Има шанс премахването на Паметника на Съветската армия най-после да се превърне в предизборна кауза

преди 1 месец

Раболепие е думата, която маркира рабското отношение към “лепия” господар.

Архитект Борислав Игнатов

Има само един ден до 15 август, когато евентуално ще се изясни дали наистина председателят на Камарата на архитектите Борислав Игнатов ще бъде издигнат от “Демократична България” за кмет на София, както предположи вчера Клуб Z. https://clubz.bg/86618-demokratichna_bylgariq_izdiga_za_kmet_na_sofiq_arh_borislav_ignatov

Вместо да изчакам или да потърся потвърждение “от извора”, избирам да изразя позиция като кръстник на Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА, добилото популярност истинско название на най-видния монументален охранител на съветското колониално наследство в България).

Минават изори след избори. Преди тях винаги пледирам истински патриотичните партии поне да се разграничат от проруските. Най-ясно и категорично това може да стане чрез обещание към избирателите България да се разпореди с правото си да се освободи най-после от доминиращата съветска символика, която маркира продължаващото съветско влияние.

Това право, за сведение на оттеглилите се в пещерата на своите първобитни страхове хора (за откровените колаборационисти да не говорим), е залегнало между редовете още в преамбюла на договора между България и Русия от 1992 г. Там е казано, че във връзка с променилата се обстановка (в света) двете страни имат правото да се променят също. Въпрос е на политическа воля. Една истинска опозиция на статуквото може да я демонстрира най-сетне.

След като имахме куража да напуснем съветско-руското орбита и въпреки ръмженето на руската мечка да се присъединим към западното съзвездие по оста НАТО-ЕС, трябва да имаме самочувствието, че можем да вземем съдбата си в свои ръце и като се изправим срещу лъжата за съветското освобождение на България.

Няма никаква забрана за това “по документи”, както онези, които не са чели договора, си въобразяват или искат да вярват. Просто София трябва да покаже на Москва, че е настъпило времето да погребем последния остатък от съветския труп на наша земя. Наша земя, а не тяхна!

До ден днешен нищо подобно не се случва в българската политика. И ето че има шанс за пръв път да се появи кандидат за един от ключовите постове в държавата, който предварително е хванал съветския бик за рогата.

Архитект Игнатов публично се ангажира вече с идеята да бъде премахнат МОЧА. 

Не е нужно човек да познава архитекта лично, за да му пожелае успех. Той няма да е само негов, а би бил представителен за каузата на българската свобода, зад която стоят хиляди истински патриоти, поставящи националния интерес, честта и достойнството на България пред поддържаната на съветски изкуствени системи любов към една държава, която продължава на правата на успешен наш изнасилвач да претендира да ни манипулира покровителствено като “освободител” на българите.

Раболепие е думата, която маркира рабското отношение към “лепия” господар. То не може повече да продължава да определя нашата неравнопоставеност в отношенията с Русия. Самият факт, че в споменатия договор се говори за “взаимна защита на паметниците” при очевидната липса български паметници в Русия, които да бъдат защитавани, изчерпва разговора за предпоставената ни подчиненост на продължаващия руски интерес да брани имперското си съветско наследство в България.

Някой трябва да заяви на руснаците, на света и на невежите хора у нас, че в Русия няма паметници на загинали българи просто защото по собствено желание не сме воювали на тяхна територия, както и че съветските тук са кухи откъм основанието за тяхното натрапничество – защото, пак по българска воля, българите не са застреляли и един червеноармеец.

Преди още да се потвърди новината за кандидатирането на Игнатов, е прибързано да се говори за каквато и да било развръзка на изборите в столицата. И все пак самото открояване на темата за премахването на жалоните на робството, както скулпторът проф. Любомир Далчев нарече съветските окупационни монументални светини у нас, би било първата крачка към самоуважението ни като народ и индивиди, отхвърлящи позорната максима за преклонената главица пред съветския автомат.

„Архитект Борислав Игнатов е председател на Камарата на архитектите в България. Той е проектант с дългогодишен международен опит в градоустройството. Роден е през 1972 г. След като завършва образованието си в София, работи и в Бостън, САЩ – в архитектурно бюро „William Rawn Architects“. През 2001 г. се мести в Ню Йорк и работи за „Perkins+Will Architects“. През 2006 г.  завършва Advanced Architectural Design в Колумбийския университет на Ню Йорк и е поканен да преподава там в катедрите „Концептуална архитектура“ и „Опазване на историческото наследство“, гласи биографията му.

През 2007 г. основава свое архитектурно ателие „Bignatov Studio New York“. През 2009 г. постепенно се завръща в България и работи по интересни проекти в страната и в чужбина. Носител е на множество професионални награди”. ( Клуб Z )

Материалът е взет от блога на Иво Инджев.

Етикети: * *