Гените не са повод за наследствена гордост

преди 7 месеца

Ако сравним Еда Гьоринг с нашите червени принцове и принцеси, ще излезе, че те добруваха и добруват и преди, и след „падането“ на комунизма. Сигурно защото комунизмът най-вероятно не е падал. Паднало е нещо друго.

С Днем Победы!

Преди година гостувах на приятел в Берлин. Докато се разхождахме из града, стана дума и за днешната германска политика, за историята, за травматичното наследство… И неминуемо стигнахме до Хитлер. Когато няколко пъти се наложи да говоря за него, приятелят ми направи забележка да не споменавам фюрера толкова често, защото немците не обичат да се говори за Хитлер и за онова, което е сторил на човечеството. Казали са и са изживели достатъчно.

Днес в Германия е некоректно дори да се споменава името на хер Адолф. А Хитлер звучи като Хитлер и на немски, и на български, така че лесно се разбира за какво говорим. У нас след рухването на комунизма не само съвършено свободно се говореше за партията и за лицата, които съсипаха държавата, но всичката ни енергия отиде само в говорене и дори нямаше наказани за престъпленията, траяли близо половин век. Нито един!

С тези тъжни мисли попаднах на статия за смъртта на дъщерята на Херман Гьоринг, един от емблематичните лидери на нацистка Германия.  Принцесата на Третия райх Еда Гьоринг умира на 80-годишна възраст. Близо три месеца кончината й остава тайна за медиите, макар че името й винаги е било под светлините на прожекторите. Погребана е в ненадписан гроб през декември 2018 г.

Така днешните германски поколения се разделят с нацистите и дори с физическите им наследници. Да, децата нямат вина за престъпленията на родителите си. Но никой не им дава шанс да се отрекат от тях, да се разграничат или да ги осъдят, да заявят индивидуална политическа позиция.

Херман Гьоринг (вляво, с очила и слушалки) при произнасяне присъдата на Нюрнбергския процес, 1946 г.

Не. Следва учтива анонимност. Никой не ги преследва за действията на родителите им, но и не ги толерира, не ги кани във „ферми“, в „реалити-шоу“ или при Слави. Не ги включват в конкурса „Мъж на годината“. Или в парламентарната листа на БСП.

Още с раждането си Еда Гьоринг се превръща в звезда за нацистите. Приживе я наричат „принцесата на Третия райх“. Кръстник й става самият Адолф Хитлер.  Майката на Еда е актрисата Ема Зонеман, втора съпруга на Херман Гьоринг, която го дарява с единственото му дете.

И преди, и след 1945 г. Еда често е търсена за интервюта, но през последните двайсет години ограничава обществените си контакти и общува само с най-близките. Не обича да говори за живота си,  докато баща й е на власт. Не разказва и за мизерията, в която тъне след смъртта му.

Ако сравним Еда Гьоринг с нашите червени принцове и принцеси, ще излезе, че те добруваха и добруват и преди, и след „падането“ на комунизма. Сигурно защото комунизмът най-вероятно не е падал. Паднало е нещо друго.

Отрочетата на червените вампири станаха работодатели, бизнесмени, модни моделиери, солидни собственици, които без страх и без срам градят нова България. Социални и социалистически дизайнери, те раздават морални присъди от малкия екран, оглавяват или кроят партии и коалиции, искат си държавата от „демократите“, на които приживе се присмивал и „бай Тошо“.

Втори обект от концлагера „Белене“, през който са преминали от 3 500 до 5 000 лагеристи

Еда Гьоринг не е съдила или коментирала баща си, макар да е знаела какви ги е вършил Железния Херман. Не се отрича от родителите си и пази топли чувства към татко си. За което обществото й отвръща с нужното уважение. Заради подобна обществена култура личности като Еда Гьоринг си отиват тихо и дискретно, полагат кости в тайни гробове без надписи и потъват заедно с онова страшно минало, за което е неучтиво да се говори публично. Но са запазили поне частица достойнство.

Нека да припомня, че неотдавна писах за внука на комунистическия генерал Крум Радонов. Около злокобната дата 1 февруари, когато почитаме жертвите на комунистическите палачи, той написа във Фейсбук: „Един от хората, изпълнявал екзекуции, е моят дядо – ген. Крум Радонов. Затова на тази черна дата поднасям извинение и не очаквам прошка. Защото това е непростимо“.

Кратко, ясно и точно. Но и самотно. Един-единствен българин намери гражданско мъжество да се извини. При това открито, честно и без извъртане.

„Единственият проблем на баща ми бе лоялността му към Хитлер. Той никога не го предаде, дори когато фюрерът отиваше твърде далеч. Нещата, които се случиха на евреите, бяха ужасни, но нямаха нищо общо с баща ми.“ Това казва Еда Гьоринг. Неясно, неточно, свенливо и твърде безвкусно. Няма извинение, само обяснение. Но и не съществува универсална рецепта за обществена и за индивидуална съвест.

Бившата принцеса на Третия райх е кръстена на дъщерята на Бенито Мусолини. В нацистка Германия е възприемана като полубогиня.  Такова е отношението и към българските червени патриции: те са богопомазани и днес, във времена, когато комунизмът уж си е отишъл…

Да се питаме ли тогава ЗАЩО сме толкова далеч от стандарта на Германия?

Етикети: * * * *