Истината е истина, дори надраскана със спрей

преди 2 месеца

Въпросът свързан със Съветско-българската война все още не е решен.

Днес на „Дамбата“ в Балчик са се появили надписи „9.9.1944 – руска окупация“, предаде „Про Добрич Нюз“. Според изданието руска гражданка, възмутена от „посланията“, сигнализирала полицията, която е образувала досъдебно производство за едро хулиганство и насаждане на омраза против човечеството.

Изданието посочва още два надписа, надраскани със спрей: „Русия Тюрма“ и „Рашки Go home„.

Единият всъщност е цитат от Маркс, а другият използва може би някаква обидна квалификация.

Основното послание на българския Банкси обаче е опит да извади на бял свят една дълго отричана истина.

Русия имаше историческия шанс да се разграничи от престъпленията на Съветския съюз и ако го беше сторила, обвиняването ѝ в съпричастност със съветската инвазия щеше да бъде проява на лош вкус. Но на всеки 7 ноември и 9 май ставаме свидетели на ясна и недвусмислена идентификация на днешна Русия със Сталиновия Съветски съюз. Така че да наречеш съветската инвазия в България „руска“, едва ли е обидно за днешните властници в Кремъл.

Руските власти заедно с българските си съглашатели ревниво пазят и почитат паметниците не само на Руската армия у нас, но и на Съветската.

Именно тези паметници изпращат възмутително послание. Те възхваляват съветската окупация на България.

Като основното оправдание за нея се цитира съюзничеството на България с нацистка Германия.

То в никакъв случай не е ярка страница в българската история. Крайно време е да спрем с оправданията, че сме нямали друг избор. Гърция каза ОХI (не) на Мусолини и имаше далеч по-добра съдба от нас след войната. От подписването на Лондонския договор през 1913 г., с който приключва Балканската война и България получава безспорен излаз на Егейско море, нашата дипломация прави грешка след грешка, за да се окаже в първите дни на септември 1944 г. безпомощна пред агресията на Сталин.

За това, че сме загубили стратегическото значение в очите на „морските демокрации“ и че към 1944 година те са настроени крайно негативно спрямо нас, можем и трябва да обвиняваме само себе си и най-важното, да си вземем добра поука.

Но това не ни отнема законното право да бъдем възмутени от поведението на Съветския съюз.

България влиза в Тристранния пакт в момент, когато Съветският съюз е де факто съюзник на Хитлер и снабдява Райха с ценни горива и суровини. Срещу присъединяването на България към Пакта се обявяват единствено БЗНС и „традиционната десница“. Комунистите тогава или подкрепят присъединяването, или са пасивни.

Докато страната ни е член на Тристранния пакт, Съветският съюз поддържа дипломатически отношения с България. По време на битките при Москва, Сталинград и Курск в София оперира съветско посолство.

Когато обаче на власт в България идва правителство, съставено от най-принципни противници на всяко съглашателство с Хитлер, което напуска Пакта и инициира преговори за примирие с Великобритания и САЩ, Сталин след консултации с Георги Димитров обявява война на България и Съветската армия окупира страната.

По същото време Финландия, която е във война със Съветския съюз (но не и със Съединените щати), успява да сключи примирие и избягва съветската окупация.

Съветската окупация на България през септември 1944 година е мерзавски акт, който трябва да възмути всеки достоен българин.

Задължение на днешните руснаци е също да го порицаят, за да може тази тежка травма в отношенията между двете страни да зарасне.

Но те едва ли ще го направят, докато през всеки септември край язовир „Копринка“ много наши сънародници продължават полуприкрито да празнуват съветската окупация!

Етикети: * *