Иде ли краят на ерата на разума?

преди 5 месеца

Турция съвсем не е единственото място, където наблюдаваме този симптом. Но промените в тази страна след 2003 година са симптоматични за опасните тенденции, които заливат целия свят.

Света София

Света София, или „Църквата на светата Премъдрост Божия“ е едно от най-невероятните материални произведения на човешкия гений. Когато е била завършена през 537 година под ръководството на архитектите Исидор от Милет и Антимий от Трал, император Юстиниян II възкликнал:

“О, Соломоне, аз те надминах!“

С право. Света София е била не само най-внушителната храмова постройка, строена дотогава, но ще остане такава и през следващите хиляда години.

През 1453 година Константинопол е завладян от турците. Султан Мехмед II Фатих заповядва Света София да бъде превърната в джамия. Кръстовете са свалени от куполите и до църквата са построени четири минарета. Но майсторите, които извършват ремонта, не унищожават прекрасните християнски мозайки, а само ги покриват с мазилка. Превръщането на Света София в джамия се разглежда като изпълнение на волята на пророка Мохамед. През 7 век той призовал шаха на Персия и императора на Източната Римска империя да приемат исляма. Когато те отказали, много мюсюлмански владетели приели завладяването на Персия и на Константинопол като Божия заръка. Без съмнение, когато младият Мехмед II Фатих е влязъл в Света София за първи път, е вярвал, че изпълнява волята на Аллах. 27 години по-късно султанът вярва, че негово призвание е да завладее и Рим. През 1580 година османска армия дебаркира в Южна Италия, но враждуващите италиански градове-държави обединяват силите си и прогонват нашествениците.

Това позволява на Италия и на Европа да променят начина си на разбиране на света. Следват Ренесансът, Реформацията и Просвещението.

Без да се отнема правото на всеки човек да изповядва религиозна вяра, се постига консенсус, че основа на човешките дела трябва да бъде разумът. Развитието на науката позволява на хората да надраснат суеверията и да търсят рационални решения на своите екзистенциални проблеми. Османската империя задълго не успява да се адаптира в модерния свят и това става причина за нейния залез. Но след разпада ѝ в края на Първата световна война, един балкански турчин – Мустафа Кемал, взема историческо решение да доведе Турция до ерата на разума.

Турски жени от времето, когато Света София е обявена за музей

Въпреки че трудно може да бъде определен като демократ – това е ерата на Сталин, Хитлер, Мусолини и Франко, Мустафа Кемал, когото наричат Ататюрк (баща на турците), е безспорно модернизатор. Макар да е блестящ военачалник, той не мечтае за битки и победи, а за „мир в страната, мир в света“.

Решен е да не допусне чужди сили на Малоазийския полуостров, но няма желание да предприема опасни завоевателни авантюри. Стреми се да превърне Турция в една от многото национални държави. Изгражда нова столица в сърцето на Анадола. Заменя непригодното към турската фонетика арабско писмо с вариант на латинската азбука. Отделя вероизповеданията от държавата. Забранява носенето на фереджета и бурки и показва красивото лице на туркините пред света. Неговите наследници успяват да предпазят Турция от пожара на Втората световна война, но когато Съветският съюз става огромна заплаха, превръщат Турция в основен стожер на НАТО.

Една от големите символични промени, извършени от Кемал Ататюрк, е промяната на статута на Света София.

През 1935 година изумителната сграда, която векове наред е служила като църква и като джамия, е превърната в музей. Замазката, покриваща мозайките, е отстранена и посетителите могат да се насладят на най-високия образец на иконография от Юстиниановата школа. Запазени са и някои прекрасни образци на ислямската калиграфия от времето на Османската империя. В ерата на разума културни постижения от различни епохи започват да „си говорят“ едно с друго, да разказват за бурното минало и да предвещават бъдеще на мир и сигурност.

Само дореди няколко десетилетия никой не би могъл да си представи, че е възможно ерата на разума да свърши. Че човечеството може да се завърне към времената на предразсъдъците и на фанатизма.

Турция съвсем не е единственото място, където се наблюдава този симптом. Станахме свидетели как в Нова Зеландия един фанатик уби 50 човека, които не познава, само защото изповядват вяра, различна от неговата. Но без съмнение промените в тази страна след 2003 година са симптоматични за опасните тенденции, които заливат целия свят.

Още с идването си на власт като премиер Реджеп Тайип Ердоган си постави за цел да ревизира изглеждащите като необратими реформи на Кемал Ататюрк. Но Ердоган не се впусна в една голяма битка, защото знаеше, че ще загуби. Вместо това той възприе тактиката на серия от малки победи, всяка от които изглежда незначителна, но те бавно и постепенно подриват основите на светската република. Той позволи на студентките да посещават университетите с мюсюлмански забрадки. Бавно, но неотклонно разложи стратегическото партньорство с Вашингтон от времето на Студената война. Отношенията на Турция с Израел – някога топли и плодотворни, достигнаха до точка на замръзване. И макар в един момент отношенията с Русия да бяха нагорещени до червено, става все по-ясно, че Путин и Ердоган играят „в комбина“ за отслабване на западното влияние в Близкия изток и имат свои, понякога координирани планове на Балканите.

Света София със своето огромно символното значение нямаше как да остане извън битката за преосмисляне на идентичността на посткемалистка Турция.

В навечерието на местните избори, насрочени за 31 март тази година, президентът обяви, че Света София отново може да се превърне в джамия.

Когато Ердоган заяви, че тя може пак да стане джамия, откликът сред поддръжниците му беше незабавен. Под заглавие „Радост за Света София“ вестник „Тюркие“ обяви, че:

„Падат 84-годишни окови. (…) Западът с векове е живеел с фантазията да сложи кръстове на куполите на Света София, а британците дори мислели заради Света София да създадат отделна държава в Истанбул“.

Според вестника това, което не са могли да сторят те, било направено от хора вътре в страната през 1935 г.

„с фалшиви документи и подправени подписи“.

Международната  реакция също не закъсня. Гръцкият външен министър Катругалос заяви, че самата идея за превръщане на Света София отново в джамия е обида към чувствата на всички християни.

Превръщането на изумителния архитектурен паметник, включен в списъка на световното историческо наследство на ЮНЕСКО, в храм само на една от религиите, с които сградата е била свързвана през вековете, е опасен прецедент. От години в Израел се чуват гласове за разрушаването на друг невероятен, този път ислямски архитектурен шедьовър – Купола на Скалата, и построяване на реплика на Соломоновия храм (за който няма неопровержими доказателства, че изобщо е съществувал).

Съществува философски аргумент, че ерата на разума не е донесла мир и сигурност за човечеството. Двете световни войни на 20 век са неопровержимо доказателство за крехкостта на човешката цивилизация.

Но демонстративния отказ от постиженията на Ренесанса, Реформацията и Просвещението едва ли ще доведат човечеството до по-добри дни. Човечеството днес се нуждае наистина от повече мъдрост и по-малко първични страсти. Съдбата на Света София вероятно ще е лакмусов текст за това дали светът ще се върне към ерата на здравия разум.

.