Денят на окупатора – измислен празник с фалшиви герои

преди 8 месеца

Колкото е имало 28 панфиловци през 1941 г., толкова са били и „победителите” при Нарва и Псков през февруари 1918 г.

Днес в постсъветска Русия честват т. нар. Ден на защитника на Отечеството. Преди 1992 г. 23 февруари бе празник на Червената (Съветската) армия. Салюти, фойерверки, военно-патриотични концерти, бутафорни паради и „възстановки на победоносни сражения” форсират зомбирането на достатъчно шашардисаното на тема „патриотизъм” население. В Новосибирск правят състезание с кучешки впрягове под наслов „Сибирска сила” и шоу с делфини, които ще танцуват под звуците на съветски маршове. Във Волгоград (официално наричан Сталинград) всяка година на 2 февруари и на 9 май се отчитат с рицарски турнир, а в Санкт Петербург спретват нещо като военноисторически фестивал.

Липсват само Леонид Брежнев и „епопеята” „Малката земя”, за да се почувстват зрителите в СССР от 80-те.

България остава единствената държава, в която все още честват чуждия празник 23 февруари. Някакви лица, самонарекли се социалисти, заедно с щатни агенти на КГБ и ГРУ и доброволни кариеристи отрупаха Паметника на съветската армия-окупаторка с венци и цветя. Никога не са полагали толкова венци пред паметниците на българските герои на 6 май или на който и да било национален празник. Така я карат от 1919 г., когато на някакъв полулегален конгрес обявяват курс към „болшевизация на партията” и преименуват истинската социалдемократическа партия в боен отряд на съветския империализъм – БКП.

И за разлика от финландските си колеги през септември 1944 година правят всичко възможно да се стигне до съветска окупация!

Какви победи честват болшевишките наследници

и българската им прислуга?

На 28 януари 1918 г. Съветът на народните комисари (СНК) на Съветска Русия издава декрет за създаване на Работническо-селска Червена армия (РККА).

Но на 16 февруари германското командване напомня на съветските другари, че срокът на примирието между Русия и Германия изтича и германските и австро-унгарските войски ще подновят бойните си действия. Примирието е предоставено на болшевишка Русия, за да може правителството на В. И. Ленин да разгледа условията на мирния договор, предложен от Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Същият договор, който ще бъде подписан на 3 март 1918 г. в Брест-Литовск.

На 18 февруари започва мощно настъпление на Централните сили по целия Източен фронт. Историкът Юрий Фелщински посочва:

„Поради паниката сред болшевиките и слухове за настъпващи германски войски градове и гари са изоставяни преди приближаването на противника. Двинск е превзет от германски отряд от стотина души. В Режица германците са толкова малко, че не успяват да превземат телеграфа, който работи едно денонощие.”

Люцин е превзет от 42 германци, пристигнали с два вагона. Войниците са доста изморени и най-напред посещават закусвалнята на гарата. След като похапват, арестуват цял ешелон червеноармейци, готвещи се да отпътуват към „първа бойна линия”. Германците ги строяват на перона, взимат им оръжието и казват:

„Сега сте свободни. Разкарайте се, накъдето ви виждат очите! Без локомотивите”.

Разстрел на полски офицер в Катин

Средно на ден Централните сили се придвижват с 50 км. Още през първата седмица след подновяване на бойните действия войските на Райхсвера превземат Минск, Полоцк, Псков и Ревел. Надеждите на болшевиките, че сборни отряди от „пролетарската” Червена гвардия ще спрат някого, се провалят. Комисарят Владимир Антонов-Овсеенко пише в спомените си: „Сборните отряди се оказаха недееспособни. Допускаха масово дезертьорство и неизпълнение на заповеди. Червеногвардейските отряди показаха слаба устойчивост, липса на маневреност и боеспособност.”

В статията си „Тежък, но необходим урок” В. И. Ленин признава:

„Мъчително-позорни са съобщенията за полкове, отказали да защитават позициите си, да отстояват даже линията пред Нарва, да унищожат всичко и всички при отстъпление; да не говорим за бягството, хаоса, късогледствата, безпомощността и разпасаността… Съветската република няма армия.”

Отстъпващи, но все още организирани части от царската армия, командвани от истински руски офицери, оказват съпротива и за кратко спират настъплението на германските войски.

Нито в руските нито в германските архиви не са открити данни за боеве или маломерни стълкновения на 23 февруари. Псков е превзет от частите на Кайзерова Германия на 24 февруари. Те влизат Нарва без съпротива. На същия ден, 24 февруари,  Съветът на народните комисари уведомява германското правителство, че изпраща в Бест-Литовск делегация, готова да подпише мирния договор, предложен от Централните сили.

Толкоз.

Защо именно 23 февруари?

На тази таблица липсва „България 1944 г“. Защо ли?

Младата Червена армия има нужда от герои и от празници. Дори фалшиви. В заповед на Революционния военен съвет от 5 февруари 1923 г., подписана от Троцки, е разпоредено от следващата година датата 23 февруари да бъде чествана като празник на Червената армия. Публикувано е копие от Декрета на Ленин за създаване на Червена армия от 28 януари 1918 г., като истинската дата е подменена с 23 февруари. Малка фейк-поправка.

Всъщност на 22 срещу 23 февруари 1918 г. започва истинско и важно събитие в живота на бившата Руска империя – знаменитият Леден поход на Бялата армия. 23 февруари става рождена дата на Бялото движение, подкрепяно от милиони руснаци в страната и извън нея. Леденият поход е акт на безпрецедентен патриотизъм и воинско мъжество, което болшевишката пропаганда се опитва да изтрие от паметта на населението.

Епохалните „победи” при Нарва и Псков са измислени по-късно от Сталин, който пише в Краткия курс по история на ВКП (б), че „при Нарва и Псков германските окупатори получават решителен отпор” и „денят на отпора срещу германския империализъм се превръща в ден на на младата Червена армия”. След това обяснение никой не смее да оспорва „великата” дата

През следващите години Червената армия се покрива с „неувяхваща” слава на окупатор, насилник и убиец. През 1944 г. донася „свобода” и в Царство България.

„Свобода” от десетки хиляди честни, работливи, заможни и умни българи.

„Свобода” от най-добрите офицери, проливали кръв за Отечеството в трите предишни войни.

„Свобода” от милиарди, дадени за изхранване на 600-хилядна окупационна сган.

„Свобода” от национален суверенитет, перспективи за самостоятелно развитие и европейски хоризонти.

„Свобода” от свободна мисъл и свободна воля.

Още 42 народа ще почувстват върху врата си ботуша на съветския воин-„освободител”, дошъл да ги „спасява” от американския империализъм. Само в Афганистан съветските войски ще избият от 1 до 2.7 милиона и ще прогонят 5 милиона местни жители. За тяхно добро.

А сега се опитват да пренапишат историята, като лъжат, че войната в Афганистан била в защита на съветските национални интереси.

Ненаучените уроци по история се завръщат като кошмарни сънища.

Етикети: * * * * * *