Густо, майна, и във Варна!

преди 8 месеца

Братя по кръв, братя по класа, братя по идеи, братя по оръжие
Снимка „Русская Болгария“

Густо ми е. Дипломатично. Православно. Славянско. Имунитетно, граф-Игнатиевско. Проруско. Почти съветско. Твърдо ми е. Мъжествено и предано.

Вчера във Варна тържествено бил отбелязан Денят на руския дипломатически работник, пише в сайта „Русская Болгария”. Защо работник ли? Защото е неудобно да си признаеш, че всъщност честваш Деня на руския разузнавач под дипломатическо прикритие.

Кой знае защо тъкмо пред паметника на „българофила” граф Игнатиев са били положени венци и цветя. С цветя и поклони е била уважена и паметната плоча на първия вицеконсул на Русия във Варна Александър Рачински.

В тържеството са участвали руският посланик Анатолий Макаров, генералният консул на РФ във Варна Владимир Климанов, генералният консул на РФ в Русе Андрей Громов, кметът на Варна, който съвсем случайно се казва Иван Портных, областният управител Стоян Пасев, председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов и други изтъкнати другарки и другари.

„Радваме се, че през последно време отношенията между нашите страни се развиват все по-динамично (глей ти!) и че имаме към какво да се стремим. Принципите на граф Игнатиев са актуални и днес – отново на дневен ред излезе темата за духовния имунитет на славянския свят в Европа и на планетата. Дипломатическите уроци на Игнатиев са все по-очевидни – че само с духовно-историческото си обединение православните народи ще успеят да защитят правото си на самостоятелно развитие, без диктовка отвън. (Кой бе, мамка му, се осмелява да диктува на славянските народи?!)

Снимка „Свободна Европа“

Сигурен съм, че връзката между нашите народи е установена неслучайно, а благодарение на общи черти: твърдост, мъжество, преданост и любов към родното Отечество“,заявява генералният посланик на Маршалната Руска федерация в приветствието си. Др. Макаров е напомнил на варненските аборигени, че през 2019 г. са длъжни да честват 140-годишнината от установяването на васално-дипломатически отношения между Княжество България и руските окупационни войски.

В някой друг живот бих искал да съм руски дипломат в България. Да не знам историята. Да съм учил само по сталински учебници. В КГБ и ГРУ. Да не съм чувАл за 12 пробни, предосвободителни похода. За погромите и обезлюдяването на български градове. За изпомпаните в руските степи десетки хиляди семейства. За окупацията, маскирана като освобождение. За изтровените и заточвани възрожденци. За обесването на Васил Левски, организирано от дипломатическия работник Лъжко паша (Игнатиев). За двата 40-хилядни корпуса, пратени да ни „освобождават” през Първата световна. Единият откъм Добруджа, а другият – откъм Южния фронт в днешна Северна Македония.

Др. Иван Портных, кмет на Варна, почете паметта на убиеца на Васил Левски „дипломатическия работник“ граф Н. Игнатиев

Да се правя, че нищо не знам за атентата в църквата „Света Неделя”. За „парашутисти”, „подводничари” и за три милиарда долара, пратени по дипломатически път за „антифашистка” борба. За поредната окупация. През 1944. За Трети украински фронт. За избитите без съд и присъда. Избити от „народни партизани”, докарани на власт от Жуков, Сталин и 600 000 „освободители” с петолъчки на каскетите. За телеграмите на Георги Димитров, пращани с дипломатическата поща на съветските другари. За „народния съд”. За стотиците хиляди, хвърлени в 52 „почивни и социални домове“ като „Белене”, „Слънчев ден” и „Куциян”.

Да нехая за бъдещето и да възпявам миналото. Да се густя на настоящето: „Прошла зима, прошло и лето, спасибо Путину за это!”

Етикети: * * *