Добре дошли в Канзюк

преди 8 месеца

Идеята за трансформиране на Британската империя във Федерация датира от 19 век.

Със своите 18 милиона квадратни километра площ, Канзюк е най-голямата по територия страна  в света. С близо шест и половина трилиона долара тя е третата световна икономика. Притежава ядрено оръжие и постоянно място в Съвета за сигурност към ООН.

Слънцето никога не залязва над Канзюк. Климатът варира от полярен до тропически. Населението е разнообразно, но огромното мнозинство говори у дома на един език. Държавният глава не е променян от 65 години и се радва на широка популярност. Векове наред само незначителни части от огромната  територията на Канзюк са били временно завладявани от чужди сили и родените в страната не помнят друго управление, освен парламентарната демокрация. Съдебната система е сред най-добрите в света и е базирана на общото право или на прецедентите. На всеки гражданин са гарантирани здравни и социални грижи…

Сигурно вече сте се сетили. Такава държава съществува само в плановете на адвокатите за нейното създаване. Името ѝ е измислено от Уилям Дейвид Макинтайър през 1967 година и е компилация от инициалите (на английски) на Канада, Австралия, Нова Зеландия и Обединеното кралство.

След референдума от 2016 година във Великобритания за напускане на Европейския съюз, основни пропоненти за създаването на такава конфедерация са писателите Андрю Лилико и Джеймс Бенет, както и историкът Андрю Робъртс.

Ако свободното движение на хора от Европейския съюз беше основен мотив за Брекзит, то свободното движение между тези четири части от разпадналата се Британска империя се радва  на широка обществена подкрепа. Водещият кампанията за Брекзит бивш британски външен министър Борис Джонсън предложи формиране на „Зона на свободно движение“ обхващаща четирите страни.

И все пак е малко вероятно Канзюк да се появи на картата на света.

За да разберем защо, е добре да си отговорим на въпроса защо такава държава не съществува и сега.

Идеята за  подобна федерация не е нова. Тя датира от 19 век. Важно е да си дадем сметка, че Британската империя никога не е била империя в класическия смисъл – каквито тогава са били Руската, Османската, или дори Австрия-Унгарската.  Самата Британия не е била част от империята, а неин полис – суверен. Някои от доминионите като Канада,  Австралия и Нова Зеландия са се радвали на самоуправление. Други като Индия, Фиджи, Западните Индии и т.н. са били управлявани от служители, назначени от Лондон.

Още през 19 век далновидните британски политици са си давали сметка, че това може да е само временно решение.  Споменът от бунта на Американските колонии век по-рано не е бил забравен.

Уилям Гладстон е предлагал постепенно утвърждаване на самоуправление на колониите. Но други са се страхували, че това ще доведе до разпад на империята и Великобритания ще изгуби статута си на велика сила.

През 1884 година е формирана Лигата за имперска федерация, с клонове в Канада, Австралия, Нова Зеландия, Барбейдос и Британска Гвиана. По-късно министърът по колониите Джоузеф Чембърлейн и австралийският премиер Алфред Дийкън  са се застъпвали страстно за проекта.

Но в крайна сметка усилието не довежда до нищо. Предложенията за митнически съюз се провалят, защото либералните правителства в Лондон залагат за свободна търговия в глобален мащаб. Последният опит за формиране на търговска зона е направен на Икономическата конференция на Британската империя през 1932 година. Днес отделните части на „Канзюк“ търгуват повече със „съседите“ си (Великобритания с останалите страни от ЕС, Канада със САЩ и Австралия с Китай), отколкото помежду си. „Канзюк“ има обша кралица, но няма обща иконимика.

Най-важния аспект, допринесъл за разпада на империята, разбира се е невъзможността ѝ да гарантира обща отбрана.

При избухването на Първата световна война, Британия е била убедена, че империята ѝ е непобедима. Но през 1916 година тя с ужас разбира, че ако не получи помощ от една бивша колония – САЩ, войната ще бъде изгубена.

Когато през 1939 година след Хитлеристкото нападение на Полша Британското правителство обявява война на Германия, австралийският премиер просто уведомява своя парламент за събитието и заключава, че… „Следователно и Австралия е във война с Германия“.

Но две години по-късно, когато Япония се включва във войната, вече друг австралийски премиер влиза в остър конфликт с Чърчил и нарежда австралийските войски, сражаващи се срещу фелдмаршал Ромел в северна Африка, да се завърнат у дома.  Оттогава Австралия залага на военния си съюз със Съединените щати за своята национална сигурност.

Вероятно много британци, гласували за Брекзит, са се надявали  някакво подобие на Канзюк да се материализира. Фантазията за „Глобална Британия“ продължава да омайва умовете на част от торите, но вместо това страната им се оказа в най-тежката политическа криза, може би от бунта на Американските колонии насам. А обществото ѝ е разделено както не е било никога от времето когато Хенри Осми къса с папата и формира англиканската църква.

Кралица Елизабет е вече в десетото десетилетие на своя живот, а скорошен премиер на Австралия настояваше страната да приеме закон, според който ще бъде обявено. че Елизабет е последеният монарх и след нея Австралия ще стане република.  В Нова Зеландия бе проведен референдум за премахването на британското знаме, което сега е извезано в горния ляв ъгъл новозеландския флаг. Референдумът се провали само защото бяха предложени два алтернативни проекта.

В задаващия се многоплюсен свят демократичните страни ще трябва да обединят усилията си, за да запазят своята свобода. Страните от въображаемия „Канзюк“ ще трябва да се включат в този процес. Но „центъра“ на това глобално обединение няма да е в Лондон. Вашингтон и дори Берлин вероятно ще имат по-голяма тежест.

След Първата световна война Джон Голсуърти нарича една от книгите си от поредицата за Форсайтови „Сребърната лъжица“. Според английската поговорка, децата на  привилегирования елит се раждат със сребърна лъжица в устата.  Англия, заключва писателят, е родена с такава, но вече няма нито зъби, за да я задържи, нито кураж да я изплюе!