„Грипен“ – или как да се снишим пред Москва

преди 12 месеца

Продължават усилията България да избере по-безопасен за стратегията на Москва нов боен самолет за българските Военновъздушни сили

В ход е процедурата по избор на нов боен самолет за българските Военновъздушни сили. Над общественото внимание по този ключов въпрос за бъдещето на бойната ни авиация се е спуснала сянката на “радиомълчанието”, обявено от президента Румен Радев и с което изпълнителната власт се съгласи без възражения. От време на време мълчанието бива нарушавано от главния секретар на президентството във Фейсбук. Най-вероятно изпускане на нерви в тези пълни със съспенс седмици за лобито на “Грипен” у нас.

Едва ли вече остана у нас някой, който още да не е разбрал, че шведските самолети са предпочитаният избор на българските русофили – от Президента до левицата и най-вече БСП. Политическите кръгове в България, близки до Москва, предпочитат “Грипен”. Защо ли? Защото и “Грипен” е предпочитаният от Кремъл избор.

 JAS 39 Gripen, снимка Уикипедия

Нека обаче тук не се влиза в заблуждение. Истинското предпочитание на Москва е България да не купува никакви нови бойни самолети, а да продължи да излива докрай пари в старите съветски МиГ-29 и СУ-25. За предпочитане колкото се може повече и за максимално дълго време. Ако обаче един ден се стигне до придобиване на нови самолети, Москва не иска това да бъдат американските.
“Грипен” в действителност е по-малкото зло за руските военновъздушни сили в сравнение с F-16. И ако България все пак най-накрая си купи нови самолети, това в никакъв случай не трябва да се допуска да бъдат F-16. Защото американските самолети са вече доказани в бойни мисии и те превъзхождат като технически възможности “Грипен”. Шведските самолети още не са тествани в реален бой. Най-новият модел на F-16 “Viper” е кошмар за руските военни, особено ако става дума за действия над Черно море, където Москва се стреми да има тотално военно превъзходство.

F-16 Viper, Снимка Уикипедия

Бойните способности на F-16 обаче не са единственият проблем за Москва. Дългосрочният проблем за Кремъл е възможността България да избере американските самолети и така да се обвърже за следващите поне 50 години с най-способните военновъздушни сили в света – тези на САЩ. Това означава в регионален план да има в Югоизточния фланг на НАТО блок от държави, използващи F-16. Това са Турция, Гърция, Румъния, Хърватска и, да се надяваме, и България. А защо не и други държави. Нещо повече – тези страни могат и един ден ще си сътрудничат при поддръжката на тези самолети, което значи оптимизиране на разходите. Един такъв монолитен блок от държави от НАТО на Югоизток, заедно с  Полша на Север, може да бъде притегателна сила и за Чехия и Унгария, които към момента са взели под наем “Грипен”. Същите могат един ден да се откажат от тези самолети в  полза на американските. Да не забравяме, че и Словакия вече избра F-16.  Ето това развитие Русия ще се стреми да предотврати. За Москва е за предпочитане по-малкото в случая за нея зло, т.е. “Грипен“ да стъпи и в България и така да няма такъв монолитен блок от съюзници с F-16.

Понастоящем, на базата на изцяло открити източници и на анализ, разбира се, могат да бъдат идентифецирани следните вече видими или все още не напълно проявили  се в публичното пространство опорни точки в подкрепа на “Грипен”.

Опорна точка номер едно. Цената.

Твърди се, че F-16 “Viper” е по-скъп от “Грипен” както за придобиване, така и за експлоатация и поддръжка през пълния му жизнен цикъл. Да, но дори и да се окаже така, сигурно е, че американският самолет превъзхожда шведския като способности. Лобито на “Грипен”, като че ли, вече е готово да отвори шампанското, очаквайки американските самолети да отпаднат именно заради това, че цената може да се окаже по-висока от тавана на разходите, предвидени по одобрената финансова рамка на проекта – 1.8 милиарда лева с ДДС с актуаризирания Проект за инвестиционен разход, приет с решение от Парламента.

Тук лобито на “Грипен” ще се позове вероятно и на разходите за експлоатацията и поддръжката на самолетите след въвеждането им на въоръжение в Българската армия, които може и да се окажат по-високи за американските самолети. Тук обаче удобно ще бъде премълчавано, че ако бъде избран F-16, България в перспектива ще може да гради сътрудничество със съседни държави от НАТО, които имат същите самолети, и така да споделя разходите за поддръжка и експлоатация.

Опорна точка номер две. “Грипен” са по-лесни за опериране и поддръжка от F-16.

Тезата, която ще бъде защитавана е, че дори шведските самолети да отстъпват на американските по възможности, те са за сметка на това по-удобни за пилотиране и по-лесни за нашите пилоти. По тази логика a priori биват подценявани българските пилоти като потенциал и се внушава едва ли не, че те няма да успеят да овладеят напълно F-16. Странна логика наистина. Освен това, тук някои експерти твърдят, че почистването на пистата за излитане на F-16 изисква повече старание и усилия поради техническите специфики на самолета. А шведският самолет можел да излита и от не толкова добре почистени писти, дори от шосета. Отново странна логика, при все че българските военновъздушни сили имат достатъчно способности да осигурят безпроблемно тази дейност.

По отношение на техническите параметри и по-специално акционния радиус и времето на престой във въздуха, където F-16 превъзхождат „Гриппен“, лобито на шведските самолети ще твърди, че това не е от такова голямо значение. Особено що се отнася до мисията по охрана на въздушното пространство Air Policing.

Въпросът е обаче дали е така, ако става дума за действия над Черно море, в условията на нарастване на напрежението и провокации към въздушното пространство на България от руска страна. Именно тук тези по-големи технически възможности на F-16 „Viper“ ще значат много. В такава обстановка “Грипен” ще трябва по-бързо да се връщат обратно в базата си, ще достигат до по-близки разстояния и следователно няма да са толкова полезни над Черно море, особено в съюзен формат при операции на НАТО. Което е в интерес на Русия. Освен това, тук може да се наложи и изпълнение на мисии по нанасяне на удари от въздух по наземни и особено по морски цели. Това са способности, които най-трудно се изграждат и поддържат. Затова точно в това отношение не трябва да се прави компромис с качеството на самолетите. Независимо от цената, която може да се окаже малко по-висока за по-добрия самолет.

Опорна точка номер три. Индустриално сътрудничество.

Ако България избере “Грипен”, щели да бъдат осигурени щедри инвестиции в българската летищна инфраструктура, отбранителна промишленост и защо не и в икономиката като цяло. Тук обаче следва да се помни старата мъдрост, че едно е да се обещава, друго е да се дава. И при сделката с хеликоптерите “Кугар” имаше проблеми при изпълнението на офсета.

Опорна точка номер четири. Бързи доставки и бързо въвеждане на въоръжение.

Обещава се според медийни публикации поне 4 от шведските самолети да бъдат доставени и да имат пълната оперативна готовност за мисията по охрана на въздушното ни пространство  Air Policing  до максимум 24 месеца. Това звучи обещаващо и същевременно е претенциозно. Въпросът е могат ли за толкова кратко време да бъдат доставени самолетите и същевременно да бъдат обучени качествено пилотите ни, така че да носят бойно дежурство с пълната увереност и при изпълнението на по-сложни задачи. В този контекст може да се очакват тежки ситуации, особено над Черно море при изпълнението на Air Policing, в условията на нарастваща агресивност и провокации на руските военновъздушни сили. Принципно може да се обещава и да се правят предположения, но трудностите идват при практическото изпълнение. Както се казва, “Дяволът е в детайлите”.

Това са само част от опорните точки на про-“Грипен” лобито у нас. Има и други, които могат да се извлекат на базата на анализ и които са обект на друга публикация.

“Грипен” може и да предлага на пръв поглед по-лесни решения, които обаче със сигурност за в бъдеще ще се окажат в крайна сметка по-трудни за въоръжените сили. Дано не се наложи един ден България да плаща още един път заради сбъркан избор.

Етикети: *