Гамбитът на Тереза Мей

преди 9 месеца

Каквото и да се случи през следващите дни и месеци, Великобритания и Европа няма да са такива, каквито бяха.

Британският премиер Тереза Мей демонстрира удивително спокойствие и въпреки заявените позиции на лейбъристката опозиция, на коалиционните ѝ партньори  от северноирландската Демократична юнионистка партия, а и на много от депутатите от  собствената ѝ консервативна партия, че няма да подкрепят предложеното от нея споразумение за напускане на Европейския съюз, замина за срещата на Г20 в Аржентина.


Тя запазва хладнокръвие, въпреки че парламентарната аритметика засега е против нея, а провал при вота на 11 декември вероятно ще сложи край на политическа ѝ кариера. Група депутати вече са започнали процедура за отстраняването ѝ като партиен лидер. Според правилата, ако председателят на т.н. „Комитет 1922“ получи получи писма от 48 консервативни депутати, ще се проведе тайно гласуване в парламентарната група. Ако депутатите гласуват срещу Мей, тя ще трябва да се оттегли и няма да има  право да се кандидатира отново за партиен лидер.

Преди да се качи на самолета, тя заяви, че на срещата ще търси нови партньори, с които Британия ще може да сключи търговски споразумения след като напусне ЕС. Досега тя е получила подкрепа за своето споразумение единствено  от европейските лидери, но това вероятно само ще засили съпротивата в нейната собствена партия. Много консервативни депутати настояват, че то обслужва единствено Брюксел и превръща Британия в негов васал. Неочаквано тази теза бе подкрепена и от американския президент Доналд Тръмп, който заяви, че ако споразумението влезе в сила, САЩ няма да могат да сключат търговско споразумение с Великобритания.

Засега председателят на Комитета Грейъм Брейди не е получил 48 писма и според, правилата няма право да обяви кои освен инициаторите на предизвикателството са му писали с настояване за оставка на лидера. Един по един вече десет  министри подадоха оставка, в знак на несъгласие със споразумението, а в Обединеното кралство министрите са депутати. Те ще трябва да гласуват на 11 декември. Никак не е ясно откъде Тереза Мей би могла да получи подкрепа.

На какво разчита тя тогава?

Пред очите на Великобритания и на света, г-жа Мей разиграва рискован гамбит.

Надява се че по диаметрално противоположни причини, депутатите от нейната партия и част от депутатите от опозицията ще подкрепят постигнатото от нея споразумение с ЕС.

В Аржентина председателят на Европейския съюз Доналд Туск формулира опциите пред които е изправено Обединеното кралство:.

„Британският парламент може да подкрепи споразумението, може да се стигне то т.н. „твърд Брекзит“, или Брекзит изобщо да не се състои.“

Ще се уплашат ли привържениците на оставането в ЕС от хаоса, който би последвал твърдия Брекзит?

Ще се притеснят ли поддръжниците на излизането от ЕС, че ако споразумението не бъде прието Брекзит може и да няма?

Засега вероятността да се случат едновременно тези две неща  е малка. Противниците на Брекзит в парламента са убедени, че мнозинството от депутатите са достатъчно отговорни и няма да допуснат „твърд Брекзит“. Консерваторите настояващи за излизане разглеждат споразумението като крайно унизително и едва ли публично ще сведат глава. Лейбъристката партия, която преди няколко години бе на път да загуби статута си на една от основните политически сили, днес под ръководството на крайно левия Джерми Корбън успя да се възползва от политическия хаос около Брекзит и да се прероди. Логично тя настоява за провеждане на предсрочни избори.

На уверенията на Мей, че нейното споразумение е „Най-доброто споразумение. Единственото възможно споразумение“, Корбън отвръща хитроумно:

„Щом това е единственото възможно споразумение, защо да е най-доброто? По същата логика, мога да кажа, че то е най-лошото!“

Какво предвижда споразумението постигнато от Мей?

По правилата на ЕС преговори за бъдещо търговско споразумение не могат да започнат преди Обединеното кралство да е напуснало съюза. А какво би мотивирало ЕС изобщо да сключи споразумение, щом докато няма такова Великобритания ще е длъжна да спазва правилата на съюза? – питат привържениците на Брекзит.

Същевременно председателят на националната Английска Банка ( Bank of England) предупреди, че всяко излизане на Обединеното кралство от ЕС ще е свързано с проблеми в икономиката, а „твърдия Брекзит“ ще доведе до остра рецесия.

И ако всички тези проблеми не бяха достатъчни, испанският премиер Педро Санчес даде да се разбере, че според него статутът на Гибралтар не е решен. От което следва, че ще трябва да се преговаря и по тази тема преди да се постигне някакво бъдещо търговско споразумение.

Ще успее ли Тереза Мей да ратифицира споразумението с ЕС, ще стане ясно на 11 декември.  Ако тя не успее, никой не може да се ангажира какво би последвало:

Твърд Брекзит? Ново споразумение? Втори референдум? Предсрочни парламентарни избори?

Каквото и да се случи, страстите няма да утихнат!

Втори референдум, по думите на Мей би задълбочил разделението и разклатил репутацията на „майката на съвременните демокрации“. А ако гражданите гласуват за оставане в ЕС, привържениците на Брекзит ще се почувстват излъгани и няма да се примирят. Разделението на нацията ще се засили.

„Твърд Брекзит“ може  да доведе до хаос, с вероятност за разпадне на Обединеното кралство. Шотландия гласува за оставане в него през 2014 година, но с още по-голямо мнозинство гласува за оставане в ЕС. Напълно възможно е там да се проведе втори референдум за независимост. При налагане на физически бариери между Северна Ирландия и Ейре, теоретично е възможно северноирландците да се обявят за обединение на техния остров.

Колкото и хладнокръвно да е поведението на Тереза Мей тя е наясно, че нейното име ще остане в историята на Великобритания или като премиерът  преодолял най-голямата криза от Втората световна война насам, или като жената управлявала при най-страшния провал!

Тереза Мей няма вина за създалата се криза. Самата тя се беше обявила против излизане от ЕС, макар и не особено енергично. Фиксидеята ѝ, че трябва някак да се спре свободното движение (разбирай заселване) на източноевропейци датира от времето, когато тя беше вътрешен министър (2010-16 г.)  Тя най-упорито настояваше ограниченията за българи и румънци да останат за целия допустим 7-годишен период след приемането им в ЕС.

Великобритания бе докарана до сегашната безизходица поради арогантното убеждение на част от населението и част от елита, че техния език, тяхната история и тяхната география им предоставят възможности, с каквито другите европейски страни не разполагат.

 Мечтата на привържениците на Брекзит беше една „глобална Британия“, която сама ще определя своите закони, сама ще решава кой има право да се заселва на острова, която търгува с всички краища на света – с Европа, с Америка, с Австралия, в Япония… Глобалната Британия, настояват те, ще бъде по-богата, по-свободна и по-сигурна от всяка друга европейска страна. Тя ще участва в гарантирането на сигурността на континента, като същевременно няма да му позволи да изгради обща армия.

Възможно ли е да се повтори в съвременна форма „блестящата изолация“ от времето на кралица Виктория? Или както противниците на напускането  се шегуват, Брекзит е жалък опит да се извадят яйцата от кекса?

Британското чувство за превъзходство датира от времето на династията на Тюдорите. Дотогава Англия е обикновена западноевропейска католическа страна и … не е остров. Част от територията ѝ е разположена отсам Ламанша, а с Шотландия периодично се водят войни.

 Хенри Осми къса с папата и учредява отделна Англиканска църква, глава на която става английският монарх. По-голямата му дъщеря Мери губи Кале – последната крепост на континента и  разглежда това като страхотна трагедия. Но когато тя е наследена от по-малката си сестра Елизабет, англичаните разбират, че оттеглянето им от от Европа им носи огромни предимства. След като тронът е наследен от шотландския крал – племенник на Елизабет, Великобритания  се утвърждава като остров и в политическо отношение. Не ѝ се налага да  поддържа голяма сухопътна армия. Така получава шанс да насочи повече средства за изграждането на флот. С него по време на Седемгодишната война (1756-1964 г.) Великобритания  успява да прогони Франция от Северна Америка и  от Индия.

През следващия век и половина всичко, което кралството трябва да прави е да не допусне Европа да бъде контролирана от един център – бил той Париж, или Берлин. По врем на Първата световна война обаче тази стратегия е изправена пред провал. По някое време през 1916 година британското командване осъзнава, че въпреки огромните ресурси на империята, ако не получат помощ от една бивша колония – САЩ –войната ще бъде изгубена и Германия ще доминира Европа.

Америка се намесва във войната и Британия се оказва на страната на победителите, макар с разклатено самочувствие. Следва период от 55 години, през който „специалните отношения“ между Лондон и Вашингтон са основен фактор в британското поведение. Както Бисмарк е предвидил още през 19 век, решаващо за съдбата на 20 век се оказва обстоятелството, че макар в жилите им да тече повече германска кръв, американците говорят на английски.

Вярата, че Америка ще се намеси във войната вдъхновява Чърчил да откаже да сключи мир с Хитлер след падането на Франция. По същата причина след войната британците подкрепят създаването на Европейската икономическа общност, без обаче да планират да влязат в нея. През 50-те години все още вярват, че кралството може да се наложи като свързващо звено на Европейската общност, Съединените щати и остатъците от империята – най вече доминионите като Канада, Австралия, Нова Зеландия…

Шарл Дьо Гол също не желае Великобритания в ЕИО, защото се надява, че ще може да използва  икономическия мускул на морално унизената след Хитлер Западна Германия за изграждането на обединена Европа, в която Франция ще играе водеща роля.

След края на ерата Дьо Гол, Великобритания осъзнава, че няма критичната маса за да остане глобална сила. Връзките ѝ с бившите колонии и доминиони постепенно отслабват, а „специалните отношения“ със САЩ не ѝ гарантират ключов глас при изграждането на американската глобална стратегия.

Икономическото развитие на страната изисква влизане в ЕИО. Така през 1973 година Обединеното кралство се присъединява към общността, а през 1975 членството е подкрепено на референдум с 67% за, срещу 32% против.

Решението не се оказва окончателно. Интеграцията на континента се извършва по-скоро по бюрократичен път, а не чрез механизмите на пазара и на демокрацията. Както в Лондон се шегуват, макар Наполеон да е разбит при Вателро – днес предградие на Брюксел, континентът е интегриран по-скоро така както би искал френският император, а не Уелингтън.

Заедно с Франсоа Митеран Маргарет Тачър прави опит да предотврати обединението на Германия, а един от нейните министри си подава оставката, след злополучна реплика, че Хелмут Кол е по-опасен от Хитлер, защото през Втората световна война Британия е имала шанс да се отбранява, а в ЕС бива погълната.

Но като че ли последната сламка, която пречупи крехкия консенсус за членство на Великобритания в ЕС беше свободното движение на българи и румънци! Не толкова заради реални проблеми създадени от тях, а заради психологическия фактор. Как да обясним на средния англичанин защо те трябва да имат повече права в Англия от канадците и австралийците?

Великобритания днес е на кръстопът. Обществото е по-разделено от всякога от времето на Реформацията (когато Англия къса с католическата църква). Но каквото и да се случи, нито Британия, нито Европа ще се завърнат към статуквото отпреди референдума от2016 г.

Отказ от Брекзит би означавало Великобритания да се примири със статута на средно голяма европейска държава, със силно накърнен имидж.

Провален Брекзит може да доведе до дезинтеграция на кралството и превръщането на Англия в периферна стана без особена тежест в световните дела.

Успешен Брекзит би я превърнал в просперираща държава, но това неизбежно ще подсили както засилената интеграция в сърцето на Европа, така и центробежните сили в периферията на континента.

Тереза Мей все още вярва, че ще успее да получи подкрепа за споразумението си в парламента. Вътрешнопартийната ѝ опозиция вярва, че ще може да я отстрани както навремето са отстранили Невил Чембърлейн, и че ще могат да намерят нов Чърчил, който с помощта на Америка да изведе Великобритания до нови висоти.

Част от опозицията се надява, че ще може да предотврати Брекзит и да върне страната към нормалността и до отказ от глобалните амбиции наследени от империята.

Ще успее ли гамбитът на Тереза Мей?

Ще оцелее ли мечтата за „глобална“ Британия?

Шансовете засега изглеждат малки. Но през 1938 година цар Борис III  е казал на Хитлер и Гьоринг да не се заблуждават в британската слабост! „Колкото и неподготвена да изглежда в началото, тя обикновено намира начин да спечели последната битка!“