Денят на Европа, 9 май

преди 6 месеца

Робер Шуман: "Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят".

Денят на Европа се чества на 9 май всяка година. Той е посветен на мира и единството в Стария континент. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Робер Шуман – френският външен министър по това време. В тази декларация той споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и да управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се смята за началото на обединението, което днес наричаме Европейски съюз.

През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения.

Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия „не само немислима, но и практически невъзможна“, по думите от Декларацията.

Правилно се е смятало, че обединяването на икономическите интереси ще подобри жизнения стандарт и ще бъде първа стъпка към една по-обединена Европа. Присъединяването към ЕОВС е било отворено за останалите страни.

Робер Шуман. Снимка: Уикипедия

Ето пълният текст на Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г.

„Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.

Приносът на една организирана и жизнена Европа към цивилизацията е много важен за поддържането на мирни отношения. Начело на борбата за обединена Европа от повече от 20 години, Франция винаги е имала за основна цел да служи на мира. Обединение на Европа не бе постигнато и се стигна до война.

Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност. Обединяването на европейските народи изисква премахване на вековното противопоставяне между Франция и Германия. Всяко предприето действие трябва, на първо място, да се отнася до тези две страни.

С оглед на това френското правителство предлага незабавни действия по един конкретен много важен пункт.

То предлага френско-германското производство на въглища и стомана като цяло да бъде поставено под контрола на общ Висш орган в рамките на организация, отворена за участие към другите европейски страни. Обединяването на производството на въглища и стомана веднага ще създаде база за икономическо развитие като първа стъпка към европейска федерация и ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви.

Така установената солидарност в производството ще направи евентуална война между Франция и Германия не просто немислима, но и практически невъзможна. Създаването на това мощно производствено обединение, отворено към всички желаещи да участват страни и целящо да осигури на всички държави-членки основни суровини за промишлено производство при еднакви условия, ще положи действителните основи на тяхното икономическо обединение.

Това производство ще бъде предложено на света като цяло – без предпочитания или изключения – с цел да се допринесе за повишаването на жизнения стандарт и за насърчаването на мирните постижения. Европа ще може, разполагайки с повече средства, да се стреми към изпълнението на една от основните си задачи: развитието на африканския континент.

По този начин бързо ще стане ясно, че общите интереси, които са задължителни за създаването на обща икономическа система; могат да бъдат зрънцето, от което да се роди по-широка и дълбока общност между страни, дълго време противопоставяли се една на друга чрез кръвопролитно разделение.

Чрез обединяването на основното производство и създаването на новия Върховен орган, чиито решения ще бъдат задължителни за Франция, Германия и другите държави-членки, това предложение ще доведе до полагането на основите на европейска федерация, необходима за запазването на мира.

За да подкрепи постигането на набелязаните цели, френското правителство е готово да започне преговори въз основа на следното.

Задачата на Върховния орган ще бъде да осигури модернизирането на производството и повишаването на неговото качество във възможно най-кратък срок; снабдяването на френския и германския пазари, както и на пазарите на другите страни-членки с въглища и стомана при еднакви условия; общото развитие на износ към други страни; изравняването и подобряването на условията на живот на работниците в тези сектори.

За да постигнем тези цели, започвайки от много различни равнища, на които се намира в момента производството в държавите-членки, предлагаме въвеждане на някои преходни мерки като използване на производствен и инвестиционен план, създаване на компенсаторен механизъм за изравняване на цените и на фонд за преструктуриране, който да улесни рационализирането на производството. Движението на въглищата и стоманата между държавите-членки веднага ще бъде освободено от всякакви мита и транспортните разходи няма да се различават. Постепенно ще бъдат създадени условия, които спонтанно ще доведат до по-рационално разпределяне на производството на най-високото ниво на производителността.

За разлика от международните картели, които налагат ограничителни практики на дистрибуцията и експлоатацията на националните пазари и целят поддържането на високи печалби, организацията ще гарантира сливането на пазарите и разширяването на производството.

Определените по-горе основни принципи и мерки ще бъдат включени в договор, подписан от страните и предложен за ратифициране на техните парламенти. Необходимите за изясняване на подробностите по изпълнението преговори ще бъдат проведени с помощта на арбитър, определен с общо съгласие. Неговата задача ще бъде да следи дали постигнатите споразумения отговарят на изложените принципи и в случай на безизходица да определи какво решение да бъде взето.

Общият Върховен орган, натоварен с управлението на схемата, ще бъде съставен от независими лица, назначени от правителствата, като представителството им ще бъде еднакво. Ще бъде избиран председател чрез общо съгласие на правителствата. Решенията на органа ще бъдат задължителни за изпълнение във Франция, Германия и другите държави-членки. Ще бъдат взети съответни мерки за начини на обжалване на решенията на органа.

Към органа ще бъде акредитиран представител на ООН, който ще изготвя два пъти годишно доклад до ООН за работата на новата организация, най-вече що се отнася до придържането към нейните цели.

Институцията на Върховния орган по никакъв начин няма да предопределя методите на собственост на предприятията. При изпълнението на функциите си Върховният орган ще взeма предвид правомощията на Международния орган от Рур и всички задължения, наложени на Германия, докато те са в сила.“

Вдъхновителите

Без тяхната енергия и мотивация не бихме живели в сферата на мира и стабилността, които приемаме за даденост. От борци в съпротивата до адвокати, основоположниците са били група от различни хора с еднакви идеали – мирна, обединена и просперираща Европа.

Конрад Аденауер

Първият канцлер на Федерална република Германия, който е начело на новосъздадената държава от 1949 до 1963 г., променя облика на следвоенна Германия и историята на Европа повече от който и да било друг.

Шарл де Гол и Конрад Аденауер.
Снимка: Интернет

Крайъгълен камък на външната политика на Аденауер е помирението с Франция. Заедно с президента на Франция Шарл дьо Гол е достигната повратна точка – през 1963 г. някогашните непримирими врагове Германия и Франция подписват договор за дружба, който представлява един от жалоните по пътя на европейската интеграция.

Йозеф Бех

Йозеф Бех е люксембургски политик, който подпомага създаването на Европейската общност за въглища и стомана в началото на 50-те години на XX век, и е водещ архитект на европейската интеграция в края на този период.

Именно съвместен меморандум на страните от Бенелюкс води до свикването на конференцията в Месина през юни 1955 г., която проправя пътя за Европейската икономическа общност.

Уинстън Чърчил

Уинстън Чърчил, бивш армейски офицер, военен кореспондент и министър-председател на Великобритания (1940-1945 г. и 1951-1955 г.), е един от първите, които призовават за създаването на Съединени европейски щати. След Втората световна война той е убеден, че само обединена Европа може да гарантира мира. Целта му е да се премахнат завинаги злини като национализма и подпалването на войни.

Алчиде де Гаспери

От 1945 до 1953 г. като министър-председател на Италия Алчиде де Гаспери определя съдбата на страната си през годините след войната. Подпомага инициативи, насочени към обединяването на Западна Европа, като работи по прилагането на плана „Маршал“ и създава тесни икономически връзки с другите европейски страни и особено с Франция.

Никол Фонтен

Втората жена – председател на Европейския парламент е всеотдаен поддръжник на Европа, участвала в приемането на еврото. Никол Фонтен, която е председател от 1999 до 2002 г., започва реформа на методите на работа на Европейския парламент, за да го доближи до европейските граждани.

В първата си реч пред Европейския съвет в Тампере, Финландия, през октомври 1999 г. тя подчертава колко е важно да се имат предвид ежедневните тревоги на хората. Призовава за „амбициозен подход, насочен към създаване на Харта на основните права в Съюза“. През декември 2000 г. подписва Хартата на основните права от името на Европейския парламент.

Валтер Халщайн

Валтер Халщайн е първият председател на Европейската комисия от 1958 до 1967 г., ангажиран европеец и решителен поддръжник на европейската интеграция.

Като председател на Европейската комисия Халщайн работи за бързо създаване на Общия пазар. Енергичният му ентусиазъм и способността му да убеждава съдействат за каузата на европейската интеграция дори и след като вече не е на ръководния си пост. По време на неговия мандат интеграцията постига значителен напредък.

Мелина Меркури

Гръцката актриса и политик Мелина Меркури върши всичко с плам и страст – от силното присъствие на сцената и екрана през първата половина от живота си до борбата с фашистката хунта, която завзема властта в Гърция през 1967 г., и воденето на кампании за защита и популяризиране на културата като политик.

Жан Моне

Френският политически и икономически съветник Жан Моне се посвещава на каузата на европейската интеграция. Той е вдъхновител на плана „Шуман“, който предвижда сливането на европейската тежка промишленост.

Моне е от района Коняк във Франция. След като на 16-годишна възраст напуска училище, пътува по света като търговец на коняк, а по-късно и като банкер. По време на двете световни войни Моне заема високи постове, свързани с координирането на промишленото производство във Франция и Великобритания.

Пол-Анри Спаак

Европейски държавник – дългата политическа кариера на белгиеца Пол-Анри Спаак напълно оправдава това определение.

Спаак играе водеща роля при определянето на съдържанието на Договора от Рим. На конференцията в Месина през 1955 г. шестте участващи правителства го определят за председател на работния комитет, подготвил Договора.

Алтиеро Спинели

Италианският политик Алтиеро Спинели е един от основателите на Европейския съюз. Той е водещата личност зад предложението на Европейския парламент за договор за федерален Европейски съюз – т. нар план „Спинели“. Планът е приет през 1984 г. от парламента с преобладаващо мнозинство и допринася за укрепването на договорите за ЕС през 80-те и 90-те години на ХХ век.

Симон Вейл

Юрист, политик и феминистка, Симон Вейл е министър на здравеопазването на Франция между 1974 и 1979 г. През същата година става член на Европейския парламент и е избрана за негов председател, като остава на този пост до 1982 г. Така тя става председател на първия пряко избран парламент и първата жена председател.

Вейл е уважавана във Франция по-специално заради легализирането на абортите и заради подобряването на живота на жените и условията на живот в затворите. Също така е известна в цяла Европа с отдаването на почит и съхраняването на паметта за евреите, убити по време на Холокоста през Втората световна война, както и с ангажимента ѝ към европейските ценности и единство. Хората се възхищават на нейната политическа и лична смелост, тъй като е оцеляла в концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“.

Луиз Вайс

Журналистка и политик, Луиз Вайс е влиятелна личност по отношение на теми, свързани с Франция, и международни въпроси от 20-те години на миналия век до своята смърт през 1983 г. Преживяното по време на работата в полеви болници по време на Първата световна война оставя дълбок отпечатък в нея. Тя посвещава своя живот на мира, на първо място чрез работата си за няколко вестника и след това чрез своята отдаденост на каузата за избирателно право на жените. Вярва, че предоставянето на жените на право на глас ще спомогне за предотвратяване на надвисналата заплаха от Втора световна война. По време на войната помага за спасяването на хиляди еврейски деца от нацистите и се присъединява към френската съпротива.

След Втората световна война популяризира идеята за Европа като контрапункт на Великите сили в Студената война. През 1979 г., на 86-годишна възраст, е избрана за член на Европейския парламент и изнася встъпителната реч на първото му заседание. След смъртта ѝ Европейският парламент нарича основната си сграда в Страсбург на нейно име като признание за постоянното й застъпничество за европейските ценности.

Химнът „Ода на радостта”

Лудвиг ван Бетовен.
Снимка: Интернет

Европейският химн е „Одата на радостта“, фрагмент от Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен, композирана през 1823 година по текст на Фридрих Шилер. Той става символ на Съвета на Европа през 1972 година и на Европейския съюз през 1985 година. За официални цели се използват три инструментални аранжимента (за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър), изготвени от Херберт фон Караян.

През 1985 г. той бил признат от главите на ЕС като официален химн на Европейското общество – от 1993 г. Европейски съюз. Чрез химна никой не се опитва да замени химните на останалите страни-членки, а по-скоро да отпразнува единството и братството, това, че всички държави споделят равностойност. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.

Химнът е добавен в Европейската конституция наред с други европейски символи.

Етикети: *