Из „Моята есен“

преди 6 месеца

Стихотворение на седмицата

от Валери Петров

Шегата настрана, във труд и пот

човекът се създава цял живот,

чете, запомня думи, факти, дати,

общува със мислители брадати,

по-умен става. Браво! И едва

е казал „браво“ – тръгва след това

в обратен път. Изтрити сякаш с гума,

изчезват този факт, онази дума –

неща, с които своя мозък той

изграждал е от мозъци безброй.

Изчезват. И изчезва той самият –

вълните на века ще го измият

като оставен върху плажа знак.

Но не, остава нещичко все пак.

Тоз лист не е от пясък като плажа

и аз на него искам да разкажа,

но точно както си го чувствам аз,

за себе си, за времето, за нас.