“Грипен” – или как да се снишим пред Москва

преди 6 месеца

Наръчникът на лобистите за шведските самолети към момента се състои от седем ключови опорни точки, построени върху манипулативни твърдения и едностранчиво представяне на факти и данни, на базата на които се извеждат удобни за лобистите заключения.

Наръчник на “Грипен” лобиста – част втора

Впърва част на публикацията Ви представихме четири опорни точки, които лобистите използват в полза на шведския самолет като по-безопасния избор за Москва в сравнение с превъзхождащия го като бойни възможности F-16. Това бяха спекулациите и техни различни вариации относно:

В продължение на темата, могат да се идентифицират още три основни опорни точки. Така наръчникът на лобистите за шведските самолети към момента се състои от седем ключови опорни точки, построени върху манипулативни твърдения и едностранчиво представяне на факти и данни, на базата на които се извеждат удобни за лобистите заключения. Въпросът е дали това ще повлияе на този ключов за бъдещето на армията ни избор за десетилетия напред.

Опорна точка номер пет: “Професионалисти срещу политици”.

Лобиращите за Грипен се опитват да вкарат дебата в тази изкривена матрица. Претенцията им по тази логика е, че шведският самолет е изборът на експертите и професианалистите, а американският – на политиците. Това не е вярно и се твърди, независимо от факта, че F-16 блок 70/72 превъзхожда като характеристики предлагания ни модел Грипен C/D.

Тези претенции, видими в медиини изяви, на моменти стигат и до претендираща за експертност арогантност, като се прави опит да се създаде впечатлението, че едва ли не цялата експертиза е при тези, които твърдят, че Грипен е правилният избор. А привържениците на F-16 са едва ли не само политици и хора, които не разбират от бойна авиация.

Водещата спекулативна теза в тази връзка е, че пилотите ни предпочитат Грипен и едва ли не не искат да летят на друг самолет. Въпросът тук е: Кои пилоти се имат предвид? Бивши, настоящи, част от едните и другите или всички заедно? Тук трябва да се постави резонният въпрос кой и защо си приватизира правото да говори от тяхно име? Въпросът е риторичен. Лобистите на Грипен не познават граници. А най-важното е да се запитаме – не е ли това фалшива новина? А кому е изгодна тя вече е пределно ясно.

Опорна точка номер шест: Европа срещу Америка.

Тази теза все още не е изкристализирала ясно в публичното пространство, но нейната същност се състои в това да се впише в опитите за създаване на фалшиво противопоставяне между НАТО и ЕС. Това е в интерес на Москва, която се стреми да внася разделение в евроатлантическата общност. В рамките на тази изкривена логика, един ден ЕС ще изгради собствена армия и ще следва своя политика, която може да се конкурира с тази на САЩ и следователно – да се стигне до обезсмисляне на НАТО. Което е цел на Кремъл. Следователно, според тази теза, още от сега трябва да се инвестира в европейско оръжие, а не да се купува американско. Оттук – да инвестираме в европейска военна индустрия, а не в тази на САЩ.

Тази теза е лесно продаваема за привържениците на левите партии. Тя е особено популярна сред тези хора, при които антиамериканските настроения са част от тяхната политическа култура. В по-мек вариант, това мислене за сега нямада се проявява под формата на открита антиамериканска риторика, а вместо това ще набляга на необходимостта от диверсификация на военните доставки, така че да купуваме не само американско, но и европейско. Въпросът обаче е сега в Българската армия колко от новото въоръжение, придобито след 1989 г. е американско и колко е от европейски производители? На този въпрос лобистите няма да могат да дадат смислен отговор сега. И занапред. Вместо това ще говорят най-вероятно за далечното светло бъдеще.

Опорна точка номер седем: Ако купим F-16, няма да ни останат пари за нищо друго.

Това мислене тепърва ще бъде лансирано в публичното пространство. Ще се спекулира с цената на придобиване на самолетите, без да се държи сметка на разходите в пълния жизнен цикъл. Вероятно ще се твърди, че ако бъде избран американският самолет, той ще бъде по-скъп като цена на придобиване и така ще трябва да се лишим от нещо друго, което също сега е приоритетно за придобиване. Кое би било това другото обаче? Различни са опциите. Най-вероятно тук лобистите на Грипен ще говорят за въоръжение и техника, което трябва да имаме, за да изпълняваме поетите към НАТО ангажименти за изграждане и поддържане на отбранителни способности. Става дума не само за ВВС, но и за способности и на флота, и на сухопътни войски. Точно по тази изкривена логика ще бъде казвано, че като купим F-16 Вайпър, който може да се окаже по-скъп като цена на придобиване, едва ли не ще се лишим от други необходими способности и така бихме били … нелоялен съюзник.

Така изборът на Грипен ще бъде мотивиран с изпълнението на повече ангажименти към НАТО за изграждане на способности. Все едно Дяволът тълкува Евангелието. Вместо да се настоява за повече пари за отбрана и бързо достигане на поетия ангажимент от всички страни от НАТО 2% дабъдат харчени за отбрана, ще се търси да се спести от покупката на самолетите -като се избере Грипен, който обаче отстъпва като възможности на  F-16. Количество за сметка на качеството. И придобиване не на най-доброто. А този който купува евтино, купува два пъти. 

Доведена до край, тази перверзна логика ще произведе изкуствената дилема: или купуваме само F-16, или Грипен и нещо друго. С други думи или само едно или имаме решение „две в едно“. Защо второто да не бъдат част от бронираните машини за сухопътните войски? Или радари? А модернизация на фрегатите? А защо не Грипен и поддръжка на старите съветски самолети? Последното едва ли ще бъде казано публично, но на базата на досегашния опит, това не може да бъде изключено в крайна сметка да се случи под една или друга форма.

Дори и цената за купуване на F-16 да се окаже по-висока от тази на Грипен, трябва да се отчита какво всъщност се предлага. Включено ли е въоръжението? В случая със Словакия то е включено в цената на придобиване, заедно с логистична поддръжка за 2 години и обучението на пилотите и техническия персонал. Грипен предлага ли това? Въоръжението сега включено ли е в офертата на Швеция? А жизненият цикъл?

Анализът на Словакия показа, че не зависимо от по-високата  цена, в крайна сметка F-16 Вайпър излиза по-евтино, като се сметнат разходите през пълния жизнен цикъл. Защото опитът показва, че продажната цена е не-повече от една трета от всички разходи по системата през нейния пълен жизнен цикъл.

Тези седем опорни точки представляват носещата конструкция на лобистката стратегия на тези, които искат България да купи непременно шведския самолет. Или него, или нищо. Ето затова трябва да се мисли критично, а обществото трябвада бъде информирано.

Радиомълчанието цели това да не бъде изричано и обсъждано, докато процесът на придобиване на нов тип боен самолет не бъде доведен практически до предизвестен край. И докато всички отговорни по закон фактори за вземане на решение не бъдат поставени пред свършен факт.

Етикети: * *