Десантът в Нормандия спаси Западна Европа от реална нацистка и от потенциална съветска окупация

преди 2 седмици

Преди 75 години съюзническите войски и френската съпротива сложиха началото на „Златния век“ на европейската демокрация.

Сергей Лавров
Снимка интернет

Тържественото отбелязване на платинения юбилей от съюзническия десант в Нормандия, покана за което получи германският канцлер Ангела Меркел, но не и Владимир Путин, раздразни руските власти.

„Десантът в Нормандия не е оказал решаващо влияние върху изхода на Втората световна война, който вече бе решен от победите на Червената армия, преди всичко в Сталинград и Курск“,

заяви говорителката на Руското външно министерство Мария Захарова. По-късно нейните думи бяха преповторени от руския външен министър Сергей Лавров.

Както всяка манипулация, това твърдение съдържа елемент на истина, но цели да подмени цялостната ни представа за войната и за ролята на Съветският съюз в нея.

Към 6 юни 1944 г. гръбнакът на Вермахта наистина е пречупен и без съюзническото навлизане във Франция походът на Съветската армия към Берлин (и Париж) е можело да бъде забавен, но не и спрян.

Само че войната не започва на 6 юни 1944 година и е добре да си спомним как се стигна дотам.

Съветският съюз е един от нейните подпалвачи. Без договора Рибентроп-Молотов, с който Сталин осигурява гърба на Хитлер и го снабдява с ценни суровини и горива, Вермахтът не би могъл да стигне до Ламанша.

Опитите за сравнение на Договора Рибентроп – Молотов с Мюнхенското споразумение са, разбира се, несъстоятелни.

В Мюнхен Хитлер ловко злоупотребява с един реален проблем. Договорите, с които е приключила Първата световна война, са несправедливи. В случая с Чехословакия три милиона германци – до 1918 година поданици на Хабсбургската империя, са станали граждани на държава, която не приемат за своя. Проблемът на демокрациите не е в това, че се съгласяват Судетските области да бъдат присъединени към Германия. Проблемът е, че те позволяват на диктатора Хитлер, който заплашва с война, това, което са отказали на миролюбивата и невъоръжена Ваймарска република. С тази си политика те спомагат за нейното разпадане и за появата на Третия райх.

Но в Мюнхен Чембърлейн и Хитлер не си поделят сфери на влияние. Още по-нелепо е да се твърди, че западните лидери са се опитвали да подтикнат Хитлер към война на изток.

Дори след разрушаването на Чехословакия Германия и Съветският съюз нямат обща граница. Война между тях няма как да избухне. Ако искат да се стигне до такава, западните лидери е трябвало да си затворят очите и пред една четвърта подялба на Полша. Вместо това, след като Хитлер в нарушение на Мюнхенското споразумение завзема Прага, Великобритания и Франция дават гаранции на Полша. Преговорите на западните демокрации със Съветския съюз се провалят, защото, както забелязва английския посланик в София сър Джордж Рендъл, Съветският съюз не цели да запази мира. Съветският съюз иска територии и зони на влияние. Но ако жителите на Судетските области приветстват присъединяването си към Германия, дори и недоволните от полското управление украинци и белоруси нямат никакво желание да бъдат инкороприрани в Съветския съюз. Нито една източноевропейска държава не иска съветски войски на своя територия.

Политиката на омилостивяване на западноевропейските демокрации се проваля.

Хитлер не може да бъде „умирен“, защото плановете му далеч не се ограничават с ревизия на несправедливите договори. Но политиката на западните лидери се проваля и защото те правят нереалистичен опит да превърнат СССР в гарант за мира. Съветският съюз вече владее близо една пета от земната шир, но иска още!

Политиката на Съветския съюз се проваля в много по-значима степен.

След като със съветска помощ Хитлер завладява Западна Европа, на 22 юни 1941 година той хвърля своите армии на Изток. По една или друга причина Сталин е струпал голяма част от Съветската армия на границата и тя е унищожена от нацистите. Съветските народи плащат огромна цена за недалновидната и коварна съветска политика.

Сталин е можел да предотврати войната. Можел е и да ешелонира армиите си в дълбочина. Единствено неговите неадекватни действия позволяват на хитлеристите да обкръжат Ленинград, да приближат Москва и да разрушат Сталинград.

В мига, в който Хитлер напада Съветския съюз, Чърчил си дава сметка, че ако не си сътрудничат, Съветският съюз и Британската империя ще изгубят войната. Ако Хитлер и Рудолф Хес са таели някаква надежда, че нападението срещу СССР може да доведе до мир с Британия, те бързо разбират, че са се лъгали. Престъпленията на нацисткия решим в Европа карат западните демократи да забравят за престъпленията на комунизма.

През следващите месеци се случва нещо доста необяснимо.

Япония, макар и съюзник на Германия, остава неутрална във войната срещу Съветския съюз, но напада Съединените щати. Хитлер обаче решава да обяви война на САЩ!  Президентът Рузвелт заедно със съюзниците си оказва огромна материална помощ на Съветския съюз. По-възрастните българи още помнят камионите „Студебейкър“, с които се снабдява Съветската армия.

Трудно е от ретроспекция да се прецени дали без огромната помощ, оказана от съюзниците, и без безпощадните техни бомбардировки, които разрушават германската военна икономика, Съветската армия би могла да извоюва победите при Сталинград и Курск. Също толкова трудно е да си представим как без победите на Съветската армия десантът в Нормандия би бил възможен.

Безспорно е обаче, че към 22 юни 1941 година либералната демокрация е практически изтласкана от Европа и че само взаимоунищожителната война между двете тоталитарни чудовища ѝ позволяват да се завърне в западната част на континента.

Десантът в Нормандия спасява Западна Европа от реална нацистка и от потенциална съветска окупация.

В заключителния период на войната американският президент Франклин Делано Рузвелт повтаря неуспешната политика на Чембърлейн и се опитва да омилостиви Сталин.

Когато България прави опит да се измъкне от Тристранния пакт, западните съюзници не предприемат бързи и решителни действия, за да предотвратят нейното попадане в Съветската зона. Американците не приемат предложението на Чърчил за десант в Хърватия и завземане на Виена преди идването на Съветската армия, а генерал Айзенхауер отказва да предприеме стремителна атака към Берлин с цел да завземе германската столица преди руснаците. Но помагат на Финландия, която е във война със Съветския съюз (но не и със Съединените щати), да избегне съветската окупация.

Въпреки тези „жестове“ малко след войната Сталин престава да сътрудничи със западните съюзници. Така започва Студената война. Но този път Западът си е взел поука. Забравя за омилостивяването и формира Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Изграден е и Европейският съюз.

Десантът в Нормандия може и да не е оказал решаващо влияние за разгрома на нацистка Германия, но той гарантира на народите на Западна Европа мир и благоденствие за няколко поколения. След падането на Берлинската стена през 1989 година народите от Източна Европа също получиха шанс да се присъединят към либералната атлантическа цивилизация.

Днес тя е в дълбока криза и можем само да се надяваме, че след тържествата в Нормандия европейските народи и САЩ ще се завърнат към политиката на атлантическо единство и взаимопомощ, за да не се повтарят трагичните събития, последвали Първата световна война, когато Америка се изолира, а европейските „отечества“ се интересуват единствено от своите национални интереси.