Денко Малески или Стоян Новакович?

преди 4 месеца

Как да бъде разкъсан "Македонския възел"?

Стоян Новакович – висш сръбски политик от края на 19 и началото на 20 век. След като констатирал, че българщината има дълбоки корени в Македония и нe може да цъде разколебана от сърбската пропаганда, предложил Сърбия да подкрепя македонизма – идеологията на македонската самобитност срещу чувството за общобългарска принадлежност

От Аргон Биба

Изпитвам голямо уважение към характера и делото на Стоян Коста Новакович, един от участниците в Лондонската мирна конференция и реших, че идеалният начин да го поздравя за успешното завършване на делото му през изминалия век, е като положа свежа коприва пред неговия паметник. Но нямах възможност да отида до родния му град Шабац.

Като алтернатива на поклонението пред Стоян Новакович реших да сложа свежи мисли върху паметниците на неговите близки съратници в Охрид, Темко Попов, Коста Групче и Наум Евро от Струга.
30 май 2020 г. беше горещ слънчев ден в Охрид, но около три часа следобед, точно като излязох навън за малко, стана студено и започна да духа силен югозападен вятър. Езерото беше бурно. Едно дърво беше изтръгнато и проснато с корените нагоре, като че ли някой зъболекар великан беше извадил големия зъб на мъдростта.
Сякаш и времето беше против идеята ми да посетя паметниците на такива личности от Охрид и Струга, като Темко, Коста Групче и Наум Еврич.
Освен дето беше 30 май, ден който припомняше за Лондонската мирна конференция и Стоян Новакович, основната причина заради която реших да потърся паметниците на въпросните личности от Охрид и Струга беше безпрецедентната безсрамна кампания и интелектуалното линчуване на уважавания първи външен министър на независима Македния Денко Малески.


Няма извор, река, езеро или океан, който да отмие срама на всички, които нападнаха сина на родения в Струга Владо Малески, смелия, спокоен и непоколебим любител на истината, който с живота и с делата си показа, че осмислено обича всички хора. С всичките им пороци и добродетели. Повече от десетилетие чета рубриките на уважавания Денко Малески и забелязвам неговите постоянни и естествена метаморфози и израстване към все по-добро.проф. Денко Малески.

Проф. Денко Малески

Денко Малески с целия си труд, с писанията си и с публичните си и с изказванията си доказа, че иска мир и приятелство между всички народи и държави на Балканите и най-вече иска да види Македония развита и просперираща,. Затова той предлага своите скромни и добронамерени решения на сложните балкански възли, възли, заплетени от други пред нас.

Денко Малески с целия си труд, с писанията си и с публичните си и с изказванията си доказа, че иска мир и приятелство между всички народи и държави на Балканите и най-вече иска да види Македония развита и просперираща,. Затова той предлага своите скромни и добронамерени решения на сложните балкански възли, възли, заплетени от други пред нас.


Стоян Коста Новакович заплете много големи и много комплицирани, злонамерени политически възли.
Кои бяха Стоян Новакович, Темко Попович, Коста Групчевич и Наум Еврич? Кликнете върху Google, както предложи професор Денко Малески, не е трудно. Той е достъпен за всички.
Спомня ли се някой, че преди 15 години Денко Малески писа за предците на семейството си? Каква смела и искрена статия, така добре описваща кои са Малески! Спомняте ли си как той описа собственото си лице? Помните ли на коя своя баба дължи дебелите си вежди?

Сега всички, които го нападнахте за най-новата му, най-смела, най-искрена и най-добронамерена статия, вземете огледало и съберете смелост и любов към истината и потърсете следи от предците си по лицата си. Открийте бабите и дядовците си във Вашето лице и хубаво си помислете за съдбата на техните бащи и майки?!?

Имате ли смелостта като Денко Малески да пишете храбро и публично на кого дължите личните си генетични черти и готови ли сте да дадете личен пример за сближаването между народите на Балканите?! Има ли някой от Вас такава интелектуална и човешка смелост като тази на Малески ?! Щом нямате смелостта да го кажете публично – значи нямате! Денко Малески събра тази смелост и тя е изцяло добронамерена.

Защото има и злонамерена храброст, като тази на Стоян Коста Новакович, който беше изключително умен и природно интелигентен политик, един от 100-те най-известни сърби, живели някога, но той обслужваше сръбската политика и беше злонамерен към другите, така че всички. вие, които нападнахте Денко Малески, образно казано поставихте цветя пред паметника на Стоян Коста Новакович. И ако за вас е чест и гордост да го правите в днешна Македония, през 21 век, тогава аз нямам думи …

Вие или сте напълно обладани от комплекс за малоценност и страдате от болезнено и съсипващо сърбофилство, или сте слепи и глухи за очевидните исторически факти и неоспоримо документираните истини.

Забеляза ли някой албански интелектуалец смелата статия на Малески от преди няколко години, когато пишеше за Струшките вечери на поезията?!? Дали някой от албанските политически лидери в Струга се почувства удовлетворен от написаното и стисна ръката на Денко за оказаната от него чест чест към албанския език?!?
Ще я преразкажа накратко.

Денко Малески отново даде пример, чрез личните си спомени, как като млад и ентусиазиран той тичал да помага за организирането на първите Стружки вечери на поезията, в онези първи, най-крехки години на този прочут културен фестивал на световната поезия Денко описа как се криел под стрехите от летния дъжд. Как като послушно трудолюбиво хлапе преодолял умората, глада и жаждата, за да помогне на баща си Владо Малески и неговите сътрудници да допринесат за напредъка и утвърждаването на македонския език. Знаете ли какво още написа Денко?

„Знам колко ни беше трудно и колко усилено работихме за утвърждаването на македонския език по това време. Ето защо разбирам. че днес трябва да помогнем за утвърждаването на един друг език говорен в Струга. Да помогнем за утвърждаването на албанския в Струга и в рамките на държавата.“

Това написа Денко Малески, но не съм чувал, че някой албански политик от Струга да го покани на едно кафе заради ангажимента му към добросъседството. Това е. Хората не реагират на положителни новини и мисли. Те искат спорове и разправии. Денко Малески в интелектуално и човешко отношение чрез личния пример на един от основателите на този фестивал обясни възела от проблеми и настоява за включването на албански език в „Струшките вечери на поезията“, който днес е вече утвърден фестивал със световна известност, и който през 21 век, ако си поставя възвишени хуманитарни цели, няма как да уважава почти всички световни езици и култури, а да игнорира албанския език, който има адресна регистрация в Струга.
Само истинският искрен и почтен патриот разбира искрения патриотизъм на другите. Разбирам и се възхищавам на патриотизма на Денко Малески и не разбирам този на Стоян Новакович, защото неговото не е патриотизъм. Превърнал се е в национализъм и шовинизъм и без да искам, само като спомена името му, автоматично усещам прилив на национализъм и шовинизъм.
Затова исках да посетя паметниците на Попович, Групчевич и Еврич. Търсих ги навсякъде в Охрид, питах за тях в Струга, но не можах да намеря паметници на Темко Попов, Коста Групчев и Наум Евро от Струга, защото такива нямаше и не трябва да има.

Няма и толкова!

Видях скромния паметник на удавилите се български туристи в Охрид през 2009 година на кораба „Илинден“ ( каква ирония) . Време е градоначалникът и съветниците в Охрид да поработят над външния вид на този паметник, защото Охрид все пак е туристически град. И въпреки оплетения от Стоян Новакович безпрецедентен възел от проблеми, ние като гражданите на Охрид все още съчувстваме и уважаваме българските си съседи, и то не на инат на Стоян Новакович и неговите последователи, а заради любовта към истината в душите ни. Защото следваме идеала на такива граждани на Охрид като Петър Чаулев и Дервиш Хима.
Щом никъде в Охрид и Струга не можах да намеря паметници на Попович, Групчевич и Еврич , ми хрумна да гледам документалния филм за Стоян Коста Новакович – копродукция на македонската и българската академии на науките МАНУ и БАН.
Какъв прекрасен, красив и поучителен документален филм. Поздравления за интелектуалците и историците от МАНИ и БАН, които са го направили с общи усилия. Художествено и исторически документален филм за героя и седмицата Стоян Коста Новакович. Да, мои читатели, това е прекрасен документален филм, който никога не е заснет нито нито ит МАНУ, нито от БАН, камо ли като копродукция?!?

Предлагам домашното на Съвместната македоно-българска комисия по историческите и образователни въпроси и лично на професор Драги Георгиев и неговите колеги. Моля, заснемете един документален филм за личността и делото на Стоян Новакович и за приятелството му с Темко Попов и Коста Групче от Охрид, както и с Наум Евро от Струга,. Докато работите по филма и двете страни ще разберете възела, а ако го разбирате, ще имате шанс да го развържете. Щом няма документален филм за Стоян Новакович заснет от МАНУ или БАН, значи за грешката и за неразбирателството са виновни и двете страни . Грешка породена от мързел и непохватност. Затова сме свидетели на вечната победа на Сръбската академия на науките над МАНУ и БАН. Победа на трудолюбивите над мързеливите.
Така че, не тъпчете Денко Малески. Признайте смелостта му и прочетете внимателно думите му. Внимателно, под микроскоп! Препрочетете статията му и вникнете в добронамерените му думи, без да бързате. Денко Малески иска Македония да бъде модерна, напреднала и успешна страна, в която всички македонци, албанци, сърби, турци, власи, роми, бошняци и други граждани да водят успешен живот. Броят на позитивните публични личности и интелектуалци като Денко Малески не е голям и трябва да ги пазим като зеницата на очите си. Трябва да имаме топли и специално близки отношения с българите и съседна България. Ние сме заедно с България в НАТО и искаме да сме заедно в Европейския съюз.

P.S.
До уважаемите Вулин и Вучиќ министър на отбраната и президент на Сърбия

Г-н Вулин, като на Бог Ви се моля, не закачайте нашия президент Пендаровски.

Имам още едно искане за вас. Прекрасно е, че нашите две министерства на вътрешните работи си сътрудничат през летния туристически сезон в Охрид. Ще ви помоля като брат, да кажете на Вашите съграждани да бъдат малко по-тихички по време на престоя си в Охрид. Като илюстрация бих искал да посоча оня сръбски господин, който всяка година през горещите летни дни идва със съпругата си в най-красивия според Шешел сръбски град Охрид. Този уважаван господин влиза във водата при Сараище, на плажа край църквата Света София, преди да са пропели петлите и след като поплува трийсетина метра кроул, се обръща и вика колкото му глас държи, сякаш се намира някъде в Шумадия, – „Eeeeeее! јеси понелааааа пешкир?“

Като на Господ Ви се моля, обяснете на уважавания господин , че ние в нашия град не обичаме такива некултурни фукни. Благодаря ви предварително.

Уважаеми г-н президент Вучич,

Моля, изпратете член на вашата уважавана САНУ (Сръбската академия на науките и изкуствата), да помогне с истински факти, за заснемането на документалния филм за Стоян Коста Новакович, за когото знаете, че е един от най-известните сръбски държавници и ваш предшественик и колега. Документалният филм за Стоян Новакович ще бъде заснет тези дни като копродукция на МАНУ и БАН и Ви моля, осигурете достъп до всички ваши уважавани държавни архиви с оригиналните документи за Стоян Новакович и сътрудничеството му с нашите съграждани Темко Попович, Коста Групчевич и Струга Наум Еврич. Като на Господ Ви се мопля.
Г-н президент Александър Вучич, накрая да Ви попитам от името на Дамян Груев. Адресът е: „Друштва Св.Саве, родом из Македоније, Српској Народној Скупштини“:


„Дами и господа, бъдете толкова търпеливи да изслушате тези няколко думи, които ние, долуподписаните отправяме към вас, представителите на сръбския народ. Надяваме се, че всеки ЛЮБИТЕЛ НА ИСТИНАТА ще ги одобри, тъй като те са нищо друго освен самата истина. На първо място, ние искаме ИЗВИНЕНИЕ за Вашите действия, защото знаем, че сред вас има хора, които ще бъдат засегнати, но какво да правим? Ние не сме виновни за това. Истината е виновна. Колкото и тя да бъде тъпкана, тя винаги остава победител.“ ………

а


[1]Цитатът е от писмо на Даме Груев към Сърбския парламент, когато той е бил сръбски стипендиант в Белград, с което той и колегите му протестират срещу опитите за сърбизация на Македония и утвърждават българското си съзнание.

Аргон Биба

Публикация на Libertas


Етикети: * * *