Генералът-палач Александър Суворов

преди 6 месеца

Биографията на «великия» Суворов изключително точно отразява агресивната външна политика на Руската империя, на „несъкрушимия” СССР и на днешната Руска федерация. Политика, постоянно насочена към завладяване на съседни земи и народи, към задушаване и потискане на всеки човешки порив към правда и свобода.

Тарас Шевченко. Портрет на Александър Суворов, 1844 г.

Пропагандата е натъпкала мозъците ни с несметна фалшива информация за „великия” пълководец Александър Суворов, прославил се в жестоките завоевателни войни на Руската империя.

Руската политика и пропаганда услужливо премълчават „подвизите” на палача и грабителя на народите, сражаващи се за свободата си. По време на половинвековната си военна кариера Суворов нито веднъж не е участвал в освободителна или в що-годе справедлива мисия. Гримираната биография на „непобедимия“ пълководец е най-точна картина на агресивната политика на Руската империя през ХVIII и през всички други векове.

Унищожаването на Ржеч Посполита

Явление първо: Барската конфедерация

През 1764 г. на полския трон сяда бившият любовник на Екатерина ІІ Станислав Август Понятовски. Короната, получена с руски пари и оръжие, не носи добро нито на марионетния крал, нито на полския народ. Господстващата католическа шляхта потиска религиозните малцинства – православни, християни от гръко-католическата църква и протестанти. През ХVII в. подобна политика е дала горчиви плодове след украинската националноосвободителна война, оглавявана от Богдан Хмелницки, довела полската държава до упадък. Но надменната шляхта повтаря грешките си, от които се възползва руският агресор.

Екатерина ІІ се обявява за защитница на православните християни в Полша. Под натиска на руските пратеници през 1767 г. полският Сейм приема закон, с който обявява католическата религия за държавна и предоставя „равни права” на другите, потискани християнски вероизповедания.

Недоволната шляхта въстава с цел да се освободи от диктата на Екатерина и да си върне уж изгубените привилегии. На 29 февруари 1768 г. в гр. Бар, днешна Украйна, е създадена военна конфедерация. Първата проява на конфедератите са масови репресии срещу мирното некатолическо население.

Изплашен за властта си, крал Понятовски отправя към Екатерина ІІ молба за помощ, което означава въоръжена интервенция на Руската империя. Така непредвидено Барската конфедерация се превръща във водач на полската съпротива срещу руския агресор.

Тарас Шевченко. Конфедератите заповядват на краковския комендант да прекрати съпротивата, 1842 г.

Безчинствата на полските конфедерати предизвикват въстание на украинския народ, влязло в историята като Колиивщина. Най-масово във въстанието се включват прочутите запорожки казаци, чиято цел е да възстановят независимата украинска държава. Начело на освободителното движение застават Максим Зализняк, провъзгласен от въстаническата Рада за хетман, и Иван Гонта. Въстаниците са добре организирани и въоръжени, но срещу тях са хвърлени полковете на царска Русия и част от полските войски, останали верни на крал Понятовски.

На  26 юни 1768 г. руските нашественици обкръжават украинските въстаници, с коварно предложение за преговори арестуват водачите на въстанието и разбиват украинските патриоти. Повече от 30 000 въстаници са избити, хвърлени в затвори и каторга. Ликвидирана е Запорожката сеч – огнище на украинското родолюбие, а украинските освободителни пориви са посечени за десетилетия.

След окончателното потушаване на хайдамаското въстание през 1769 г. започва „довършителната” операция на бригаден генерал Ал. Суворов срещу Барската конфедерация. Две години войските на Суворов преследват партизанските отряди на  полските патриоти, докато сломят духа им за съпротива. После Ржеч Посполита е поделена между Русия, Прусия и Австрия.

За кървавите победи на редовна войска срещу опълченци и мирно население „великият“ пълководец Суворов получава звание „генерал-майор” и е удостоен с най-високото воинско отличие – орден „Свети Георги”, трета степен.

Явление второ: Пражкото клане

Четвърт век след разгрома на Барската конфедерация Суворов отново топи ръцете си в полска кръв. Към края на царуването си през 1791 г. крал Станислав Понятовски започва реформи с цел да усили мощта и единството на държавата си.

Но бившата му любовница Екатерине ІІ е против и му спретва нова, този път Торунска конфедерация. Подобно на предишната, Барската, сегашната конфедерация настоява за запазване на привилегиите на шляхтата. И понеже се възправя срещу силната кралска власт, получава подкрепа от руската императрица.

Заедно с интервенти от Прусия и Австрия през 1792 г. руски окупатори нахлуват в Полша и анексират огромни територии от полската държава. През 1794 г. полските патриоти започват освободителна война начело с националния герой Тадеуш Косцюшко. Заедно с поляците във въстанието се включват литовски и белоруски граждани на Ржеч Посполита.

Макар и доста възрастен, професионалният палач Суворов отново се заема с мисията си. През септември 1794 г. начело на наказателна експедиция генерал-аншеф Ал. Суворов разгромява основните сили на въстаниците, като маркира победния си път с бесилки.

На 24 октомври 1794 г. суворовските „чудо-богатри“ превземат Прага, една от перлите на цивилизована Европа, и започват невиждано изтребление на мирни жители. Не щадят никого, нито жени, нито деца, нито чехи или поляци. Броят на жертвите е неизвестен. По приблизителни данни избитите хора са повече от 20 000.

А. Орловский. Клането в Прага, извършено от войските на Суворов през 1794 г., 1810 г.

Преди клането главният палач се е „застраховал” с бойка заповед. За всеки случай. За пред Историята. „Да се действа бързо и храбро, по руски!”, пише генералът. И лицемерно добавя: „Молещите за милост да бъдат щадени, люде без оръжие да не се убиват, срещу жени да не се воюва, дечицата да не се докосват!“. Но когато започва погромът, не си мърда пръста да го спре. „Нас ни няма там!“, ще повтори след 220 години духовният му наследник.

След разгрома на въстанието, водено от Тадеуш Косцюшко, полската държава е разделена между хиените-монарси на Прусия, Русия и Австрия.

Суворов получава пагоните на фелдмаршал и градчето Кобрин с 6922 крепостни селяни, които заедно със семействата си достигат до 14 000 роби. От радост новият фелдмаршал квичи и подскача по време на църковна литургия, защото е изпреварил трима генерал-аншефове, които са били преди него в списъците по заслуги пред короната.

Суворов срещу Пугачов

През периода между първата и третата подялба на полската държава Суворов не стои със скръстени ръце. През август 1774 г. участва в друга „славна” мисия – срещу водача на казашката освободителна война Емелян Пугачов.

Казаците винаги са се различавали по облекло, по език и обичаи от редовите поданици на руския император. Те са четвъртата източнославянска нация, така и неуспяла да осъществи идеала си за собствена независима държава. Още от боевете под предводителството на цар Дмитрий І в началото на ХVII век до Втората световна война казаците водят непримирима борба срещу московитите-окупатори за правото си на самостоятелен национален живот.

За да си осигури подкрепата на безправните мужици, Емелян Пугачов обещава да отмени крепостното робство и да въведе казашки закони и традиции в освободените от властта на царицата-германка губернии. Крепостните селяни масово се стичат при Пугачов. Скоро въстанието е наречено „селска война срещу крепостна Русия”.

За робовладелеца-помешчик Суворов войната срещу въстаниците придобива характера на лично отмъщение. Идеалът му за държава винаги са били царската казарма и фелдфебелското послушание. Но когато „великият” маршал пристига в района на бойните действия, главните сили на Пугачов са разбити от друг царски слуга, генерал Михелсон.

Тарас Шевченко. Залавянето на Пугачов, 1842 г.

Царските генерали се втурват да преследват избягалия Пугачов. Скоро той е предаден от свои и попада в лапите на Суворов, който се кани да го конвоира до Москва, за да си направи триумфален марш. Но командващият руската армия срещу селските въстаници граф Панин разпорежда плененият бунтовник да му бъде докаран в Симбирск. Пугачов е затворен в специална каруца-клетка, за да бъде показван като екзотично животно във всеки град, през който преминават наказателните отряди.

Тарас Шевченко. Суворов изпраща Пугачов в Симбирск, 1842 г.

Екатерина ІІ изобщо не обръща внимание на подмазваческото старание на Суворов и обиден от пренебрежението й, той пуска рапорт да излезе в отпуск.

Скоро палачът е повикан в царския двор, за да му бъде поверена присъща задача: да смаже непокорна Башкирия, която е подкрепила Пугачов. С близо 80-хилядна войска, с подкупи и заплахи, Суворов прилъгва повечето башкирски водачи да сложат оръжие. Само Салават Юлаев, храбрият син на земята, където живеят болгари, наричани против волята им башкирци или татари, и бойците му не преклоняват глава пред поробителите и загиват в неравната борба. И днес жителите на Башкирия почитат Салават Юлаев като национален герой.

Крим. Първото депортиране

През 1778 г. неуморимият слагач Суворов организира първото в историята на Крим депортиране на мирно население. Уж за да защити немюсюлмани в Кримското ханство, прехвърля хиляди семейства в пределите на Руската империя. Както по-късно путинските власти ще оправдават изстъпленията си със „защита на рускоезичното население“ в Украйна през 2014 г.

Руската историография възпява депортирането като доброволно преселване (както преселването на десетки хиляди българи, за което пише още Г. С. Раковски – бел. ред.), но фактите свидетелстват за нещо друго.

В архивите е запазена петиция на гърци и арменци от гр. Гезлев, които заявяват пред руските окупатори, че не желаят да напускат домовете си. Помнят се и случаи, когато кримски християни приемат исляма, за да не бъдат преселвани в безплодните руски степи.

Кримският хан Шахин Гирей многократно протестира срещу произвола на царското правителство, посочва примери за грубо нарушаване на мирния договор, подписан от Русия и Османската империя в Кючук Кайнарджа, но за Московия договорите винаги са били по-евтини и от хартията, върху която са написани.

Тарас Шевченко. Суворов на гости при кримския хан Шахин Гирей, 1842 г.

Причините за депортирането на християни от Крим са далеч по-коварни, отколкото би могъл да си представи хан Шахин Гирей.  В мирно време кримските татари изкарват поминъка си със земеделие, докато християнското население върти търговия, развива занаятчийството и плаща огромна част от данъците. Изтеглянето на по-образованото и работоспособно население обрича на икономическа гибел съсипаното от войни и грабителски руски походи Кримско ханство.

Тъкмо с тази цел Суворов депортира 30 333 души: 15 812 гърци, 13 316 арменци, 164 власи, 664 грузинци и 379 католици.

Геноцидът на ногайския народ

На 8 април 1783 г. Екатерина ІІ издава манифест „За включване на полуостров Крим, на остров Таман и на цялата Кубанска част в Руската държава“, с което  са ликвидирани Кримският хаганат и ногайската държавица, формално пребиваваща под юрисдикцията на кримския хан. Суворов получава заповед да организира полагане на клетва от политически и духовни водачи, завърнали се в „родния залив“.

Манифестът на Екатерина ІІ за анексирането на Крим и Кубан, 1783 г.

За кой ли път пълководецът прилага типичното руско коварство. Под предлог, че ще честват годишнина от възшествието на Екатерина ІІ, руското командване спретва гигантски запой. Руските офицери и ногайските първенци изпиват 500 ведра водка, изяждат 100 бика и 800 овена. Въпреки пиянството ногайските лидери отказват да приемат благините на „руския свят“ и да се преселят зад река Кубан, в пределите на Османската империя.

На 11 август ногайците въстават, атакуват  руското укрепление на река Орак Йългасъ, но са разбити от по-добре въоръжените нашественици. На 23 август 5000 ногайски въстаници щурмуват гр. Ейск, но са разгромени от артилерията на руснаците.

По същото време Суворов играе театрални етюди от жанра „нас ни няма там“. След като получава съобщение за ногайското въстание през септември 1783 г., той инсценира оттегляне към Полтава. Офицер, гримиран като Суворов, официално се прощава с местното население и потегля на север, докато самият маршал тайно прехвърля войските си в района на въстанието. Забранено е паленето на огън, колоните се движат само нощем, през деня почиват в гори и даже увиват копитата на конете с парцали, за да не вдигат шум.

На 1 октомври 1783 г. „чудо-богатирите” се изправят срещу въстаниците. Суворов издава заповед с характерния си стил: „Войските да се бият без почивка до решително поражение, като изтребват или пленяват неприятеля. Да го търсят навсякъде, да пестят патроните  и да използват хладно оръжие!“

15 драгунски ескадрона, 10 полка донски казаци и 15 артилерийски батареи стоварват мощта си върху изненаданите въстаници по време на утринна молитва. Избити са не по-малко от 5000 ногайци. И днес ногайският народ помни 1 октомври като ден на национална катастрофа.

Няколко седмици продължава етническото прочистване в Кубан. Не са пощадени жени и деца. Броят на жертвите достига десетки хиляди. Близо 700 000 ногайци напускат родината си и търсят убежище в Османската империя.

Потушаване на Великата френска революция

Суриков. Походът на Суворов през Алпите, 1899 г.

Мнозина са виждали картината на Суриков „Походът на Суворов през Алпите“. Картината наистина е силна, но внушението й пречи да си зададем логичния въпрос: „А какво правят руските войски чак в Алпите?“ Отговорът е съвсем елементарен – изпратени са да възстановят робството в Европа.

С революцията през 1789 г. френският народ сваля кралската власт и отменя привилегиите на аристокрацията и духовенството. После води героична съпротива срещу половин Европа. През 1799 г. войските на масовия убиец Суворов се отправят в т. нар. италиански поход, за да спрат настъплението на френските революционни армии. Успяват да спечелят всичките си сражения, но руският царизъм заедно с другите европейски мракобеси в крайна сметка губи войната. Много скоро Наполеон Бонапарт ще натика в миша дупка нискочелите генералчета на Русия, Прусия, Австрия и другите претенденти за военно надмощие.

Император Павел І присвоява на Суворов висшето звание в империята – генералисимус на всички руски сухопътни и морски сили. Но дъртият палач разполага с твърде малко време да се радва на златните си пагони. Половин година по-късно грешната му душа се смъква в ада.

След смъртта започва неистова възхвала на „подвизите”, на „мъдростта” и теоретичните „прозрения” на Суворов. Глуповатите му „завети” се изучаваха в съветските военни училища и академии. Бяха отричани или премълчавани престъпленията му срещу полския, казашкия, украинския, ногайския, башкирския, кримско-татарския, френския и други народи.

Биографията на „великия пълководец“ изключително точно отразява агресивната външна политика на Руската империя, на „несъкрушимия” СССР и на днешната Руска федерация. Политика, постоянно насочена към завладяване на съседни земи и народи, към задушаване и потискане на всеки човешки порив към правда и свобода.

Тарас Шевченко, велик украински поет и художнеик. Автопортрет, 1861 г.
Етикети: * * * * *