Един съвсем неслучаен паралел

преди 2 месеца

Днес имаме още по-голямо основание да си спомним за него и за дейността му на юрист, правозащитник и родолюбец.

23 години от кончината на юриста-земеделец Георги Скачков

Георги Скачков

Адвокат Скачков е осъден и тоталитарната власт отнема адвокатските му права, защото отказва за доносничи за свой клиент. Днес, близо шейсет години по-късно, българските юристи отново са притискани от държавата да стават доносници.

Кой е Георги Скачков? Роден на 2 май 1922 г. село Девене, юрист по образование, преди и след 10 ноември 1989 г. е един от активните дейци, работили за възстановяване на БЗНС „Никола Петков”. Като адвокат защитава клиентите си, със слово и дело отстоява законността и правото, с което си навлича недоволството на тоталитарната власт. Срещу него е задействана репресивната машина и е отстранен от Софийската адвокатска колегия.

Георги Скачков адвокатства в Провадийска околия, където е изпратен след отказа да предаде информация, получена от клиент.

Адвокат Атанас Железчев разказва за запознанството им в затвора: „С бай Георги се запознах през 1962 г. в затворническата каменна кариера край с. Калояновец, Старозагорско, където изтърпявахме присъди по глава „Престъпления против народната власт“ от тогавашния Наказателен кодекс. Условията бяха тежки, нормите в каменната кариера – непосилни и това даваше повод за непрекъснат тормоз от страна на надзирателите. Заедно с нас имаше мнозина интелигентни и образовани хора, неудобни за така наречената народна власт. „Престъплението“ на бай Георги всъщност се състоеше в опазване на тайната на клиента, което лежи в основата на взаимоотношенията адвокат-клиент.“

Шест десетилетия по-късно отново сме изправени пред подобен казус. С последните изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) парламентът задължава счетоводители, съдебни изпълнители, нотариуси и адвокати да доносничат пред ДАНС за клинтите си. На практика всички професии, работещи с клиенти, са принуждавани да се регистрират в ДАНС и да „снасят” информация. И това не е част от биографията на Георги Скачков, практикувал адвокатската професия в комунистическа България, а се случва в сегашното ни отечество, неделима част от модерна Европа.

Как се отразяват върху правата на човека и какви последици носят законите на „народната власт“ можем да разберем от разказа на адвокат Железчев: „Бай Георги отказва да предаде информацията, поверена му от клиента, за което е осъден и излежава присъда в Старозагорския затвор. Когато излезе от затвора, не можеше да упражнява адвокатската професия, но бе решен да помага на хората. Като юрисконсулт продължаваше да съветва стопаните как да постъпват по време на колективизацията. Съдействаше им да продадат част от земята си, за да намалят финансовите тежести. Милееше за българските селяни. Здравето му бе разбито, измъчван от диабет и с болка на душа.”

Паралелът с днешните „реформи” и съдбата на адвокат Г. Скачков се забива като нож в очите ни. Въведеното задължение юристите да станат доносници на ДАНС противоречи на Конституцията на Република България, на Закона за адвокатурата, на НПК и на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Противоречи на цялостната идея за правосъдие, демокрация и човешки права.

До последния си ден Георги Скачков вярва и отстоява каузата, че отношенията между адвокат и клиент са лични, поверителни и неприкосновени. Днес с уважение си спомняме за безпределната му обич към хората, към земеделската идея, към духа на правовия ред и на закона.

Нима делото и саможертвата му отидоха нахалост?

Етикети: *