Фрагментацията подхранва надеждите на Нетаняху за преизбиране

преди 3 години

Настроените против Нетаняху сили от години жадуват да се обединят в единна листа, която сериозно да му се противопостави, но засега има повече разцепление, отколкото обединение.

Ерусалим, Арън Хелър, Асошиейтед прес


Като се изключи евентуално унищожително съдебно решение 
срещу него по редица твърдения за корупция, израелският 
министър-председател Бенямин Нетаняху, изглежда, върви към 
преизбиране и исторически пети мандат на поста след предстоящите избори на 9 април.

Неговото управленско дълголетие отчасти се дължи на 
избирателната система на Израел, водеща до фрагментиран 
парламент и позволяваща на Нетаняху да управлява с едва една 
четвърт от гласовете за своята  партия „Ликуд“. През 
първата седмица от предизборната кампания вече имаше замайваща поредица от маневри – стари партии се разцепиха и се появиха нови, като повечето ходове, изглежда, работеха в полза на 
Нетаняху.
Да погледнем как протичат изборите в Израел и факторите, 
които определят как се съставя правителството на страната.

СИСТЕМАТА
Израелската демокрация действа въз основа на парламентарна 
система, при която правителството се нуждае от мнозинство, за да
управлява. Тъй като нито една партия никога не е печелила 
повече от 61 места в 120-членния израелски Кнесет, е необходимо да
се съставя коалиция.
През първите три десетилетия от съществуването на Израел 
основополагащата социалистическа Партия на труда нямаше проблеми да състави управляваща коалиция, като включваше в своите правителства една или две малки партии, а твърдолинейната „Ликуд“ и нейната предшественичка обикновено изпълняваха ролята на главна опозиционна партия.
Откакто през 1977 г. за първи път дойде на власт, „Ликуд“ 
създава коалиции с други десни партии или съставя т.нар. 
правителство на единството с Партията на труда.
През 90-те години на 20 век Израел за кратко изпробва преки 
избори за министър-председател, но бързо се върна към гласуване 
за партии, а не за личности.
След избори израелският президент избира партийния лидер, 
който според него има най-голям шанс да създаде коалиция. Тази 
задача става по-сложна, след като по-малки партии, в които 
личностите имат определяща роля, засилват своите позиции. 
Коалициите напоследък включват много средно големи партии, които често имат разногласия помежду си. Борбите за власт продължават дълго след изборите.

БЛОКОВЕТЕ
При отсъствието на големи партии фокусът се измества към 
неофициални блокове от политически партии със сходни идеологии и интереси.
Повечето социологически проучвания показват, че „Ликуд“ 
вероятно ще спечели около 30 места, но партията обикновено 
постига мнозинство, обединявайки се с традиционни свои 
националистически и ултраортодоксални съюзници.
Левоцентристкият блок, който по традиция се застъпва за 
договарянето на сделка с палестинците за тяхна държава, губи 
подкрепа. Той не успява да постигне мнозинство. Партиите, 
представляващи арабското малцинство в Израел, не са канени да се включват в коалициите.
Тази аритметика позволи на Нетаняху да дойде на власт през 
2009 г., въпреки че партията му завърши втора.
„Нетаняху е блоков, а не индивидуален играч. Единствената му
грижа е да събере 61 места“, каза политическият коментатор Амит
Сегал.
Няколко центристки партии с по-амбициозни програми объркват 
сметките през последните години, защото са в състояние да 
наклонят везните или надясно, или наляво. Но различните 
комбинации засега не могат да доведат до „блокиращо мнозинство“ 
срещу Ликуд.
Настроените против Нетаняху сили от години жадуват да се 
обединят в единна листа, която сериозно да му се противопостави.
Но засега има повече разцепление, отколкото обединение. От 
сегашните 10 фракции в парламента три вече се раздробиха. Двама бивши началници на Генералния щаб на армията също така обявиха създаването на нови партии.
Има голяма вероятност в следващия парламент да влязат цели 
15 партии, което ще е рекорд.

ИЗБИРАТЕЛНА БАРИЕРА
За да влезе в парламента, дадена партия трябва да получи 
поне 3,25 процента от гласовете. Партиите, запълващи определени 
ниши, и тези, които са съсредоточени върху една тема, често не 
прескачат бариерата, а подадените за тях гласове се губят.
Затова съобщението от миналата седмица, че двама министри 
националисти – Нафтали Бенет и Аелет Шакед, напускат своята 
партия „Еврейски дом“, подкрепяща заселническата политика, за да
създадат нова дясна партия, може да е лоша новина за Нетаняху. 
Без тях има опасност „Еврейски дом“ да не прескочи бариерата. 
Съобщава се, че партията води преговори за обвързване с други 
крайни партии от десницата.

КОИ СА ИГРАЧИТЕ
Независимо от фрагментацията на десницата Нетаняху остава 
нейният единствен надежден кандидат за министър-председател. Но сред левоцентристите неколцина се смятат за достойни претенденти и са се заели да си съперничат.
Най-новото лице е пенсионираният генерал-лейтенант и бивш 
началник на Генералния щаб на армията Бени Ганц, който наскоро 
се включи в надпреварата и според социологическите проучвания е 
на второ място далеч след Нетаняху. Фактът, че за обществото той
е най-популярната алтернатива, още преди да е казал и дума за 
своите възгледи, говори, че избирателите в Израел жадуват за 
нови варианти.
Ганц е просто поредният спасител. През 2013 г. бившият 
телевизионен водещ Яир Лапид създаде центристката партия „Йеш 
атид“, която се превърна във втората по големина формация в 
Израел. През 2015 г. съсредоточената върху икономиката партия 
„Кулану“ на Моше Кахлон неочаквано стана решаващ фактор за 
властта.
Далеч назад остава Партията на труда, която падна до 
най-ниското си ниво в историята и според социологическите 
проучвания подкрепата й е в диапазона на едноцифрените числа. Тя е затънала във вътрешни конфликти, които излязоха на преден 
план тази седмица, когато лидерът й Ави Габай драматично развали
съюза с бившия външен министър Ципи Ливни на живо по 
телевизията. Сега Ливни си търси нов дом.
Бившият министър на отбраната и някогашен началник на 
Генералния щаб на армията Моше Яалон също създаде нова партия. Това направи и Орли Леви-Абуксис, дъщерята на бившия предан член на „Ликуд“ Давид Леви, чиято икономическа програма изглежда насочена към привличане на някои по-леви избиратели от 
работническата класа.
Бившият министър-председател Ехуд Барак, който се застъпва 
за голямо обединение между настроените против Нетаняху сили, 
също е готов да се включи в играта. 
Самият Нетаняху, изглежда, наблюдава развиващата
се драма със задоволство. По време на държавно посещение в 
Бразилия той се присмя на опозицията, като сподели в Туитър 
клипче на „Ликуд“, показващо две котки, които се бият върху 
кожен диван.
„Не се бъркам в начина, по който левицата разделя своите 
гласове“, написа той. „За мен важното е десницата да състави 
следващото правителство и да продължи да води Израел.“

БТА

Етикети: * *