Истината ще ни направи свободни

преди 5 месеца

Трябва да намерим щадящ достойнството на съвременните македонци начин, по който да представим историята такава, каквато тя е била.

За първи път от 1944 година насам президент на Македония призна, че Гоце Делчев се е определял като българин. Някак, за да се оправдае за „еретичното“ си изказване, той заяви, че също така е 100% истина, че Гоце се е борил за независима Македония, а не за присъединяване към България. За какво се е борил Гоце може най-добре да се види от устава на организацията, към която той се присъединява малко след нейното основаване. И в която довежда много от състудентите си от Военното училище в София, сред които и такива от Княжеството.

Добре е да прочетем и основния критик на неговото дело от онова време Кръстьо Петков Мисирков, обявен през 2000 година за „най-великия македонец на 20-ти век“. В брошурата си „За македонцките работи“ той заявява, че ако въстанието е било успешно, никой не бива да се съмнява, че (в края на 1903 година) „щяхме да имаме „българска Македония“.

Това според него е и основната причина за неуспеха на въстанието, което той нарича „злополучна авантюра“. Не защото мисли, че е лошо да има „българска Македония“, а защото разбира, че всички балкански страни и Великите сили няма да допуснат подобен развой на събитията.

По време на войните (1912 – 1918 г.), когато изглежда, че „целокупна България“ е осъществим идеал, идеята за автономна Македония е забравена и всички оцелели другари на Гоце Делчев се включват в българското военно усилие, убедени, че България се е хвърлила в Световната война заради тях!

Но въпреки че българската армия и македонските доброволци проявяват чудеса от храброст, се стига до поражение.

Едва тогава е лансирана идеята за напълно независима Македония.

Тези, за които запазването на българската идентичност е приоритет, нямат други съюзници освен фашистите и по-късно нацистите. Това трагично обстоятелство само по себе започва да компрометира каузата им в очите на света. Българската интелигенция е прогонена и на нейно място отраства нова, често школувана в Белград и Загреб. Тези млади хора не приемат насилствената сърбизация на Македония, но са склонни към „компромис“ с Югославия. Предлагат да се доразвие Мисирковия план и да се възприеме нова идентичност: македонци – нито сърби, нито българи. Да пише народът, както говори! Тази идея е подкрепена от Коминтерна.

Стига се до кървави сблъсъци между привърженици двете идеи в това, което можем да наречем „македонската гражданска война“.

Идеологията на македонизма не откъсва Македония от България. На наша територия опитите за „македонизация“ в Пиринския край претърпяват фиаско. Откъсването на Вардарска и Егейска Македония от „общобългарското“ културно пространство е извършено насила, през 1913 и 1918 г. По-късно идеологията на македонизма реално извежда Македония от „международно признатите граници“ на Сърбия.

Това е очевиден факт, който ние трябва да осъзнаем и да приемем.

Приемането на историята такава, каквато е била, няма да превърне Република Северна Македония в българска „покрайнина“, както пророкуват критиците на премиера Заев и на президента Пендаровски. Съвременният македонски „идентитет“ е безспорна част от политическата реалност.

Приемането на историята ще направи Скопие равноправен сънаследник на цялата българска културна традиция от Средните векове, Възраждането, борбите за български училища и църкви, революционерите и доброволците от войните (1912 – 1918 г.).

Приемането на историята няма да ограничи суверенитета на РСМ, но окончателно ще погребе несправедливите договори от Берлин (1878), Букурещ (1913) и Ньой (1919).

Гоце Делчев и другарите му ще могат да спят спокойно вечния си сън, когато, вместо да се караме за техните кости, им се поклоним и констатираме, че каузата им най-накрая е постигната.

Етикети: * *