Двайсетий век

преди 8 месеца

Стихотворение на седмицата. Прекрасно предновогодишно поетично прозрение на Иван Вазов отпреди 119 години


Стоиме на прага на двайсетий век.
Светът ще го среща със пенести чаши
и с песни, с надежди – че той ще е лек –
      мислителят само се плаши.

Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.
Въпроси зловещи висят нерешени,
неправди царуват и вечни злини,
      вериги дрънчат нестрошени.

Печално наследство изминалий век
на новий предава – тъй както прие го.
Недъзи вековни очакуват лек…
      О, ще ли го найдат и в него?

Ил пак ще да скърца всемирний хомот
и гол меч – не разум ще има надвластье?
А как изжаднял е човешкият род
      за правда, за мир и за щастье!…