Има ли бъдеще за НАТО?

преди 5 месеца

И в новия проектобюджет на Германия целта от два процента няма да бъде постигната. Ангела Меркел обеща до 2024 г. военните разходи да се увеличат до 1,5 процента. Германските социалдемократи, които са коалиционен партньор в правителството на Меркел, неизменно блокират по-нататъшното увеличаване на военните разходи.

Кристоф Хаселбах, Дойче веле

НАТО била нужна, за да „държи руснаците вън от Европа, американците – вътре, а германците – долу“, беше заявил първият генерален секретар на Алианса британският лорд Хастингс Исмей. С това изрази широко разпространено мнение от онези години. Започнатата от Германия Втора световна война беше току-що приключила, Съветският съюз контролираше цялата източна половина на Европа, включително и Източна Германия, а американците обмисляха дали да не се изтеглят от Европа и да я оставят да се оправя сама. Подобно нещо вероятно щеше да я постави под още по-силно съветско влияние и натиск.

Германия обаче не бе държана твърде дълго време „долу“, поне що се отнася до западната ѝ част. Федералната Република бързо спечели достатъчно доверие, че да бъде приета в НАТО през 1955 г. Източна Германия се присъедини към командвания от СССР Варшавски договор.

Студената война, по време на която равновесието между двата военни блока се дължеше на взаимното сплашване и възпиране, продължи близо 40 години. В контекста на преговорите за разоръжаване със Съветския съюз през 1988 г. бившият американски президент Роналд Рейгън обяви, че Вашингтон винаги ще се съобразява с интересите на европейците: „На първо място за мен е нуждата да съхраним силното партньорство между Северна Америка и Европа. Ние никога няма да пожертваме това партньорство в името на някакво споразумение със Съветския съюз“.

Полша, Чехия и Унгария се присъединяват към НАТО (12 март 1999 г.)

Конфликтите на новото време

През 1989-1990 г. ситуацията се промени радикално. Комунизмът се срути, а Съветският съюз са разпадна. Победителите от Втората световна война одобриха членството на Обединена Германия в НАТО. Големите промени в Европа доведоха до непланирано разширяване, когато в рамките на няколко години повечето бивши членки на Варшавския договор като Полша, Чехия, Унгария и балтийските държави се присъединиха към НАТО.

Междувременно възникна ситуация, сходна с онази от епохата на Студената война. Русия се почувства застрашена от източното разширяване на НАТО и отново започна да се въоръжава, което блокира по-нататъшното разширяване на Алианса. Грузия и Украйна например не бива да хранят надежди за скорошно присъединяване, защото Алиансът не желае да си навлича нови конфликти.

А конфликти – колкото искаш. От 90-те години на миналия век насам НАТО все повече разширява периметъра на действията си извън територията на Алианса. Първоначално този факт предизвика ожесточени дискусии в Германия, която не е забравила поуките от националсоциалистическото си минало.

Но въпреки колебанията Германия участва в редица мисии на НАТО в чужбина – например на Балканите и в Афганистан. Един-единствен път през 70-годишната си история НАТО използва клаузата за колективна самоотбрана, според която членовете на Алианса са длъжни да защитават всяка страна-членка, нападната отвън. Това се случи след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. Този казус породи остър спор, който разедини НАТО за дълги години.

От Тръмп насам всичко се промени

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп преди две години НАТО отново се оказа под силен натиск. Президентът на САЩ неколкократно поставя под въпрос смисъла на Алианса и колективния ангажимент за отбрана. През 2018 г. запита защо САЩ са длъжни да защитават малка страна като Черна гора, рискувайки „Трета световна война“. Освен това заплаши, че САЩ ще закрилят само онези държави от НАТО, които си плащат.

Тук Тръмп визира най-вече Германия, като я обвини, че не отделя достатъчно средства за отбрана. На последната среща на върха Тръмп посмекчи тона, но продължи да твърди, че другите държави „използват“ САЩ: „Ние плащаме твърде много в бюджета на НАТО. Алиансът е важен, но НАТО помага повече на Европа, отколкото тя на нас“.

Германският канцлер Ангела Меркел контрира с думите, че Германия дължи много на НАТО. „Но Германия има и голям собствен принос. Ние поставяме нашите военни способности в услуга на Алианса. Поддържаме сериозен ангажимент в Афганистан и по този начин представляваме и интересите на САЩ“, заяви тя.

Алиансът спори за военните разходи

На срещата на върха през 2014 г. НАТО си постави за цел до 2024 г. разходите за отбрана да се доближат до два процента от БВП на съответните страни-членки.

Малко европейски държави постигнаха тази цел през изминалата година. Военните разходи на Германия съставляваха само 1.23% от БВП. И в новия проектобюджет на Германия целта от два процента няма да бъде постигната. Ангела Меркел обеща до 2024 г. военните разходи да се увеличат до 1.5 процента. Германските социалдемократи, които са коалиционен партньор в правителството на Меркел, неизменно блокират по-нататъшното увеличаване на военните разходи, а външнополитическият говорител на социалдемократите Нилс Шмид заяви пред Дойче веле, че исканите от Тръмп два процента не бива да се превръщат във „фетиш“.

Етикети: * * *