Двайсетий век

преди 10 месеца

Стихотворение на седмицата. Прекрасно предновогодишно поетично прозрение на Иван Вазов отпреди 119 години


Стоиме на прага на двайсетий век.
Светът ще го среща със пенести чаши
и с песни, с надежди – че той ще е лек –
      мислителят само се плаши.

Ний влазяме в нов век, но не в нови дни.
Въпроси зловещи висят нерешени,
неправди царуват и вечни злини,
      вериги дрънчат нестрошени.

Печално наследство изминалий век
на новий предава – тъй както прие го.
Недъзи вековни очакуват лек…
      О, ще ли го найдат и в него?

Ил пак ще да скърца всемирний хомот
и гол меч – не разум ще има надвластье?
А как изжаднял е човешкият род
      за правда, за мир и за щастье!…