Имаме ли интерес да „газим“ Македония?

преди 4 седмици

Политическият императив на България днес е не да „гази“ Северна Македония, а да я пази като писано яйце.

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски

В интервю за „Гласът на Америка“ президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви, че: „В България се е създало общото чувство, че сега е моментът да ни нагази.“ По думите на македонския президент „България не говори от позиция на споделена история, а от позиция на „наша история“ относно на тяхна българска история.“

Според него София се опитвала

по един крайно несиметричен начин да го реши 19 и 20 век.

Съвместната историческа комисия трябвало да

„разгледа историческите личности и събития, които са споделени от двете държави, от двата народа.“

И още, че

„проблемът няма да бъде решен, ако ние случайно се съгласим, че Гоце Делчев е бил българин и се борел изключително за българската кауза. Ако не кажем, а това е безспорен исторически факт, че Гоце Делчев се борел не за България, а за Македония и за самостойна македонска държава, няма да го решим проблема“.

В изказването на Пендаровски могат да се очертаят две подвеждащи внушения и една вярна констатация.

Подвеждащо е да се внушава, че по времето на Гоце Делчев, независимо от признатия факт, че той и огромното мнозинство от съвременните му в Македония са се определяли като българи, е съществувал друг, различен македонски народ, който имал друга кауза, различна от българската. Второто недопустимо внушение е, че ако се признае историята на македонците от 19-ти и началото на 20-ти век за „българска“, то тя ще е единствено на България и няма да принадлежи също толкова и днешните македонци (т.е. да е споделена, както е формулирано в Договора).

Вярната констатация на президента Пендаровски е, че в България съществува нагласа, че сега е моментът силово да изискаме отстъпки (както направили гърците), а не да се опитаме да направим всичко възможно, щото македонците сами да поискат да обективизират своята история. Някои от привържениците на „твърдата линия“ са убедени, че последното е невъзможно – македонците били „настроени“ и затова трябвало твърдо да поставяме твърди условия.

Само че тези гласове не си дават сметка, че ако македонците не поискат да приемат, че предците на повечето от тях са били българи и не привидят в България своя основен съюзник на Балканите,

„македонската“ политика на България за пореден път ще бъде тотален провал.

Оттук и основният императив на българската политика спрямо Македония трябва да бъде не как да накараме македонците „да отстъпят“ – за Гоце Делчев, за цар Самуил или за каквото и да било, а как да осъзнаят, че е в техен интерес да приемат, че историята им е едновременно „българска“ и тяхна, без от това да следва, че те са или задължително трябва да станат българи.

Политически императиви и научни главоблъсканици

Ако политическият императив на България е да убеди македонците, че е в техен интерес да приемат историята такава, каквато е била, т.е. че те не трябва да правят „асиметрични отстъпки“, а напротив, с гордо вдигната глава да потърсят истината за своето минало, то каква все пак е „историческата истина“?

Науката е дисциплина за създаване на хипотези, които дават решения на „главоблъсканиците“, произтичащи от фактите, които наблюдаваме. Виждаме например, че Слънцето и планетите променят местоположението си на небосвода. Птоломей предложил научна теория, според която Слънцето и планетите обикалят около Земята, като последните се движат по някакви странни епицикли (ту напред, ту назад). Векове по-късно Коперник предлага теория, която по-добре обяснява наблюденията. Земята и планетите обикалят около Слънцето. Мнозина намират тази теория за обидна – тя измества нашия свят от центъра на вселената. Но в крайна сметка е приета не само от научната общност, а и от човечеството.

Днес констатираме че около два милиона души – в Северна Македония и по света, се определят като македонци и определят езика си като македонски.

Същевременно имаме безброй данни, които показват, че в миналото мнозинството от жителите на географска Македония са се самоопределяли като българи и са определяли говорите си като български.

Научната главоблъсканица изисква да предложим теория, която да обясни как е станало така.

Ако приемем, че част от българския народ на ранна фаза на неговата национална консолидация е била силово откъсната от общобългарката цялост и след много изпитания, войни, въстания и най-вече след идеологическа гражданска война е формирала свое македонско етнонационално самосъзнание (при все че отделни индивиди са запазили своята българска идентичност или съзнание за български произход, без обаче да са се обособили в отделна общност в рамките на македонското общество)… тогава всички наблюдения намират своето елегантно обяснение.

Обратното – ако излезем с презумпцията, че мнозинството от населението на „географска“ Македония е имало през вековете самобитна македонска култура и че тя е оцеляла независимо от опитите на съседните страни (най-вече на България) да я окупира и асимилира… тогава се натъкваме на безброй необясними „епицикли“.  Налага ни се да прибягваме до обяснения като „прости хора“ „предатели“, „заблуди, произтичащи от съседните страни“, „Екзархията правела от македонците българи“ (въпреки че е очевидно, че българите, включително тези от Македония, са се борили за „своята“ Българска екзархия) и т.н.

Теорията за „небългарския“ произход на македонците е научно неиздържана и независимо колко еретици са изгорени, рано или късно ще се нареди до теорията на Птоломей или до още по-ексцентричната теория, според която Земята е плоска.

Тук обаче трябва да излезем от сферата на науката и да се потопим в политиката.

Какво трябва да направим, за да убедим властите и обществото в Северна Македония да приемат научната теория за своето минало?

Когато водиш преговори, преди всичко трябва да знаеш какво иска другата страна. След това трябва да прецениш колко от това, което те искат, можеш да им отстъпиш и какво трябва да поискаш в замяна. Ако това, което искат те, е напълно несъвместимо с това, което искаш ти, никаква дипломация няма да ти помогне. Ще трябва да използваш някаква форма на сила. Но, както установихме, в случая със Северна Македония, каквато и „отстъпка“ да изтръгнем от нея, загубата е за нас – защото ни отдалечава от това самите македонци да привидят в България своя основен съюзник на Балканите.

Задачата на нашата дипломация е поначало много трудна, защото целта ѝ е да накараме македонците да се усъмнят във всичко, което са чули от своите родители и учители от най-ранна възраст.

Каква стратегия можем да приложим?

Още преди 30 години беше ясно, че от македонска страна се иска да бъдат признати македонската национална идентичност и македонският език. Може до утре да повтаряме, че такива неща не се „признават“ – все тая. Повечето от днешните македонци иска именно това. Ако им повтаряме „това, което искате, са глупости“, няма да ни привидят като партньори и съюзници.

На каква „цена“ България може да стане защитник на правото на македонците да се наричат македонци, да наричат езика си македонски и  страната си Македония (вече изгубена кауза)?

„Цената“ е да признаят очевидното. Че част от българския народ, такъв, какъвто е бил преди повече от 100 години, е била силово откъсната и …

Така, както за много македонци е трудно да приемат, че техните предци са едновременно „техни“ и българи, така и за много българи е трудно да приемат, че историята на македонските българи е както българска, така и на тези, които не се определят като българи.

Няма по глупав термин от „кражба на история“.

Съвместната историческа комисия трябва да започне от общото – решаването на главоблъсканицата за произхода на днешните македонци, а не от детайлите – цар Самуил, братя Миладинови, Гоце Делчев…

Без приемане на общото – „че част от българския народ на ранна фаза на неговата национална консолидация е била силово откъсната…“, не само че никакво сътрудничество между двете страни не е възможно, но и единството на македонското общество е силно застрашено.

Много македонски политици и интелектуалци като Денко Малески, проф. Димитър Димитров, дори Любчо Георгиевски, отстоявайки своя национален македонски идентитет, направиха важни признания, че той е дело на поколението, отраснало през 30-те години на 20-ти век. България трябва да демонстрира ясно и категорично публично съгласие с тях, а не да се вторачва в ролята на Коминетрна или да се опита да поставя някаква ясна граница – „до 1944 г. историята  е „наша“, след това е „ваша“.

Неразумно е от наша страна да заклеймяване безапелационно теорията на македонизма, защото, макар тя да е научно необоснована – каквито са почти всички политически идеологии, именно нейното възприемане от режима на Титова Югославия изведе Вардарска Македония от „международно признатите“ граници на Сърбия, което от своя страна допринесе за независимостта на Македония след разпада на югославската миниимперия. А една самостойна Македония, мечта по времето на Гоце Делчев и реалност днес, е огромен триумф за българската кауза. След 1991 г. земите, определили се като български и сложили началото на българската нация с конституирането на Българската екзархия, вече не са под чужд суверенитет. Геополитическата конфигурация на Балканите днес показва, че потомците на екзархийските българи са успели да ревизират зловещите договори от Берлин (1878 г.) и Ньой (1919 г.) Това, че днес на мястото на Екзархията са възникнали две нации, не намалява значението на дългосрочния триумф на „българската кауза“ – стига тези две нации да си сътрудничат!

Политическият императив на България днес е не да „гази“ Северна Македония, а да я пази като писано яйце, с ясното съзнание, че ще мине време, преди повечето македонци да се почувстват достатъчно уверени в своя македонски идентитет и да признаят, че историческият македонизъм – някога спасително лекарство, се е превърнал в смъртоносна отрова.

Способна ли е обаче България на подобен висш дипломатически пилотаж? За съжаление повечето македонци, включително много с българско самосъзнание или с осъзнат български произход, имат основателни причини да се съмняват!

Етикети: * * *