Хибридна. Зимна. Подла

преди 3 месеца

80 години от Съветско-финландската война

от Борис Соколов, Грани.ру

На 30 ноември 1939 г. Съветският союз напада Финландия, без да й обяви война. Агресията е предшествана от провокационен артилерийски обстрел срещу съветска територия около селището Майнила, извършен от кадри на НКВД (КГБ) на 26 ноември.

Кремъл официално съобщава, че от съветска страна са дадени жертви, като сред загиналите има съветски „бойци и командири”. Което също е лъжа.

Но измисленият повод дава основание на Сталин да обяви война и да започне широкомащабно нашествие с цел да окупира Финландия и да я присъедини към СССР. Вождът бърза да реализира предимствата, предоставени му от пакта Молотов-Рибентроп, според чийто секретен протокол независима Финландия попада в съветската зона на „жизнени интереси”.

В онези месеци целият цивилизован свят нарича Зимната война на СССР непровокирана агресия. Днес Владимир Путин не е съгласен с подобна оценка. През март 2013 г. на среща с членове на Военно-историческото дружество руският президент заяви, че през 1939 г. „болшевиките са се опитали да поправят историческата си грешка, допусната през 1917 г.”

При октомврийския метеж от 1917 г. болшевиките използват финландски въоръжени формирования, за да завземат властта в Петроград, и твърде късно се сещат, че границата с Финландия е доста близо до столицата на „първата в света държава на пролетариите и на трудещите се селяни”.

Така Путин оправдава и тогавашните, и днешните агресии – със „съображения за сигурност” и „жизнени интереси”. Международното право сякаш не съществува.

Пленени съветски войници

Четиримилионна Финландия никога не е чертала планове да напада 200-милионния СССР.  Спекулативни са и твърденията на съветското правителство, че коварните финландци биха могли да пуснат през своя територия германски войски, които да атакуват Ленинград. По онова време Финландия гравитира към съюз с Британия и Франция и се готви с оръжие в ръка да защитава неутралитета си срещу хитлеристка Германия.

Именно съветската агресия през ноември-декември 1939 г. предопределя бъдещото участие на Финландия на страната на Германия през 1941 г. и прави възможна блокадата на  Ленинград.

В противен случай Финландия би останала неутрална и Ленинград би могъл да получава храна и гориво през финландска територия, което би спасило от гладна смърт стотици хиляди ленинградчани.

Зимната война е и хибридна. Веднага след нахлуването на чужда земя Москва заявява, че не воюва срещу Финландия, а даже напротив – има договор за дружба и взаимна помощ с Финландската Демократична република (ФДР). Евтиният трик не спасява СССР от международната реакция. Страната-агресор е изключена от Лигата на нациите.

ФДР си е чисто марионетна конструкция (като днешните ДНР и ЛНР – бел. ред.), начело на която е поставено сталинското протеже, национален предател и „секретар на Коминтерна” Ото Куусинен (като нашия Георги М. Димитров – бел. ред.). Марионетното правителство даже разполага с марионетна Финландска „народна” армия, чието изграждане е започнало месец преди агресията. Формално в армията са записани някакви финландци и карелци, но огромната част от личния състав е от рускоезично население. Така и не ги пращат на война поради изключително ниското равнище на бойните им способности.

Съветският поет и бъдещ класик на социалистическия реализъм Александър Твардовски през1943 г. възпява една от многобройните и безсмислени жертви на Червената армия в боевете срещу финландските патриоти:

„Как будто это я лежу,
Примерзший, маленький, убитый
На той войне незнаменитой,
Забытый, маленький, лежу.”

И Сталин, и Твардовски смятат, че Червената армия ще си направи зимна разходка през Финландия и ще се окичи с лаврите на победата за две-три седмици.

Главнокомандващият Финландската армия маршал Карл Густав Манерхайм дава следната оценка за бойните действия на Червената армия в Зимната война: „Руското командоване се състоеше от смели хора със здрави нерви, които не се тревожеха за загубите. Проявяваха известна безпомощност, особено в горния команден ешелон, като допускаха шаблон и примитивизъм в оперативното ръководство на войските. Не поощряваха инициативата и самостоятелните решения, като упорито следваха първоначалния замисъл, каквото и да ставаше на бойното поле.

Липсата на творческо мислене се чувстваше особено силно, когато промени в ситиуцията изискваха вземане на спешни решения.

Руският пехотинец бе храбър, издръжлив и непридирчив, но неинициативен. За разлика от финландския си противник той бе боец от масов тип, който не бе в състояние да действа самостоятелно, без указания от командването и връзка с бойните си другари.


Маршал Карл Густав Манерхайм

Затова, особено в началото на войната, руснаците прибягваха към масирани фронтални атаки, при които атакуващите редици бяха помитани от огъня на няколко добре замаскирани картечници…

За руската пехота бе характерно поразително и фатално покорство…

Явно политическият терор е изиграл важна роля, но обяснението вероятно би следвало да се търси в жестоката борба на руския народ с природата, в хода на която у него се е развила невероятна за европееца способност да понася лишения и страдания с онзи фатализъм, който е оказвал и продължава да оказва влияние върху политическото му развитие”.

Съветските пълководци се опитват да пречупят ожесточената съпротива, като засипват противника с труповете на своите войници (както във войната срещу хитлеристка Германия – бел. ред.). Накрая все пак успяват да пробият укрепената линия „Манерхайм”, ала с цената на значителни загуби.

Съветските войски официално дават 170 000 убити и загинали от измръзване бойци. Финландските войски губят 22 810 души. Близо 8:1. Пленени са от 5546 до 6116 червеноармейци, от които след войната се завръщат 5465 войници. От тях 158 са разстреляни като „шпиони и изменници на родината”. Около 110 вероятно умирт в плен, а неуточнен брой съветски пленници остават в свободна Финландия.

От съветски плен се завръщат в страната си 847 финландци. Загубите сред мирното финландско население са 1029 човека.

На 12 март 1940 г. Сталин временно се отказва от плановете СССР да погълне Финландия и подписва Московския договор. Победената Финландия е принудена да отстъпи до 11% от крайграничните си територии, но запазва независимостта си.

Сталинската „отстъпчивост” е продиктувана не толкова от подготовката на англо-френски експедиционен корпус в помощ на Финландия (корпусът още не е формиран и няма идея как би могъл да помогне), колкото от наближаващото пролетно размразяване и разкалване на пътищата, при което не би било възможно да бъде превзет Хелзинки.

Друг важен фактор е предстоящото генерално настъпление на германския Вермахт срещу Франция. При подобна обстановка бойните действия биха се проточили до лятото, а Сталин се е готвил колкото може по-рано да удари Хитлер в гръб, ако фюрерът затъне в бойните действия срещу Франция, на което разчита съветският диктатор. В подобен момент би било рисковано една трета от Червената армия да бъде ангажирана срещу финландците.

Затова на 26 февраля 1940 г., още преди края на Зимната война, командващият Военноморския флот на СССР Николай Кузнецов (същият, чието име носи злополучният авионосец „Адмирал Кузнецов” – бел. ред.) изпраща директива, в която разпорежда за вероятни противници да бъдат смятани Германия, Италия, Финландия и Унгария.

Една от масовите заблуди, произтекли след съветско-финландската война, е заключението, че точно тогава Хитлер прави изводи за ниската степен на боеспособност на Червената армия и решава да нападне СССР. Хитлер и преди 1939 г. няма високо мнение за бойната подготовка на съветските войски, но знае, че Съветският съюз разполага с огромно количество войници, оръжие и техника. А необятните руски простори са трудно превземаеми.

Всъщност Хитлер вече е решил да нападне Сталин при първа възможност, защото е сигурн, че Сталин също се готви да го атакува. И смята да нанесе изпреварващ удар.

Но даже непосредствено преди изпълнението на плана „Барбароса“ Хитлер гледа на войната срещу СССР като нещо твърде рисковано. На 30 май 1941 г., само три седмици преди нахлуването в СССР, Хитлер споделя с представителя на германското Външно министерство във Върховното командване и личен приятел Валтер Хевел: „Барбароса“ е огромен риск, както и всичко друго. Ако планът се провали, всичко пропада. Но ако успеем, ще възникне ситуация, която ще принуди Англия да иска мир”.

Неуспешните действия на Червената армия срещу Финландия не са повлияли върху стратегическите планове на  Хитлер.

 american_uncle

Във всяка война победата не е самоцел. Както сочи историята, поредицата победи не помага на Русия да стане процъфтяваща държава и да запази завладените територии.

В поредица от безкрайни войни Русия прекършва гръбнака си, осакатява народа си и го превръща в заложник на имперските амбиции на малцина властници.

Равносметката е ясна: Русия губи най-важната война – войната за по-добър живот на хората.

 no_lastname

Дори да е завършила с победа, победата в тази война е позорна. Затова войната остава в историята като „забравена” и „незнаменита”.

 road_track1

Силите се неравностойни, но резултатите са обратнопропорционални. Червената армия започва войната с  425 640 военнослужещи в групировката за нахлуване, докато срещу тях застават 25 000 финландски войници и офицери. По оръдия и минохвъргачки СССР превъзхожда противника пет пъти, а по брой на самолети – девет пъти!

Финладнците имат само 32 танка и 2 (!) бронирани коли. Червената армия нахлува в нарочената за жертва държава с 2289 танка!

 road_track1

За 105 дни „зимна война“ СССР дава 127 000 души убити и ранени, като други 246 000 са контузени и получават тежко или средно измръзване.

СССР отчита и политически щети – страната-агресор е изключена от Лигата на нациите.

 lens2066

Най-подлата война на Русия засега е срещу Украйна. Няма по-хибридна от нея. Вече пет години кремълските пропагандисти изсипват Ниагари от лъжи, клевети и заплахи. Днешна РФ надмина нявгашния СССР по цинизъм, лъжа и лицемерие.

 sjech_mordor1

Начело на Мордор стои злобен и нещастен маниак-кагебист, психопат, садист, фашист и сталински реваншист.

По руските телевизии подскачат същите фашистко-сталинисти, бурно арлодирани от зомбирани дебили.

Империята на злото трябва да бъде унищожена.

 uragan_110

Червената армия е била и остава некадърна сбирщина от робска пасмина. Затова винаги е разбивана в боеве срещу що-годе равностоен противник.

Което проличава най-ярко през 1941 г. при пълно превъзходство на СССР в жива сила и техника.

sjech_mordor1

Мордор никогда не признава и всячески се мъчи да оправдае престъпленията си. Още повече сега, когато начело на държавата стоят садисти-психопати от КГБ.

Надявам се НАТО да бъде готов за масиран ракетно-ядрен удар по тези гадини.

 road_track1 

„В кухне лампочка искрит – Это Кеннеди подлит!

Не проехать по дороге – Никсон виноват в итоге!

В кранах грязная вода – Это Картер, как всегда!

Слесарь пьёт семь дней подряд – Это Рейган виноват!

Урожай на поле сгнил – Это Клинтон заподлил!

В общей бане сломан душ – Это постарался Буш!

От помойки вонь кругом – Козни строит Пентагон!

Возле фермы нет загона – Снова козни Пентагона!

В сельской школе сгнили рамы – Это происки Обамы!

В баре спёрли восемь ламп – Виноват, конечно, Трамп!

Нет бумаги в туалете – США за всё в ответе!“

 belgat

Уинстън Чърчил: „Само че Финландия, великолепната, не, величествената Финландия, показа на какво са способни свободните хора“.

Както винаги, виновни за колосалните загуби се оказват неколцина полеви командири от Червената армия: командирът на 44-а дивизия комбриг А. И. Виноградов, началникът на щаба полковник О. И. Волков и началникът на политотдела полкови комисар И. Т. Пахоменко. На 11 януари 1940 г. тримата са осъдени от трибунала на 9-а армия и са разстреляни пред строя.

 uragan_110

Неведнъж отряд от двайсетина финладски скиори разбива батальон от близо 500 безправни роби-червеноармейци.

Друг проблем на Червената армия е, че робите-червеноармейци не желаят да воюват за омразната съветска власт. Затова палачите-чекисти вилнеят, съдят и разстрелват при най-малкото подозрение за нелоялност.

 american_uncle

Финландците наистина се проявяват в пълното си великолепие. Не само технически са две глави над съветските орди, но и в пъти ги превъзхождат с духовтата си мощ. С духа на свободни хора, които знаят за какво и за кого се бият.

Сравнете храбрите финландци с бъзливите французи. Макрон е същият пъзльо, каквито бяха и предшествениците му, предали Франция на Хитлер. Колаборациовизмът е в кръвта на франсетата.

Сега Макрон се оказа в самоизолация и в ЕС, и в НАТО.

 belgat

Финландският снайперист Симо Хаюха, наричан  „бялата смърт“, убива близо 700 съветски войници и става най-успешният индивидуален боец в историята. Броят на 542 убити съветски нашественици е потвърден документално.
„Постарах се да изпълня дълга си по най-добрия начин”, скромно отговаря героят след войната.

Финландският национален герой Симо Хаюха

User

 uragan_110

Симо Хаюха застрелва 211 от враговете си с картечен пистолет „Суоми“ (който съветските „изобретатели” ще прекопират и ще нарекат „Шпагин” – бел. ред.). Другите са убити с обикновена пушка „Мосин” без снайперистки прицел, понеже през зимата оптиката се изпотява и не върши работа.

Снайперистът лежи часове наред в снега при 30 градуса под нулата и дъвче сняг, за да не бъде разкрит по парата при издишване.

На 6 март 1940 г. Хаюха е ранен. Съветски куршум троши челюстта му и лекарите са принудени да му присадят костна тъкан от бедрото. Героят доживява до 96-годишна възраст.

                                                                                           

Етикети: *