„Ех, каква държава беше!“

преди 4 месеца

СССР без грим

от Максим Мирович

Забранени снимки

„Шлосер в принудителна почивка“, 1980 г. Снимката изглежда сюрреалистична и сякаш нагласена. Всъщност показва часовникар, извикан да поправи стенния часовник в цех за производство на кокс, който е вдишал опасни изпарения и опиянен, е излязъл навън, за да дойде на себе си.

Такаа, днес, скъпи приятели ви каня на кратка екскурзия в миналото. Ще посетим общото ни отечество, бившия СССР. Пътеводител ще ни бъдат черно-бели документални снимки, непубликувани и забранявани във „великото и непобедимо“ отечество на световния пролетариат.

Автори на снимките са професионалните фотографи Владимир Воробьов и Владимир Соколаев. В епохата на Л. И. Брежнев двамата работят като обикновени фоторепортери. Снимат манифестации, откриване на заводи, партийни празници и т.н., но в извънработно време за собствено удоволствие се опитват да уловят духа на времето. Правят снимки, превърнали се в необорими исторически документи, които драстично се различават от фризираната официозна пропаганда. За подобни снимки и авторите, и разпространителите са щели да имат сериозни неприятности с другарите от КГБ и от партийните комитети. Вероятно са щели да бъдат уволнени за „очерняне“ на съветската действителност и за изпълнение на „поръчки от Държавния департамент на САЩ“.

Съдете сами.

„Пърлене на удушена кокошка“, 80-те години. Да обясня на по-младите: по съветско време кокошките се продаваха или недоклани, или умъртвени по непонятен начин, неопърлени и с неоскубана перушина. Съсирената кръв, останала в мъртвото тяло, придаваше зловещ вид на и без това отблъскващия „продукт“. Щастливците, които успяваха да си купят подобен деликатес, бяха принудени да топлят в дворовете гореща вода, да попарват, да оскубват и да пърлят т.  нар. кокошки, които повече приличаха на кльощави улични котки.

А някои още хълцат: „Какви чисти и качествени продукти ядяхме в СССР!“

„Родилен дом. Кефир след родилните мъки“, 1981 г. И тук всичко е прекрасно: млада, току-що родила жена е изкарана в коридора, за да освободи място за следващата. Явно за нея още няма свободно легло. Оставена е сама, което представлява заплаха за здравето и за живота й. Някой й е дал чашка кефир за възстановяване. Спомнете си за „безплатното“ медицинско обслужване в СССР.

„Обедна почивка в ремонтен цех в Западен Сибир“, 1983 г. Пропагандата ръсеше легенди за отличните условия, в които работят, спортуват и почиват трудещите се. Всъщност беше ето така:


„Работническа столова в стоманолеярен цех“, 1981 г. Уж храната в т.нар. работнически столови бе изключително евтина, само че нямаше нищо за ядене, а предлаганите манджи бяха повече от отвратителни. По онова време се появи вицът: „С цел повишаване културата на обслужването, работническа столова № 17 се преименува в работническа столова № 34“.


„Будка за вестници на ул. „Металургична“, началото на 80-те години. Вижте проскубаната будка, одраната улична настилка, безвкусните дрехи и мизерните продукти, които мъкнат съветските граждани. Но по условен рефлекс, набит в главите от властта, хвърлят по няколко копейки за вестници, за да прочетат колко хубаво живеят.

„Да си съветска жена е чест и гордост!“, 1981 г. Прехвалената съветска еманципация представляваше стоварване върху крехките женски рамене на най-тежък физически труд, от който бягаха и мъжете – товарене и каране на тухли, копаене на канали, поставяне на траверси. Вижте как са облечени и с какво се хранят „гордите“ съветски жени.

„Очакване във ваната“, 29 май 1981 г., детска градина в гр. Новокузнецк. В детските градини нещастните същества бяха подлагани на грубо отношение и дресура от необразовани, прости и злобни лелички и „възпитателки“. Докато сменят гащичките и пелените на други деца, малкият съветски човек лежи във ваната и с ужас гледа в тавана.

Доброволно-принудителните игри култивираха покорство, послушание и стадно поведение от най-ранна възраст.

„Опашка за овчи кокали“. Улица „Вера Соломина“ в Новокузнецк. Отново улична търговия, отново мръсни, дълбоко замразени кокали, които след двайсетина минути на открито започват нетърпимо да вонят.

„Късметлии от ул. „Ентусиасти“. След дълго чакане двама съветски граждани са купили парчета мърша и се опитват да я довлекат вкъщи. Забележете с какъв страх се озърта мъжът, да не би някой да го нападне и да му отнеме покупката.

„Докато дойде продавачката“. Близо четвърт или една пета от живота си съветските граждани изкарваха по опашки. Защото всички стоки от първа необходимост бяха дефицит. Дефицит бе и животът, сигурността, спокойствието, щастието. Чакаха с часове, преди да дойде някоя вулгарна трътлеста тетка и да се развика, че й досаждат и стоката още не е пристигнала.

„Да живее международното положение!“, 1979 г. Платени лектори от дружество „Знание“ (в България се наричаше „Георги Кирков“ към ЦК на БКП) обясняват на колхозниците колко подъл и опасен е американският империализъм, но дрипавите гладни хора наблягат на скромния си обяд, защото лекцията краде време от обедната им почивка.

Колхознички се радват на артисти и певци от пътуваща естрада, 1980 г. Веднага им личи, че са доволни от живота си, добре нахранени, облечени и сигурни за утрешния ден…

Такива ми ти работи.

Още ли ви е мъчно за СССР?

Етикети: * * * *