Европейските принципи са и наши принципи!

преди 3 месеца

Нека никога да не се отклоняваме от европейските принципи, защото те са наши принципи. БЗНС се е борил за тях далеч преди 9 май 1950 г.

Николай Ненчев, председател на БЗНС

https://www.facebook.com/niknenchev/posts/3211742235526943

Днес е Денят на Европа. Навършват се 70 години от декларацията на френския външен министър Роберт Шуман. В нея той споделя идеите си за европейска икономическа и политическа интеграция, която ще направи войната между страните на континента невъзможна. Само година по-късно е основана институция, която да обедини и да управлява производството на въглища и стомана на шест страни от Западна Европа. Така се полага началото на процеса, довел до създаването на Европейския съюз.

За нас от БЗНС членството на България в ЕС е от особена важност, защото нашият лидер Александър Стамболийски е мечтаел за подобна институция още в началото на 20-ти век, а в изгнание д-р Г.М. Димитров е дал своя, макар и скромен, принос за създаването на Общността.

Политическата философия на БЗНС винаги е била ясно прогнозируема. България трябва да принадлежи на голямото семейство на демократичните народи, а на Балканите да търси приятелство, разбирателство и сътрудничество с останалите народи. Противопоставяли сме се на всички тоталитарни идеологии, както и на елементарния национализъм, перченето и бруталността. Не сме забравили как преди повече от сто години опитът на България да постигне силово националния ни идеал всъщност проиграва огромните шансове, открили се пред страната ни след победата в Балканската война. Тогава Александър Стамболийски влиза в затвора заради опита си да се противопостави на пагубния курс, който не можеше да не доведе до катастрофа. И каква ирония на съдбата! Не друг, а именно Стамболийски е обвинен за злополучния Ньойски договор и за последвалите страдания на македонските българи.

Днес отново сме на път да извършим „престъпно безумие“ и да влошим значително българските позиции на Балканите.

Пластика „Сърцето на България“ на скулптура Андрей Врабчев.

Спомням си как през 1992 г. правителството на Филип Димитров предприе смелата крачка първи в света да признаем независимостта на Македония. За съжаление още тогава някой внуши на президента Желев да направи непонятното за западните ни съюзници уточнение, че „признаваме държавата, но не признаваме нацията“. По времето на управлението на Любен Беров пък беше измислен фалшивият проблем с т.нар. езиков спор, което наложи правителствата на Иван Костов и Любчо Георгиевски да проявят изключителна изобретателност, за да намерят достоен и за двете страни изход от него. Но икономическата и социалната интеграция между България и Македония, базирана на принципите, възприети в ЕС, се сблъска с непреодолими бариери.

Все пак на 1 август 2017 г. беше подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, който даде импулс за намиране на решение както на спора на Македония с Гърция, така и за присъединяването на младата нация към НАТО. Още тогава партии като АБВ и „Атака“, които не желаеха Балканите да станат неделима част от ЕС и от НАТО, поискаха подписването на „анекс“, който, видите ли, щял да защити българската история и българския език. Към тях бързо се присъедини и президентът Радев. Въпреки по-умерената позиция, заета от премиера и от външния министър, тези сили успяха да прекарат през Народното събрание т.нар. Рамкова позиция, която, със съжаление трябва да констатирам, излиза извън приетото в Договора за приятелство и единственото й постижение е да настрои срещу България дори тези не многобройни политици и интелектуалци в Македония, изразяващи симпатии към нашата страна.

Първият външен министър на Македония проф. Денко Малески неотдавна смело заяви, че в миналото сме били един народ, и той далеч не е единственият в Македония, който мисли така. За да се превърне обаче това в официална политика на всяко правителство в Скопие, България трябва да положи изключително големи усилия да убеди нашите съседи, че не само признаваме, но и защитаваме правото на тяхната страна да изгражда своя модерна национална идентичност.

Да отстояваме очевидното – че езикът на Кърчовски, Пейчинович, на братя Миладинови и Кирил Пърличев е български, е наше неотменимо задължение. Но да обявяваме, че езикът на съседна суверенна страна е „северномакедонски български“, е в тежко противоречие с европейските ценности и в крайна сметка ще доведе до последствия, несъвместими с българските национални интереси! Този филм сме го гледали вече. Той започва със самонадеяна еуфория и завършва с национална катастрофа!

Днес група български интелектуалци поднесоха на посланика на Република Северна Македония статуетка, изобразяваща сърце, изваяна от скулптура Андрей Врабчев. С него те искат да покажат любовта на България към Македония и вярата, че общата ни история трябва да ни събира, а не да ни разделя. Мисловно се присъединявам към тях! Защото само европейската интеграция може да даде решение на проблемите, свързани с тежките балкански натрупвания и съмнения.

Скъпи приятели, да ни е честит Денят на Европа! Нека никога да не се отклоняваме от европейските принципи, защото те са наши принципи. БЗНС се е борил за тях далеч преди 9 май 1950 г.

Етикети: *