Има ли решение на кризата, свързана с Брекзит?

преди 5 месеца

За Тони Блеър когато изборът е "или, или" е глупаво да се търси компромис. Нацията може да се обедини само около намиране на начин по който трябва да бъде взето решението.

В хаоса, обхванал британската политика във връзка с Брекзит, бившият премиер Тони Блеър демонстрира като че ли най-ясно разбиране на същината на проблема. В интервю за „Sky news“ той посочва очевидности, които по някаква странна причина останаха извън вниманието на действащите политици – в управление и в опозиция:

  1. Брекзит е бинарен избор. Или ще се случи, или не и не е възможно да се намери „компромисен“ вариант, около който нацията да може да се обедини. Следователно трябва да се търси компромис и обединение около начина, по който нацията да направи своя избор.
  2. Затова и опитите на правителството и предложенията на опозицията да се търси компромис чрез „мек Брекзит“ са били обречени. За привържениците на излизане от ЕС „мекият Брекзит“ е предаване на волята на избирателите, а за онези, които искат страната да остане в ЕС, „мекият Брекзит“ означава не „връщане“ на суверенитета на страната, а неговата частична загуба, защото британците ще трябва да спазват европейските правила, без право да участват в тяхното подготвяне.
  3. Тони Блеър ясно си дава сметката, че за Брекзит са гласували две хетерогенни групи, които имат коренно различни идеи как да се развива Британия. От една страна, това е част от работническата класа, която се страхува от глобализацията и свободното движение на хора (пък било то и на граждани на ЕС). От друга страна, за Брекзит се обявяват и „ултратачеристите“, които мечтаят за пълна дерегулация на пазара.
  4. Референдумът от 23 юни 2016 г. не дава мандат на правителството да проведе т.нар. твърд Брекзит – едностранно излизане от ЕС, от Единния пазар, от Митническия съюз. Преди три години апологетите на Брекзит са убеждавали избирателите, че няма да е трудно да се постигне споразумение с ЕС, което да гарантира достъпа на британските стоки до европейските пазари, без Лондон да трябва да предоставя право на свободно пътуване на гражданите на ЕС

Блеър и до днес не вярва, че ще се намери консервативен политик, който да проведе „твърд Брекзит“. Според него, който и да наследи Тереза Мей, ще се опита да договори с Брюксел сделка, която да предостави на Обединеното кралство достъп до Единния пазар, без Лондон да трябва да спазва общите задължения. Но е малко вероятно европейците да предложат на наследника на Мей нещо, което са ѝ отказали.

Тони Блеър беше един от най-успешните британски премиери, но през 2003 г. се оказа в ситуация, когато трябваше да избира между два лоши варианта. Да последва Вашингтон във войната в Ирак въпреки съмненията около нейната смисленост или да рискува „специалните“ отношения с най-близкия си съюзник. Тогава той избра първото и участва в дезинформационната кампания, внушаваща, че Садам Хюсеин разработва оръжия за масово унищожение, като по-късно се извини на британската общественост и призна, че разузнавателната информация, която е получавал, е била невярна.

Етикети: *