Ерата на балансирането свърши

преди 10 месеца

ГЕРБ или ще приеме западните ценности, или ще остане в историята

В речта си пред Националната среща  на ГЕРБ, на която присъстваха близо 2000 активисти – народни представители, евродепутати, членове на областните и общинските ръководства на партията, кметове и представители на общински съвети, както и министрите от квотата на ГЕРБ, лидерът ѝ показа притеснения.

Искат да ни съборят от власт“,

заяви той, след което сякаш учудено призна:

„БСП с тези провалени политици ни доближават“.

Но не даде смислен отговор защо се случва това. Изрази убеждението си, че:

„Направихме доста повече, отколкото една партия може да направи,“

Откри вината за създалата се опасност в своите активисти, като дори ги заплаши:

„Ако не ви светне червена лампичка, аз ще ви светна синя, всеки да се огледа какво прави.“

И поиска от тях да защитават „темите“ като магистрала „Хемус“ например.

Борисов призна, че под сянката на ГЕРБ царят порочни корупционни практики. Призова активистите си да си „прочистят къщичките по места, рано или късно това ще „избие“ – „дали със суджук, или с други неща“, рано или късно ще рефлектира и върху цялата партия.

Народът не обичал елитарните партии и искал справедливост…

Бойко Борисов обаче не призна, или може би не осъзна, че цялостната му политическа стратегия се е провалила.

Без никакво съмнение БСП се превръща в ретроградна партия, чиято идеология деградира до реабилитация на комунистическия режим, установяване на тесни връзки с Русия на Путин и лицемерно затваряне в предмодерните патриархални ценности, които между другото комунистическият режим някога се опита да унищожи.

Човек би се запитал как е възможно това.

Отговорът дава един стар анализ на Румен Димитров в книгата му „Фалшивата класа“:

„Социализмът не създаде новия човек, а спечели дребния буржоа за своите цели. Българинът запази малко имотец и заживя с илюзията, че има ниша, която да го пази както от държавата, така и от пазара.

Още от зората на демокрацията БСП се превърна в изразител и рупор на притесненията на възрастните хора от малките населени места, чийто семеен спомен от комунистическия режим не надскачаше семейното придвижване от къща с външен клозет до панелка с топла вода. Това бяха хора, дълбоко закърмени с исторически неточната идея, че Русия ни е приятел и съюзник, че затварянето на руските пазари се дължи на нашата „неблагодарност“…

За тези хора идването на демокрацията е свързано с хаос.

Когато Сергей Станишев все пак направи опит да модернизира тази партия, тя изгуби част от електората си, но за разлика от повечето места в Източна Европа, оцеля като основна политическа сила. Както отдавна бе забелязано, връзката между членовете и симпатизантите на БСП е квазиетническа. Базира се не на идеология, а на митология. Това позволи на „червените мобифони“ да овладеят огромна част от националното богатство. Те имаха не само власт и пари, но и електорат, готов да преглътне всички техни безобразия, защото са „свои“, а не „чужди“.

Още от зората на демокрацията като алтернатива на БСП се появиха партии, които се позиционираха като метафизична опозиция на БКП. Постепенно те взеха връх в СДС и по-късно заедно с БЗНС и Демократическата партия създадоха ОДС. За тях комунистическият режим беше една наложена отвън идиотщина и те се бореха за превръщането на България в европейска държава от западен тип.

Но за разлика от бившите комунисти те нямаха свой елит. По ирония на съдбата именно по време на управлението на Иван Костов много от комунистическите велможи успяха да приватизират голяма част от националната икономика.

Междувременно европейският проект видимо триумфираше. У нас той се привиждаше повече като еврофондове, отколкото като ценности. А както коментира Иван Кръстев, много от най-искрените радетели за превръщането на България в страна от западен тип … просто се преселиха на Запад.

Към края на управлението на НДСВ и по време на управлението на Тройната коалиция хората, които откровено осъждаха комунистическия режим и искрено се стремяха към реформиране на обществото, бяха малцинство. Те не разполагаха с платежоспособен елит.

По-голямата част от „бизнес класата“ имаше мили спомени от управлението на „Тато“ и се чувстваше по-комфортно, общувайки с руските олигарси, отколкото със сериозните западни инвеститори.

Много от тези среди припознаха Бойко Борисов като свой.

ГЕРБ получи подкрепата на мнозина, които не искаха БСП да се върне на власт. Но повечето „традиционно десни“ изпитваха дълбоки подозрения към „гербаджиите“.

И все пак след фиаското на кабинета „Орешарски“ ГЕРБ получи сериозен шанс да овладее тази ниша.

След местните избори от 2015 г. Бойко Борисов имаше повече власт от когото и да било в България след 1989 г. Политическата сцена на България се състоеше от една голяма партия-хегемон и множество по-малки. Изборът не беше дали ГЕРБ ще управлява. Опити да се управлява без ГЕРБ, чрез правителство тип „Орешарски“, изглеждаха обречени на провал. Изборът беше „с кого ще управлява ГЕРБ“? С фрагментирани коалиции като Реформаторския блок и Патриотичния фронт, или с ДПС?

Изборът всъщност беше много по-значим. Дали да се управлява политически – след дебати, програми и т.н., или, както се изрази Евгений Дайнов – варварски. Във варварските общества властимащите правят каквото им дойде на ума и не се съобразяват с никакви закони, правила или норми.

Но още тогава писах, че Бойко Борисив е изправен пред дилема. Дали ще застане неотклонно до партиите от Реформаторския блок в опита да се изградят модерни държавни институции? Дали ще способства ГЕРБ да се превърне в принципна дясна партия? Или ще реши да се прави на „центрист“, да жонглира и да балансира.

Борисов заложи на второто и загуби.

На президентските избори през 2016 г. той не потърси обща кандидатура във формат ЕНП и в резултат от това Радев стана президент. Макар да спечели изборите през 2017 г., Борисов днес трябва да управлява с ОП, а сред тях е и Атака, която не крие откритите си антиевропейски и анти-НАТО настроения. Наскоро ГЕРБ участва в „тематична“ коалиция с ДПС за започване на преговори за закупуване на изтребители F-16, но коалиционните му партньори Атака и НФСБ гласуваха „против“. А Борисов знае, че заиграването с ДПС няма как да не му коства избиратели.

Междувременно западният свят изпадна в най-тежката си криза от 30-те години на 20 век насам. А Русия поведе остра хибридна война срещу България, ЕС и НАТО.

В създалата се ситуация Бойко Борисов и ГЕРБ имат шанс да победят надигналата се вълна на евразийски популизъм само ако по чудо спечелят сърцата на десните избиратели, които, макар и непредставени, са не по-малко от 7-10%. Ако бъде финализирано, решението за закупуване на изтребители F-16 може да се превърне в първото „маслинено клонче“ към тези разочаровани избиратели. Поканването на доказани антикомунисти в листите за Европарламента може да е втора крачка. Номинирането
за кмет на „стар софиянец“, който не би затворил центъра на София с месеци и не би поставил руска елха с червени петолъчки до църквата Света Неделя, би било трета спасителна стъпка.

Подобна стратегия, разбира се, крие огромни рискове.

„Десните“ може никога да не простят на ГЕРБ, а много от „центристите“ вероятно ще го напуснат, ако той изостави „балансирането“ между Путин и Запада.

Но в условията на остра геополитическа конфронтация и на подлагане под съмнение на основни демократични ценности  шансовете за вътрешнопартийни и международни балансьори на практика изчезват.

Ударите от ляво към Бойко Борисов и ГЕРБ няма да стихнат и рано или късно ще го сринат, ако не си е осигурил „десния“ фланг.