И спасението на българските евреи ни разделя като нация!

преди 9 месеца

Ще постигнем национално единение, когато в обществото има консенсус, че трябва да браним демокрацията и мястото си в демократичния свят, дори когато демокрацията е в криза,а демократичният свят е в отстъпление.

Димитър Пешев – зам.- председател на Народното събраниe, изиграл ключова роля за спасението на българските евреи

Едва ли има българин, който да не изпитва истинска гордост от факта, че 48 000 български евреи остават по думите на историка Михаел Бар-Зоар „извън хватката на Хитлер“. Но подобно на много събития в нашата история спасяването на българските евреи разделя нацията ни. Интерпретацията на случилото се преди 78 години противопоставя не само демократично мислещите българи на носталгиците по Сталин и Живков, но разделя самата демократична общност. Забележително е, че и българските евреи, по-голямата част от които живеят в Израел и Съединените щати, са също дълбоко разделени по въпроса.

От едната страна е гледната точка на обвинителите на тогавашните власти. Видни техни изразители са Вени Марковски и Леа Коен. Според тях режимът на царя е бил фашистки, партизаните, сражавали се срещу него, били „антифашисти“, българските евреи не са били спасени, а оцелели „по чудо“ след спирането на депортацията.

От другата страна на спектъра са апологетите на цар Борис и неговото управление като Александър Йорданов и Даниела Горчева. Според тях България е била почти демократична страна, с парламент, в който присъства опозиция. Тя не е имала друг избор освен да стане формален съюзник на Хитлер и да обяви символична война на Великобритания и САЩ.  Макар за кратко, царят осъществил националния идеал. Властите нямали никаква вина за трагичната участ на евреите от Тракия и Македония.

Спорещите страни са често емоционално пристрастни и за съжаление липсва готовност за търсене на обективен прочит на историята.

Нека все пак погледнем фактите.

1. България се отдалечава от демократичните принципи, заложени в Търновската конституция, още след преврата от 19 май 1934 г., когато са забранени всички политически партии. Немалка част от народа приветства това развитие. Демокрацията е започнала да се привижда на мнозина като генератор на партизанщина и корупция. Постепенно властта се концентрира в ръцете на царя и когато той умира при мистериозни обстоятелства на 28 август 1943 г., страната остава като влак без машинист. Няма функциониращи държавни институции, които да са в състояние да вземат критични решения. Няма и държавни ръководители с безспорен авторитет.

2. България все пак прави значими усилия да остане извън войната и извън Хитлеровата континентална империя. Тя отказва да се присъедини към Тристранния пакт след връщането на Южна Добруджа и запазва неутралитет след италианската атака над Гърция, като така осигурява нейния тил. Но в крайна сметка, когато и Югославия е на път да се присъедини към пакта, българските власти свеждат глава пред фюрера, въвеждат позорното антиеврейско законодателство и предоставят българската територия като плацдарм на Вермахта за нападение над съседните страни. България приема статут на „държава с ограничен суверенитет“. Нека го кажем направо – статут на васал, който тя ще запази и по време на съветската доминация.

3. Когато си нечий васал, това не те лишава от отговорността да вземаш решения. Но те са сведени до две възможни стратегии. Едната е ентусиазирано да правиш всичко, което сюзеренът ти очаква, с надежда, че той ще те възнагради. Другата е да сътрудничиш, но да се стремиш да сведеш това сътрудничество до абсолютния минимум. За разлика от комунистическия режим, който се придържа стриктно към първата стратегия спрямо Съветския съюз, царският режим приема втората. Той без съмнение сътрудничи с нацистите. Въвежда позорно антиеврейско законодателство, макар да прави някои изключения в определението кой е евреин. Незначително от наша гледна точка, но във фундаментално несъответствие с нацистката идеология. Българските власти изпращат окупационен корпус в Сърбия и поемат администрацията на Македония и Беломорието. В Македония пристигането на българската администрация безспорно спасява много човешки животи. Поне в началото тя е посрещната с бурен ентусиазъм. Дори до края на нейното присъствие комунистическата съпротива на териториите, контролирани от България, е нищожна. Алтернативата на българската администрация – пряка нацистка или балистка (албанска) администрация, със сигурност би предизвикала далеч по-силна съпротива и много повече жертви. В Беломорието, откъдето повечето българи отдавна са били изселени, историята е съвсем различна. Гръцкото население е подложено на жесток терор. България неблагоразумно обявява война на Великобритания и САЩ, но не и на Съветския съюз. (Финландия – друг съюзник на Германия, прави обратното и има далеч по-добра съдба след войната).

4. България отказва да предаде на нацистите евреите, които са били нейни поданици до идването на Вермахта на българска територия. Това без никакво съмнение е предизвикателство към Третия райх! Никой нацистки васал в Европа не го прави! (Окупирана Дания помага на евреите да избягат, но не казва „не“ на нацистите.) Без никакво съмнение царят поема политически и личен риск, като не спазва вече подписания договор „Денекер – Белев“ и спира предвидената в него депортация на 8000 „нежелани“ евреи от „старите граници“. Предизвикателство към Райха е било издаването на визи на много европейски евреи, които по този начин успяват да се спасят. Несериозно е да се твърди, че български дипломати са извършили този благороден акт без подкрепа от най-високите етажи на властта.

Българските власти предават на Хитлер тези евреи, които той е завладял и е дал на България за „администриране“

България не отправя към Хитлер едно още по-голямо предизвикателство – да откаже да му предаде евреите, които той сам е завладял и е предал на България за „администриране“.

Участват ли български полицаи и войници в техния арест и депортация? Отговорът без съмнение е „ДА“.

Има ли вина България за тяхната съдба?

Точно толкова, колкото еврейските „зонеркомандос“, които са вършели най-черната работа в концлагерите.

Нека този, който е спасил повече евреи през Втората световна война, да отправя обвинения!

Същевременно България е длъжна да си извлече историческа поука от всичко, което ѝ се случва през Втората световна война.

Когато приемеш да сътрудничиш с диктатор, неизбежно ставаш съучастник в престъпления. Гърция казва „ОХI“ на Мусолини и е окупирана от нацистите. Но тя избира съюз с демокрациите и има по-щастлива съдба след войната. България свежда глава пред Хитлер и е оставена на Сталин, когото отчаяно се опитва да омилостиви.

Крайно време е да осъзнаем, че тази политика е била дълбоко погрешна, защото историята може отново да ни изправи пред изпитание.

Българските власти е можело да постъпят по друг начин!

Когато през август 1940 г. Сталин притиска Румъния, България успява да постигне един от големите си дипломатически триумфи. Без да се обвързва с Германия, убеждава Берлин да постави условие пред Румъния, че ще ѝ даде гаранции само ако постигне споразумение с България.

Тогава Чърчил, който уж мразел България, подкрепя връщането на Южна Добруджа!

През октомври Мусолини напада Гърция. Пред България се отваря шанс да постигне териториална ревизия и с Гърция срещу гаранции, че няма да допусне територията ѝ да бъде използвана за атака срещу нея.

Светият синод на Българската православна църква взема дейно участие в спасението на българските евреи

Приказките, че през зимата на 1941 не сме имали друг избор, и до днес деморализират нацията! Имало е смели патриоти като д-р Г.М. Димитров и Никола Мушанов, които са предлагали по-достойна политика.

Не е толкова сигурно, че нацистите са щели да нападнат България. Можело е Хитлер да реши да премине до Гърция през Югославия и да остави България неутрална. Още повече, че Турция е била склонна да сключи с България договор за взаимна защита на неутралитета. Каквото и да се беше случило, ако бяхме постигнали териториална ревизия със силно притисната Гърция и бяхме получили егейско пристанище, след войната вероятно нямаше да ни оставят на Сталин!

Още тогава е трябвало да ни бъде ясно, че единственият начин да постигнем националния си идеал е не чрез конфронтация, а в сътрудничество със съседите. И то в рамките на голямото семейство на демократичните народи. И тогава е имало българи, които са разбирали, че никога не бива да се обвързваме с агресивна велика сила, която оспорва международния ред. Този урок е особено актуален днес!

Царят и правителството не са били мъдри и решителни държавници. Макар че царят е бил наясно, че Хитлер ще бъде победен, той и правителството му не намират път през водовъртежа на войната, който накрая да доведе страната до следвоенната демократична Европа, където за разлика от нас Гърция и Финландия успяват да стигнат.

Но нашите управляващи не са и злонамерени злодеи от типа на Хитлер, Сталин или Мусолини. Били са по-скоро „хитреци“, които са си мислели, че някак могат да се снишат, докато отмине бурята, а и да постигнат нещо в процеса. Веднъж хванали се на хорото на нацистите, те неизбежно стават брънка от зловещата им престъпна верига. Прави чест на българските управници, че са се опитвали да сведат своето съучастие до минимум. Но това, че откъсват България от демократичния свят и през септември 1944 г. няма кой да си мръдне пръста за нея, е техен непростим грях.

Колкото до българските комунисти, които през 1940 г. приветстват „съюза със СССР и прогресивна Германия“, но ден след хитлеристкото нападение над Съветския съюз през 1941 г. започват въоръжена борба срещу собствената си страна с нескритата цел да направят България съветски сателит, то техните действия могат само да бъдат осъждани! Никакъв „антифашизъм“ не може да ги оправдае.

Денят на Спасението трябва да ни обединява като нация, а не да ни разделя.

Но това ще се случи само когато направим обективен прочит на историята и се обединим около идеята, че трябва да браним демокрацията и мястото си в демократичния свят, дори когато изглежда, че демокрацията поражда само партизанщина и корупция, а в международен план демократичният свят е в отстъпление.

Защото алтернативите на либералната демокрация са наистина ужасни!