Европа трябва да положи усилия, за да спаси ядрения договор с Иран

преди 4 месеца

ЕС трябва да изпрати ясно послание към всички страни в рамката, но най-вече до Иран и САЩ, че той, в качеството си на транснационален блок има определена позиция.

От Войчех Павлус. Публикация на RUSI

Президентът Тръмп подписва нови санкции срещу Иран
Снимка RUSI

Миналия месец иранският президент Хасан Рухани обяви, че ислямската република ще спре да следва две ограничения относно своите ядрени способности, предвидени в Съвместния цялостен план за действие (JCPOA) –  ядреното споразумение, сключеното между Иран и Великите сили през 2015 г. Изявлението идва точно една година, след като САЩ оттеглиха подписа си от плана и постепенно възстановиха икономическите санкции срещу Иран.  Както изглежда, в отговор иранците  обмислят складирането на над 300 килограма ниско обогатен уран и над 130 тона тежка вода. Иран заплаши другите страни, подписали JCPOA – Великобритания, Германия, Франция, Русия, Китай и ЕС, за които споразумението остава валидно, че ако не получи протекция срещу санкциите на САЩ, страната ще възобнови производството на по-високо обогатен уран за 60 дни.

Тези ирански действия известяват предстоящата смърт на JCPOA, а това  е голямо предизвикателство към претенциите на ЕС да бъде глобален играч.

ЕС и трите негови държави-членки, които са подписали споразумението, известни като Е3, са в трудно положение. За Вашингтон политиката спрямо Техеран е мотивирана от дълбокото идеологическо разделение и дългогодишното стратегическо съперничество в Близкия изток. Европейците обаче се съобразяват с кооперативни структури, които възприемат много по-консенсуален и по същество прагматичен подход в отношението към Иран. И докато за сегашната американска администрация ядреното споразумение е „отвратително“, европейците разглеждат JCPOA като „ключово постижение на глобалната архитектура за неразпространение на ядрени оръжия, която е от интерес за сигурността на всички“.

Според тях глобалната сигурност е застрашена и от други политически решения на САЩ.

JCPOA е много повече от обикновено споразумение за неразпространение на ядрено оръжие. За европейците то остава и инструмент за глобална икономическа стабилност, пример за сътрудничество между ключови европейски държави и доказателство, че в решаването на важни глобални въпроси могат  да участват не само Обединеното кралство и Франция – членките на ЕС с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, но и Германия. И макар че европейците  признават наличието на  рискове за сигурността, свързани с иранските дейности извън рамките на JCPOA, от гледна точка на Европа икономическата политика и стабилизиращите ефекти на JCPOA в Близкия изток са усилия, които си струва да бъдат положени.

Но уви, през годината, която последва оттеглянето на САЩ от Съвместния център за борба с измамите,  въпреки многобройните си декларации ЕС не  направи почти нищо, за да компенсира негативните последици от наложените от САЩ икономически санкции и да ги направи по-малко болезнени за Иран с цел да спаси ядрената сделка. Първоначално държавите от ЕС декларираха, че ще улеснят търговските потоци, необходими за поддържане на ангажимента на Иран към JCPOA, но едва в началото на тази година Е3 стартираха INSTEX (инструмент за подкрепа на търговските борси), механизъм от типа  клирингова къща, която да предостави алтернатива на междубанковата клирингова система SWIFT и да позволи на европейските търговски фирми да извършват сделки с Иран във валути, различни от щатския долар, за да заобиколят американските санкции.

Дори когато беше въведен новият механизъм, се оказа, че той няма да донесе незабавни ползи за търговия със стоки извън храните и лекарства, които така или иначе се смятат за хуманитарни и не са санкционирани от САЩ.  Стана ясно, че всички инициативи, предприети от ЕС през изминалата година, са недостатъчни за иранския политически елит. Иранците имат основание – иранската икономика според МВФ е спаднала с над 3% през 2018 г. и се очаква да се свие с още още 6% през 2019 г. Общото негативно влияние на новите санкции на САЩ беше широко отразено, включително и от „Financial Times“.

Освен това ЕС все още санкционира Иран за нарушения в областта  на правата на човека, включително  тези, които произтичат от иранската теократична политическа система. Сред тях са липсата на религиозна свобода, свобода на словото или ограниченията на политическите права. Напоследък няколко европейски държави, включително Дания, Холандия и Франция, осуетиха тайни опити за убийства, замисляни от ирански агенти на техните територии, в резултат от което те се застъпваха за налагане на допълнителни санкции срещу Иран от страна на ЕС.

Политиката на ЕС по отношение на JCPOA допълнително се подкопава от значението на трансатлантическата търговия със САЩ. На практика не могат да бъдат предоставени европейски икономически стимули за подпомагане на Иран, докато мнозинството от европейските мултинационални компании не желаят да поемат риска да застрашат търговията си със САЩ. Някои фирми като италианската железопътна компания „Ferrovie dello Stato Italiane“ вече са участвали в големи проекти в Иран и не могат лесно да се изтеглят оттам. В резултат от това те са заплашени от потенциални американски санкции.

Други европейски компании, които инвестираха в Иран след подписването на споразумението JCPOA, сега са изложени на риска да трябва да се оттеглят от страната, за да спасят основните си предприятия другаде по света от опасността от американски санкции. Дълбокото обвързване на интересите в евроатлантическата зона може да се окаже решаващо за ограничаване на способността на ЕС и трите му водещи държави-членки да спасят сделката с Иран независимо от ограничената помощ, която могат да получат от Русия и Китай.

Въпреки всичко JCPOA е въпрос на глобална сигурност и ЕС трябва да действа, за да запази подкрепата за неговото оцеляване. Добро начало би било да се разшири оперативността на INSTEX и да се гарантира, че основните търговски дружества в Европа ще бъдат редовно информирани относно начина, по който могат да го използват. Това, ако не друго, поне ще свидетелства за искреността на ЕС за спазването на поетите ангажименти по JCPOA. Едва ли европейските компании биха рискували да търгуват със стратегически стоки с Иран, но INSTEX трябва поне да си представи концепцията за такава възможност. Съществуват и други икономически сектори като услуги и промишлени продукти, които биха могли частично да облекчат иранската икономика и да дадат стимул на иранците да участват в процеса JCPOA.

В крайна сметка без ефикасен механизъм за заобикаляне на санкциите, наложени от  САЩ, за европейците ще бъде много трудно да предоставят адекватни икономически стимули на Иран.

Ако ЕС наистина се надява да постигне успех в поддържането на JCPOA, той трябва най-малкото да положи максимална дипломатическа ангажираност. ЕС трябва да изпрати ясно послание към всички страни в рамката, но най-вече към Иран и САЩ, че в качеството си на транснационален блок има определена позиция.

Топката остава в полето на Брюксел и времето за действие е кратко.

Войчех Павлус е координатор на Групата за борба с разпространението на ядрено оръжие и за ядрена политика към RUSI.

Етикети: * * *