Ефектът на Дънинг-Крюгер в отделна голяма държава

преди 5 месеца

В съзнанието на част от руското население са започнали сериозни дълбочинни процеси. Промени в нагласите и самооценката, свързани с мястото на отделния човек в обществото и с личната му отговорност.

„Глупакът не може да осъзнае, че е глупак, именно защото е глупак“.

Павел Матвеев, „Каспаров.ру“

Психолозите, а и други учени знаят за ефекта „Дънинг-Крюгер„. Същността му визира хора с нисък интелект и професионална квалификация, които по-често от другите правят грешни изводи, взимат неправилни решения и се оказва неспособни да осъзнаят грешките си именно поради ниското равнище на интелект и слабата си професионална квалификация.

В най-стегнат вид правилото на Дънинг-Крюгер може да бъде представено за широката публика по следния начин:

„Глупакът не може да осъзнае, че е глупак, именно защото е глупак“.

* * *

Всеизвестно е, че устойчивостта на една или друга обществено-политическа система зависи не от допусканите от управляващите елити грешки, а от реакцията след грешките. Никой не е застрахован от пропуски, защото не греши само онзи, който нищо не прави. Но след като допуснат грешка, хората реагират по различен начин.

Ако един човек притежава мощен интелект и висока професионална квалификация, обикновено моментално признава, че не е бил прав, публично поднася извинения и незабавно започва да търси пътища за излизане от създаденото положение. В най-кратки срокове и с минимални загуби въпросната личност коригира неправилните си действия, а вече направената грешка се превръща в част от професионалната памет, като усилва имунната й система срещу бъдещи пропуски и провали.

Глупаците, тоест лицата с нисък интелектуален потенциал и професионална негодност, след допускане на грешка заемат позата на носорог. Ако някога сте се сблъсквали с носорог в саваните на Африка, сигурно никога няма да забравите подобно преживяване. Носорогът се чувства застрашен и освирепява при най-малък повод. Или без повод. И веднага се хвърля с рога напред срещу противника, без да се съобразява с последиците. Носорогът никога не отстъпва, защото не разполага със задна скорост. Никога да отстъпва пред когото и да било. Винаги е смятал, че другите трябва да се отдръпнат. Поради което популацията на носорози ежегодно се смалява и двата вида (черен и бял) носорог отдавна фигурират в Червената книга на изчезващите видове.

По същия начин реагират след допускане на грешки и хората с беден интелект и слаба професионална квалификация. Не признават грешката нито пред себе си, нито пред другите. Още по-малко пред публика.

Вследствие на което през XXI век на планетата Земя популацията на двукраки носорози неумолимо се топи. За жалост далеч по-бавно, отколкото бихме искали.

* * *

След 19 и половина години на власт на престъпния кагебистки режим вече никой не се съмнява, че Русия е управлявана от лица с чудовищно нисък интелект и с мизерна професионална квалификация. Тоест от носорози. Подобен извод стана аксиома, която не се нуждае от доказателства.

Част от доказателствата се съдържат в списъка от трагедии, придобили печална известност през разглеждания период:

Най-страшното събитие, поради което станаха възможни изброените престъпления, бе пълният разпад на системата за държавно управление и фактическото суспендиране на Конституцията на Руската федерация.

В днешна Русия няма да видите традиционното за всяка демокрация разделение на властите. Защото няма парламент. Няма Конституционен съд. Изчезнаха съдилищата. С изключение на „басманния“. (Басманският районен съд в Москва винаги отсъжда в полза на властта – бел. ред.).

За наличието на т. нар. четвърта власт, на независими от държавата средства за масова информация няма и смисъл да говорим. И не ми давайте пример с радио  „Ехото на Москва“ и вестник „Новая газета“. Или с доскоро съществуващото списание  „The New Times“, което громеше кагебисткия режим под път и над път.

Какво стана с това списание? Потъна, както потъна, без да изплава, атомната подводница „Курск“. При катастрофата с „The New Times“ поне се размина без човешки жертви.

Що се отнася до радио „Ехото на Москва“ и в. „Новая газета“, на тях им е съдено да съществуват, докато в Кремъл решат да ги закрият. Което отдавна е известно на главните редактори и на журналистите.

Формално начело на Русия не стои диктатура. Но фактически диктатурата процъфтява. Като излъчва отвратителна воня. Зловоние като аромата на разлагащ се труп при тридесетградусова горещина. Точно така вонеше загниващата Съветска империя, създадена през 1922 г. от отломки от Руската империя. Същата империя, чиито кроячи в началото твърдяха, че щяла да живее вечно.

Но развитието на човешката цивилизация напълно опроверга ненаучното им твърдение. Като потвърди, че самата Съветска империя и делата на водачите й напълно се вписват в ефекта на Дънинг-Крюгер.

* * *

В Русия изтеклата 2018 г. бе изпъстрена със събития, които бихме определили като историческо дъно. Като крайна точка, под която няма как да се пропада по-надолу.

След което са възможни само два варианта: или гибел на дъното, или бавно изплаване към повърхността. По-вероятен изглежда първият. Но през последните дни се появяват надежди за втория.

Наскоро независими социолози публикуваха данни, които свидетелстват, че в съзнанието на част от руското население са започнали сериозни дълбочинни процеси. Промени в нагласите и самооценката, свързани с мястото на отделния човек в обществото и с личната му отговорност. Досега господстващият принцип беше: „Моята къщурка е от края, нищичко не ща да зная!“ Този старинен принцип губи доминиращия си характер в руското национално съзнание.

Първите реални събития, които индикираха тектоничните процеси в националното съзнание, бяха сблъсъците в Архангелска област и в Екатеринбург. В първия случай хората се вдигнаха на протест срещу изграждането на гигантско сметище върху земята им, без да са ги питали. Във втория въстанаха, за да спасят централен градски парк, който някакви нагли олигарси бяха решили да съсипят, за да издигнат върху терена търговски комплекс с пришита вътре църква.

Петдневните протести в Екатеринбург принудиха градската управа да даде заден ход. Разбира се, не по собствена инициатива, а по нареждане от Кремъл. В Кремъл решиха да включат на задна скорост, след като социолози с пагони пошушнаха на началството, че ситуацията заплашва да излезе от контрол и да придобие цветовете на революция. И главатарят на шайката реши да отстъпи. Което не бе правил досега.

* * *

По мащаб това първо поражение на режима в битката срещу угнетения народ е напълно нищожно, но придобива символичен смисъл.

Защото създава прецедент.

Сега изключително важно значение ще имат ходът и изходът на втората конфликтна ситуация в Архангелска област. Ако местните жители постигнат отмяна на строителството на полигона за отпадъци, ще имаме основание да говорим за тенденция, че режимът най-сетне започва да разбира, че не е вечен и че рано или късно ще му се наложи да отговаря за престъпленията си.

Второто обстоятелство би трябвало да нервира представителите на режима и поддръжниците им, които през годините на властването си напълно изгубиха способността обективно да възприемат околната действителност и отдавна се реят в собствен измислен свят. Като възприемат другите, външни за средата им като батерии за еднократна употреба, чиято функция е да зареждат с краткотрайна енергия собствената им вселена.

Ала докато раздразнението прерасне в агресия, а агресията – в ярост, неминуемо ще изтече някакъв времеви отрязък. Защото, за да започне процесът на промените, е необходима появата на революционна ситуация, от която в момента няма и помен. За появата на революционна ситуация са необходими три условия:

– тежка икономическа криза;

– военно поражение;

– непримирим разкол сред властващата групировка.

Не е необходимо едновременното наличие на трите фактора. Достатъчни са само два. Но в момента не действа даже един. Макар че икономиката не само буксува, но дори се разпада. Което все още не значи, че предстои революция. Действащите в момента фактори са достатъчни само за бунт или за метеж. Но както знаем, бунтът и метежът се различават от революцията именно по това, че никога не постигат поставените цели.

* * *

През тези дни руските граждани с добра историческа памет си спомнят за събития с 30-годишна давност: май и юни 1989 г., когато в Кремъл протече първият Конгрес на народните депутати  на СССР. Събитие със съдбоносно значение за Съветската империя.

Предчувствие за щастие

Защото тъкмо тогава поданиците на империята, способни да правят структурен анализ, за първи път осъзнаха и изрекоха, че краят на империята е близък. Край не хипотетичен и далечен, а неизбежно и скорошно бъдеще.

Разбира се, никой от онези умни и смели хора не би могъл да предположи, че бъдещето е толкова близо – след някакви си две и половина години.

Но усещането, че настъпва краят на СССР, се роди именно тогава, през пролетта и първите летни дни на 1989 г.

Усещането, че краят на недоразпадналата се през 1991 г. Съветска империя също така е неминуем, както разпадът на СССР, живее у мнозина от нас. Вече 28 години. Но малцина се осмеляват да предскажат кога и как ще изметем последните остатъци от империята.

Причина за подобна несигурност е фактът, че сегашният управляващ режим с нищо не кореспондира с водещата тенденция в развитието на човешката цивилизация през XXI век – стремежа към максимално възможна лична свобода. Свобода, ограничавана единствено от отговорността за поведението на индивида в обществото и готовността за разумни компромиси с околните.

Подобно поведение е свойствено за хора, които изповядват принципи, напълно противоречащи на бандитските закони, господстващи при сегашния кремълски режим.

Следователно колкото по-голям става броят на подобни хора от бъдещето, толкова по-дискомфортно ще се чувства режимът.

А когато броят им достигне точката на кипене, режимът моментално ще изтече в тоалетната чиния и ще изчезне без следа.

В пълна хармония с изводите от ефекта „Дъннинг- Крюгер“.

Етикети: * * * *