ще бъдат наистина катастрофални и за двете страни!

Етикети: *