Има ли живот на спътниците на Юпитер?

преди 6 месеца

Въпреки че съществуват предположения, че в самата атмосфера на Юпитер може да има животът, по-вероятно е такъв да се е появил на някой от четирите ледени „Галилееви“ спътника (наречени така, защото са открити от Галилео Галилей). И четирите луни са изключително студени и имат разредени атмосфери. Независимо от това съществува вълнуваща перспектива за намиране на живот отвъд Земята именно на някоя от тях.

Йо

Йо е луната, която обикаля най-близко до Юпитер, и на нея съществува активна вулканична дейност. Тя се дължи на явление, наречено „гравитационно огъване“. Привличането предизвикано от следващите две луни на Юпитер – Европа и Ганимед, са огънали орбитата на Йо и тя е придобила овална форма. Това ще рече, че луната усеща гравитацията на Юпитер по-силно в някои моменти от своята обиколка и по-слабо в други.

Неравномерностите в гравитационното привличане карат луната да се издува, след което да се връща в предишната си форма, а това предизвиква триене вътре в интериора на Йо и задвижва интензивна вулканична дейност. Йо е най-вулканично активната луна в нашата Слънчева система, с плисти от материал, достигащи до 300 километра от повърхността, които изхвърлят масиви вероятно от силикатна скала или богат на сяра материал в Космоса.

Въпреки създалото се нагряване температурата на повърхността на Йо е около -143°C. И макар че атмосферата ѝ е една от най-плътните от всички луни в Слънчевата система, тя все пак е сравнително разредена – атмосферата на Земята е около 200 милиона пъти по-гъста. Освен това Йо е обливана с огромни количества радиация от Юпитер и няма доказателства за наличието на вода на нея. И все пак учените смятат, че на Йо може да е имало вода при нейното формиране, както и че е възможно под земята да съществува някаква форма на живот.

Европа

Под начупената ледена кора на Европа се предполага, че има огромен океан от течна вода, покриващ цялата луна. Всяка форма на живот на Земята изисква течна вода и какво по-добро място за намиране на живот от океана? Освен това океанът на Европа е защитен от радиацията на Юпитер и е по-скоро топъл.  Температурата в дълбините е може би малко под 0° в сравнение със смразяващите -160°C на повърхността.

Мисията на НАСА „Галилео“ изпрати много снимки от повърхността на Европа. Те ясно показват някои екстензивни черти и хребети по ледената кора, което предполага, че под нея се извършва конвекция. Този вид дейност увеличава шансовете за съществуване на живот. Също така мисията „Галилео“ забеляза как, може би заради Европа, магнитното поле на Юпитер се променя, докато луната се движи през него – това е най-доброто доказателство, което имаме за наличието на солен океан под ледената кора на Европа.

Космическият телескоп „Хъбъл“ също направи снимки на нещо, което може да се окаже воден гейзер, изригващ 200 километра над повърхността на Европа (изглежда, че „Галилео“ дори е бил напръскан от такъв гейзер по време на своя полет през 1997 година). Бъдещите мисии, например планираната мисия до Европа, могат да вземат проби от тези водни струи и да ги тестват за наличието на микробен живот.

Ганимед

Ганимед е най-голямата луна на Юпитер, съставена от приблизително равни количества скала и лед. Освен много тънката атмосфера от атоми кислород там няма въздух за дишане. Ганимед е доста особен сателит – единствената луна в нашата Слънчева система, която притежава свое собствено магнитно поле, вероятно причинено от конвекция в нейното богато на желязо течно ядро.

Магнитното поле предизвиква сияние, което се влияе от магнитното поле на Юпитер. Използвайки телескопа „Хъбъл“, учените са наблюдавали как тези сияния се променят с измененията в магнитното поле на Юпитер. Те предположили, че под ледената повърхност на Ганимед също има океан от солена вода. Полярните сияния на Ганимед са разтърсвани от промените в магнитното поле на Юпитер. Въпреки това те не се влияят толкова, колкото би трябвало, и затова учените са стигнали до предположението за наличието на солен океан, който създава второ магнитно поле, противодействащо на полето на Юпитер. Това създава „магнитно триене“, което потиска разклащането на сиянията на Ганимед.

Смята се, че океанът е дълбок около 100 километра, под 150 километра лед на повърхността. Според друго предположение вътрешността на Ганимед съдържа слоеве от солен течен океан, осеяни със слоеве лед, които са се формирали в резултат от начина, по който солената вода и ледът се държат, когато са подложени на изключително напрежение. Могат ли тези океани да бъдат пълни с океански ганимедийски същества?

Калисто

От „Галилеевите“ луни Калисто е най-отдалечената от Юпитер. Притежава много рядка атмосфера и се предполага, че и на нея съществува океан. Следователно тя е друг възможен претендент за живот извън Земята. По-голямото разстояние от Юпитер означава, че Калисто не изпитва толкова силно гравитационно привличане и че не е толкова геологично активна, колкото другите „Галилееви“ луни като Йо и Европа. Същевременно това означава и че тя е достатъчно отдалечена, за да не бъде облъчвана от (неблагоприятната за живота) радиация от Юпитер.

Може ли Юпитер и неговите ледени луни да са осигурили необходимите условия за появата и съществуването на живот? Все още не можем да кажем със сигурност, което ще рече, че имаме какво да научим.

Статия от  уебсайта на Австралийската академия на науките и е адаптирана  и  прегледана от проф. Малкълм Уолтер от Австралийския център за астробиология към Факултета по земена биология и изследване на околната среда на Университета на Нов Южен Уелс в Сидней.