Френската „желязна дама” стана на 130 години

преди 3 години

Френските интелектуалци посрещат на нож строителството на Айфеловата кула

Една от най-известните забележителности в света – Айфеловата кула, навърши 130 години. Монументът е един от най-разпознаваемите символи на Франция и на европейската цивилизация.

Снимка: Интернет

Построена през 1889 г., Айфеловата кула е един от най-посещаваните туристически обекти в света – средно 7 милиона души годишно изкачват нейните стъпала, за да се полюбуват на удивителната гледка на Париж, разкриваща се от върха ѝ. Всяка вечер 20 000 светлини я украсяват. На всеки кръгъл час тя примигва в продължение на 5 минути.

Откакто е построена, през нея са минали около 300 милиона посетители.

По случай годишнината в Париж се провеждат различни събития. Сред най-впечатляващите е 10-минутно светлинно шоу, посветено на историята на кулата. То ще се повтаря на всеки кръгъл час до полунощ в три вечери – до петък.

„Желязната дама“, както я наричат парижани, е била домакин и няколко важни събития. От кулата се извършват едни от първите телеграфски, радио- и телевизионни излъчвания. През 1908 г. от нея е изпратено и първото радиосъобщение на далечно разстояние.

Карикатура на Гюстав Айфел, в която се сравняват египетските пирамиди и Айфеловата кула

Високата 324 метра кула е създадена от инженера Гюстав Айфел.  В огромния за времето си проект са участвали около 400 работници. Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1 700 общи чертежи и 3 629 детайлни скици с указани точни размери на над 18 038 метални детайла, съединени с два и половина милиона нитове. Нито една от частите не тежи повече от 3 тона, което облекчава издигането им.

Мопасан е един от яростните противници на Айфеловата кула.
Снимка: Уикипедия

Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството от самото начало. На 15 февруари 1887 година група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като „висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин”.

Интелектуалците се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това по-късно Ги дьо Мопасан редовно обядва в ресторанта на първия етаж. На въпроса защо го прави, след като не му харесва кулата, той отговаря: „Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види“.

Етикети: *