Геополитическият императив на България – много е просто

преди 8 месеца

България ще намери достойното си място в света, когато в обществото липсва значима група, според която „При Тато си ни беше добре“ и „Нашето отношение към Русия е различно“ (от това на останалите членки на бившия Съветски блок).

„Когато русофилите говорят за техните руски братя, те категорично отказват да признаят простия факт, че антибългарската политика на Москва и Петербург винаги е произтичала от структурните, дългосрочни интереси на руската империя в различните ѝ исторически превъплъщения – слаба и проруска България, която да не представлява пречка за руската експанзия към проливите. И същевременно – силна и проруска Сърбия, която да спира и изтласква Хабсбургското – европейското влияние от Балканите“.

Това написа политологът Огнян Минчев като коментар на статията на Пламен Павлов в сайта Фактор озаглавена: „Руската активност в Македония и по повод на Македония никога не е била с друга насоченост, освен антибългарска“.

Минчев посочва, че това е трайна тенденция:

„Както преди столетия, така и сега. През Студената война само едно от двете условия бе постигнато – слаба и проруска България. Тито изведе Югославия от руската орбита, и въпреки това позицията на Москва остана последователно антибългарска по македонския въпрос – въпреки сервилността на „братушките“ от БКП. Днес антибългаризмът на Москва спрямо Македония има дълбоки основания – целта е да се спре настъплението на НАТО и ЕС на Балканите. Сърбия отново е ключовият партньор. България отново е хленчещия помияр, който не иска да разбере, че хленчът и пораженската позиция няма да го отърват от бой и унижение, идващи от Москва“.

Също толкова логично геополитически императив на Запада е да има силна, обединена България, която да възпира както руските домогвания към проливите, така и евентуална нова турска агресия към Балканите. Това е било забелязано  от прозорливите британски държавници Уилям Гладстоун и лорд Солзбъри още през 19 век.

Ако Русия винаги хладнокръвно е преследвала своя геополитически императив, то Западът понякога е наказвал жестоко България.

Защо?

Причините са две. Русофилството и непредаваемостта на България

Мнозина в развитите западни страни не без известно основание са се съмнявали и продължават да се съмняват в принадлежността на България към Западния свят. Дълбокото руско проникване в резултат от пропаганда, изкривена образователна система, както и някои реални фактори като близостта в областта на езика, азбуката и религията, Освободителната война от 1877-78 г. а също и наличието на значим брой заслепени (или купени) русофили, правят България ненадежден на партньор на Запада.

Русия налага Санстефанския договор с ясното съзнание, че той ще бъде отменен от Запада, а Западът го анулира, защото се страхува, че България ще се превърне в руска маша. Както ни припомня Симеон Радев:

„Не вярвам – пишеше специалният кореспондент на Times в Търново – да може един безпристрастен наблюдател да посети днес тая страна (…) без да се увери, че България на Санстефанския договор беше от руска точка зрение една грамадна политическа грешка и че, от друга страна, последвалото разделение на този народ бе от европейска точка зрение не по-малка политическа грешка.“

България почти преодолява катастрофалните последствия от Берлинския договор след подписването Лондонския договор за мир през май 1913 година, когато получава линията Енос-Мидия за югоизточна граница и неоспорим излаз на Егейско море. С това тя се превръща в геополитически непрежалима „плочка“ за „морските демокрации“. Вместо обаче да се опита да се утвърди като техен основен съюзник, да консолидира победата в Тракия и да „замрази“ Македонския въпрос, България се впуска в серия от войни, обвързва се със сили, оспорващи международния ред, което довежда до национални катастрофи  В резултат от това тя губи излаза си на Егея и през 1944 година става лесна плячка на Съветския съюз.

Поставена  зад Желязната завеса България деградира и дегенерира до такава степен, че не откъснатите от нея българи в Цариброд завиждат на съседите си в Драгоман, а обратното. Тогава се утвърждава и   новата идентичност на македонците. Югославският паспорт се превръща в гордост за македонците и в недостижим блян за българите. Тези, македонци, които имаха симпатии към България я съжаляваха, а враждебно настроените я презираха.

България даде може би най-големия отпор на налагането на комунистическия режим.

Горянското движение продължава повече от десетилетие. Но България не оказа почти никакъв отпор на вече наложения комунистически режим.  У нас не се случиха Унгарско въстание, Прашка пролет, или Солидарност. Нямаме и опитите на Чаушеску да води по-независима външна политика. Унищожена бе не само българската буржоазия, но и българското селячество. Рухването на комунистическия режим завари в малките населени места не селяни, които мечтаят за земя и свобода, а „механизатори“, „закупчици“, „чиновници“ и пенсионери – все зависими от някаква цялостна система. Мечтата на повечето от тях беше децата им да заминат за града и да се издигнат във всепроникващата държавна йерархия. По-късно градът беше заменен с бляна за живот в „чужбина“. Българите изгубиха своята българска мечта.
След 1990 година не успяхме да се обединим около разбирането, че комунистическия режим е „една идиотщина“ (какъвто според левия анализатор Андрей Райчев той бил само в главите на „десните“). Не постигнахме съгласие и по отношение на това, че трябва да се еманципираме възможно най-много от Москва.

През 90-те години на миналия век все пак изглеждаше, че в страната може да се формира елит, алтернативен на комунистическия. Прекръстилите се комунисти останаха основна политическа сила,  но основният ѝ опонент СДС (по-късно ОДС) се легитимираше като метафизична опозиция на всичко комунистическо, включително и на обвързването с Москва. СДС спечели всички обществени дебати и в крайна сметка България стана член на ЕС и НАТО.

Разпадът на Югославия рязко увеличи геополитическото значение на България в очите на Запада.

Но с навлизането в новото хилядолетие, се оказа, че наследеният от комунистическия режим елит е запазил и дори затегнал хватката си върху икономиката, медиите и повечето от политическите партии. Метафизичната опозиция на комунизма и на руското проникване на практика изчезна. Образователната система и медиите продължиха да подхранват русофилски настроения сред немалка част от обществото.

Руското икономическо и пропагандно проникване се засили.

Докато изглеждаше, че Русия ще приеме предлаганата ѝ по-скромна роля на партньор на Запада в периферията на Европа, това като че ли нямаше толкова голямо значение. Малцина очакваха, че Русия – страна с намаляващо население, чиято икономика се базира предимно върху износа на суровини и чийто предрешен елит прекарваше дълго време на Запад, където често живеят децата му, ще започне да отправя предизвикателства към международния ред. Но се случи точно това!

България пропусна отворилия се исторически шанс да се утвърди като основна опора на Запада в региона.

Не успя да изгради силни институции, да преодолее мега-корупцията която очевидно е подхранвана от североизток. Макар да изпревари Сърбия и Македония в стремежа към членство в ЕС и въпреки че в някои отношения ги надмина, преднината в стандарта на живот не е такава, каквато беше тази на Югославия пред България преди 1989 г. Членството в ЕС не донесе на България престижа на най-подредената и самоуверена страна на Балканите!

България не съумя да формира стратегическо партньорство с Македония, нито се оказа в състояние да ограничи антиевропейските амбиции на сръбските националисти в региона.

Нито България, нито Македония успяха да възродят европейския идеал отпреди 100 години. Както в България не е популярно да се говори срещу Русия, независимо колко крайно възмутително е нейното поведение към нас, така и в Македония антисръбското говорене, независимо колко оправдано, отблъсква гласоподаватели, докато анти-българското говорене продължава да е популярно там!

Свидетели сме как Москва и Белград злоупотребяват с наслоените с времето настроения на значими части от населението в България и Македония.

Геополитическият императив на България е да съдейства за респектиране на Русия в Черноморския регион и на Балканите. Геополитичиеският императив на Македония е да осъзнае, че няма да живее в някакво семейство на югославските народи, че Сърбия (добра или лоша) – е „някъде зад Косово“ и че бъдещето ѝ е по-скоро с България (разбира се като равноправен субект) в рамките на ЕС.

Оцелелите комунистически елити и историческите наслагвания, митове и предразсъдъци правят осмислянето на геополитическия императив на двете страни трудно и проблематично.

Ако цитираният от Симеон Радев английски журналист можеше да ни види днес,  вероятно би бил ужасен. Пред потомците на оня устремен български народ от преди 140 години се откриват шансове, за които предците им от 1879 г.  са можели само да мечтаят, но много от тях вече нямат не само национален идеал, но са загубили и волята за свободен живот.

Етикети: *