Идеологията на ВМРО победи югославизма

преди 5 дни

Наскоро чествахме 28 години държавност! Имаме независима държава! Македония след много  болки и мъки … след десетилетия в борби и  борби … днес е нашата държава. Историческата ВМРО имаше лозунг

През Голгота към независима Македония„! 

Честита държавност, Родино моя! Имаме я тази независимост. Но свърши ли се с Голготата? Със сигурност не! Никога няма да се свърши. Борбата за Македония няма край. Това е дълбоко скритата тайна на завета на ВМРО.

През последните дни се появиха множество информации за събитията от 90-те години. За историческите моменти, когато се утвърждаваше независимостта. Можем да прочетем всичко. От това как председателят на парламента избяга от Скопие, за да не подпише Декларацията за независимостта, до това как вечният „герой на героите“ на площада  заяви:

„Днес ние правим, създаваме“.

Което е безспорно доказателство, че и той е дал приноса си за съществуването на македонската държава. Трети подчертаха историческата роля на ВМРО-ДПМНЕ и на тогавашния ѝ лидер Любчо Георгиевски. Четвърти напомниха за съпротивата, оказана от СДСМ (партията на бившите комунисти) при обявяването на независимостта …, към определянето на  македонския химн … до настояването за запазване на портрета на Йосип Броз Тито в пленарната зала … Какво ли не видяхме и не чухме. Празничното настроение не го помрачиха само политиците. Лично аз съм много по-загрижен от коментарите на хиляди граждани в социалните мрежи, които отказаха да отпразнуват независимостта на страната си. Аргументираха се, че сме станали зависими, а не независими. Че сме изгубили достойнството си. Напълно разбирам и приемам това голямо гражданско недоволство. Наистина има причини гражданите да са сърдити. Но народът на Македония не бива да позволява разочарованието да го помрачи до такава степен, че да не почете своята държавност. Това вече е сигнал за сериозна криза на държавността. Това вече е проблем за самата държава.

Защо сме толкова разделени, когато обсъждаме независимостта си?

В много от твърденията има истина. Факт е, че тогавашното поколение политици от СДСМ  бяха „сдържани“ спрямо процесите, които протичаха. Те казват , че това е било стратегия да не се провокира военна интервенция на Югославската армия в Македония. Факт е, че флагман на националното пробуждане, на националния романтизъм  беше ВМРО-ДПМНЕ и за кратък период от време тя се превърна в най-голямата политическа партия. Факт е, че Любчо Георгиевски беше най-смелият млад политик на времето и предвестник на всички промени в обществото. Но матрицата на двете уж различни алтернативни и политически оферти беше същата.

Тя целеше запазване на югославската концепция за македонизма и в новата независима държава.

СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ настояваха за вписване в конституцията на „народи и националности“ и малцинства, които прекаляват с пртенциите си и трябва да им покажем къде им е мястото, както беше в Югославия. Приемането на Слънцето на Кутлеш (Звездата от Виргина) за държавен символ беше умишлена провокация, целеше да предизвика конфликт със съседна Гърция и да руши македонската държавност. Тези действия се оказаха фатални до ден днешен.

По онова време, разбира се, имаше и честни политици, предимно в редиците на ВМРО-ДПМНЕ, но и в СКМ-ПДП и СДСМ, които осъзнаваха фундамента, върху който бе насадена македонската независимост. Те бяха изпреварили времето си. Но бяха изключения.

Обявяваха ги за предатели, макар че те бяха визионери и истински обичаха Македония. Казваха какво не е наред. Но като цяло държавността, наследена от следвоенния период, продължи да съществува на базата на „югославската концепция“. Управляващите от всички партии не пожелаха да разгледат историческото наследство и да забележат, че македонските възрожденци и активистите на революцията отдавна са предложили  „македонска концепция“. Тя трябваше да бъде възприета още през 1991 г. в модернизиран и адаптиран вариант за новите реалности, сред които е съществуването на вече изградена модерна македонска нация, отворена към новите европейски реалности.

Ако бяхме строили това, днес отдавна щяхме да сме членове на НАТО, и на ЕС, отдавна щяхме да сме постигнали икономически просперитет,  през 2001 г… нямаше да се стигне до война, нямаше да трябва да си променяме името на Северна Македония …, но изборът си беше наш!

Сгрешихме!

Нека повече да не грешим! 

Ето защо сега възстановяваме и популяризираме македонската концепция като визия за бъдещето на Македония. За да не правим повече грешки. За да не изпадаме отново в конфликтите, които създаваме сами. За да не не ни налагат съседите блокади. За да не живеем с митове, а с обективната история. За да си кажем истината за нашето общество …, за да станем истински европейци.

През последните години станахме свидетели на голям прелом. Много неща се прекършиха. След договорите с България и с Гърция „югославската концепция“ пропадна. Съвсем заслужено. Част от СДСМ успя да излезе от  старата матрица и постепенно се модернизира, приемайки аргументите на македонската революция. Елитът на ВМРО-ДПМНЕ поради различни причини продължи да бъде популяризатор на „югославската концепция“ във всички нейни форми:  нация, държава, европейска интеграция. Тези хора се оказаха най-силно притиснати от наследственото минало. Лидерите на ВМРО-ДПМНЕ останаха във филма „Трето полувреме“.

Но за щастие духът на ВМРО е жив. Със сигурност във ВМРО-ДПМНЕ, но и извън партията. Духът на ВМРО е толкова силен във всеки от нас, че е просто неразрушим. Пред нас имаме две концепции. Тази, която защитава лидерът на ВМРО-ДПМНЕ,  е „хибридна югославска концепция“, със сигурност базирана на великосръбското „начертание“. От друга страна, имаме истинската „македонска концепция“, базирана на изворните ценности на Организацията, която ще осигури благоденствие за всички нас, включително за тези, все още живеещи в миналото.

Поглеждайки в перспектива, виждаме, че бавно, но сигурно всички цели на историческата ВМРО се реализират: държавността, модерната нация, свободата за всички в Македония, интеграцията със западния свят, присъединяването към НАТО.

В заключения ще констатирам, че ВМРО спечели. Изгубиха старите елити на СДСМ и днешното ръководство на ДПМНЕ.  Миналото претърпя поражение, бъдещето победи!

Време е да мобилизираме всички сили в обществото, защото изборът е прогресивно бъдеще или регресивната съдба. Трябва да решим дали ще бъдем със силите на интеграцията, или със силите на изолацията. Дали ще осигурим на гражданите благоденствие, или бедност? Ще арестуваме ли мафиотите, или ще ни управляват?

Време е за решение!

Петър Богойески е македонски политик, ръководител на платформата „Македонска концепция“

Етикети: * *