Има пострадал в пожара – целият свят!

преди 3 дни

Виктор Юго

„Катедралата му заместваше не само човешкото общество, но и вселената, природата. Той не мечтаеше за други виещи се дървета освен за вечно цъфналите разноцветни стъклописи по прозорците, нито за друга сянка освен за сянката на каменните листи, отрупани с птички, чиито кичури украсяваха саксонските капители. Не бленуваше за други планини освен за исполинските кули на църквата, нито за друг океан освен за вълнуващия се в краката му Париж.

Но едно нещо той обичаше най-много в родната катедрала, то пробуждаше душата му и я караше да разперва клетите си крила, свити жалко в пещерата й, то го изпълваше понякога с блаженство – камбаните. Той ги обичаше, галеше ги, говореше им, разбираше ги. Всичките будеха у него нежност – от най-тънкогласата камбанка на стрелчатата куличка до тежката камбана над портала. Средната камбанария и двете кули бяха за гърбавия три огромни клетки с птици, отгледани от него и пеещи само за него. Нищо, че същите тия камбани бяха притъпили слуха му… Не беше ли техният глас единственият достъпен за слуха му звук?“

Из „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Заглавието е от постинг на Алла Николова