Една „българка”

преди 1 месец

Старостта е тежка в самотните български села!

(не по Вазов)

Минаха няколко години, но случаят още не излиза от паметта ми. Бог да го прости дедо Киро, на 90 години остана сам-самичък на света. Сам с две кучета и две кози, на пет километра от селото, затънал в шубраците и мъртвите къщи на Врачанския балкан.
Оказал се единствен роднина, с триста зора успях да извадя документи и само след година дойде редът му за старческия дом в Мездра. Млади, чевръсти жени поеха грижата за Кирил Данов и му дариха четири-пет последни, вероятно най-хубави години в сирашкия сиромашки живот на стареца.
Малко преди него почина баща ми, с четири години по-млад от дедото. Разбрахме се с управителката и с другите дами от дома да не му казваме. Заедно с баща ми бяха израснали от деца и мъката можеше да го довърши. Само след месец дедо Киро бе откаран в болница и сложен на системи. Едва оживя и още година се луташе между Отвъдното и нашия свят. 
Защо ли? Ами някаква стрина или бабичка от родното му село дошла на пазар в Мездра, имала повечко време преди обратния рейс и минала покрай старческия дом, за да съобщи на дедото, че братовчед му се е споминал.
Така и не разбрах коя е била тази „благодетелка”.

Етикети: *