Генералски абракадабри

преди 9 месеца

Вместо да обединява нацията, както му е вменено от конституцията, президентът за пореден път тегли нова дълбока бразда - между цивилното ръководство на държавата и хората под пагон в деликатната сфера на националната сигурност.

Преди десетина дни с цел да защити позицията си за избора на нов боен самолет премиерът Борисов си направи лоша услуга, като заяви, че „специално за нуждите на ВВС са купувани само транспортни самолети и вертолети, с които генералитетът да избяга при евентуална война“. Доста странно чувство за хумор, както и да го гледа човек.

Журналистическата гилдия вече традиционно си затрая, както и военните, но президентът Радев не пропусна възможността да го захапе. „Намирам думите на премиера за несполучлива шега. Българската войска много пъти е спасявала българската държава, докато политици неведнъж са я проваляли. И ако офицерите днес нямат самочувствието да възразят на това оскърбление, то е защото от години са поставени в унизително положение от политиците. Дори съвсем неотдавна, когато генералите стояха прави на Министерски съвет, докато седналите министри гласуваха парите им.“

Ако Радев се беше спрял до „политиците“, би бил прав дори исторически. Но не би. Защото противопоставянето на седналите министри с правостоящите генерали показва, първо, че президентът отново се изживява не като политик или държавник, а като генерал. И второ, изявлението му може да се тълкува като подкана към генералите да се опълчат на политиците и да вземат нещата в свои ръце, което е направо опасно. Така президентът за пореден път, вместо да обединява нацията, както му е вменено от конституцията, тегли нова дълбока бразда – между цивилното ръководство на държавата и хората под пагон в деликатната сфера на националната сигурност.

По конституция България е парламентарна република. Но от трите най-важни поста в държавата два са заети от генерали, единствено председателят на парламента е цивилно лице. Това е показателно. То прави особено впечатление и в страната, и зад граница. Пиша „особено“, а не „лошо“, защото, ако визираните двама генерали се държат като президент и премиер, страшно няма. Страшно може да стане, ако словесните им абракадабри се материализират в ефективни действия. Тогава, както сочи историята, Господ да ни е на помощ. Лумпени у нас – и цивилни, и военни има в изобилие. Затова – хайде по-внимателно със словесните абракадабри.

Етикети: *