Кога ще изчистим понятията „македонци“ и „македонски“?

преди 8 месеца

Понятията „македонци“ и „македонски“ не са имали статично значение през последните два века. Когато приемем този очевиден факт, ще сложим край на глупавите спорове и ще създадем условия за искрено приятелство и сътрудничество в региона.

Бранко Героски
Снимка +Инфо

Точно когато изглеждаше, че Преспанският договор е разрешил споровете между Северна Македония и Гърция, изпълняващата длъжността министър на външните работи Сия Анагностополу посети Скопие и разбуни духовете, като благодари на македонския министър на външните работи Никола Димитров за изявлението му, че

„езикът в неговата земя нямал нищо общо с езика на гръцките македонци.“

От Втората световна война досега официалната позиция на Скопие е, че в Северна Гърция, която те наричат Егейска Македония, живеят поне сто хиляди души, които говорят на македонски език, въпреки че гръцкото правителство не признава този език за македонски и го нарича „славянски“.

Нима вече и македонското правителство отрича македонския характер на този език, питат множество опозиционни медии.

В статията си „Толерантен съм, ама не забравям!“ македонският журналист Бранко Героски се впуска в елементарна манипулация със силно оспорваното значение на понятието „македонски“.

Нормално било да се изграждат добросъседски отношения с българите и с гърците и затова македонците се опитвали да бъдат толерантни към тяхното отричане на македонската идентичност. Но не приемал те самите да се отричат!

В началото на статията си Героски посочва, че имало две разбирания за понятието „Македония“.

Първото било свързано с тяхната етническа идентичност. Тя била славянска по род, т.е. „славомакедонска“.

„С Договора от Преспа формално се отказахме от така или иначе несъществуващото културно наследство от древните македонци. Това позволи да се постигне компромисното споразумение за решаване на спора с Гърция.“

Второто разбиране на понятието „македонци“ било това на гърците. Те разбират „македонството“ ексклузивно – като продължение на културата на античните македонци. Героски напомня как още преди 11 години бил писал, че доколкото става въпрос на идентификация с това наследство, нямало смисъл македонците да се борят за него. Тогава много от днешните бранители на Преспанския договор го нападали за тази негова позиция. Но в случая гърците били прави. Александър Македонски разпространил хеленистичната култура в познатия тогава свят.

Но не било точно, че имало гърци, които се наричали македонци. В етнокултурен смисъл според Героски не съществуват хора, които се идентифицират с георгафски места. Нямало „гръцки македонци“, както нямало „български македонци“ или „албански македонци“, или да кажем, „гевгелийски македонци“!

Тези, които живеели в Гърция и говорели на език, за който по думите на говорителя на правителството на Северна Македония Миле Бошняковски „не било наша работа да казваме какъв е“, не били „гръцки македонци“. Затова Героски не разбирал как може външният министър на Северна Македония да не се ангажира с позиция по въпроса на какъв език говори „славянското“ малцинство в Северна Гърция, а говорителят на правителството да го оправдава!

Но не това е повод за тревога за Героски. Много от по-младите в Гърция не говорели вече на македонски, защото били школувани в гръцката образователна система и били цялостно интегрирани в гръцката култура.

Основната му тревога видимо идва от третото значение на понятието „македонци“ и „македонски“. А то според него било, че македонци в етнокултурен план изобщо не съществували и македонците са части от другите народи, които се идентифицират географски и с Македония.

Според Героски, ако това било вярно, значело, че македонците са изкуствено създадени. И затова в Гърция и най вече в България се говорело за македонски българи.

А това било отрицание на македонската нация в етнокултурен смисъл.

Очевидно това е „червената линия“ на Героски, която според него трябва да бъде и държавна политика.

В неговата представа, за да си македонец, трябва да вярваш в теорията за македонската (славянска) културна самобитност. От това следва, че Героски изключва македонските българи, или лицата с осъзнат български етнически произход, от македонския народ. Статията му завършва с думите:

Не приемам ние сами да се отричаме, било от незнание, било  по причини, свързани с традицията на някои хора, чиито предци вече са се изявили в отрицанието на македонщината! Аз не забравям.“

В случая Героски намеква за изказванията на бащата на министър Никола Димитров – проф. Димитров, който също на два пъти е бил македонски министър, но не отрича българските корени на съвременните македонци.

Червените линии, които Героски чертае – вече не пред съседните страни, а в самото общество, не са нови.

Те са начертани непосредствено след Втората световна война, когато македонските българи са обявени за предатели.

Тези „червени линии“ вече не могат да обединят народа, а със сигурност ще доведат до неговото ново и по-тежко разделение.

Щом Героски обвинява противниците си в „незнание“, да бъде така добър да даде отговор на някои важни въпроси:

  1. Как и кога „славяните“ са станали „етнокултирни македонци“?
  2. Къде на североизток е границата на „етнокултурните македонци“? Казано с прости думи, имало ли е, да кажем, по време на Османската империя етническа граница между българи и македонци – едно село „етнокултурно“ македонско, а съседното – „етнокултурно“ българско?
  3. Защо в народните песни от 19 век се пее за българи (в етнокултурен смисъл), а не за македонци?
  4. Защо жителите на Македония масово участват в българското Възраждане – трансформацията на мъглявото етническо самоопределение в национално?
  5. Защо няма „македонско възраждане“ – борба за утвърждаване на македонски език и култура, преди да се помисли за политическа автономия?
  6. Защо македонци участват масово в изграждането на съвременна България?

Въпросите са безкрайни и отговорите, които съмишлениците на Героски дават, са сложни, обяснителни и неубедителни. „Истинските“ българи (през 7 век) били азиатско племе; в Османската империя македонците нямало като какви да се пишат; „българи“ тогава не значело българи; имало епизодични свидетелства за македонска идентификация (нищо, че не тези хора са изградили свои църкви и училища и не те са вдигали въстания) и т.н.

Затова Героски се опитва да преобърне научния спор в политически, макар че едва ли не си дава сметка, че в науката има верни отговори, а в политиката – не.

Стъпил на своите „червени линии“, той и други като него се опитват да представят отхвърлянето на техните ненаучни теории за миналото като политическо „отричане“.

Щом твърдиш, че Кърчовски, Пейчинович, Миладиновци, Гоце Делчев и др. били българи, значи ме наричаш „изкуствена творба“. Значи ме обиждаш. Ако си чужденец, значи си неприятел на македонския народ. Ако си македонец – значи си предател!

Само че този модел на мислене е силно подвеждащ. Защото, както е казал английският философ Лесли Хартли,

„миналото е чужда страна.“

Няма нищо по-подвеждащо от трансплантацията на днешните ни разбирания към съзнанието на хора от други епохи. И да, македонската нация е изкуствена творба. Но такива са всички останали нации и култури! Изкуственото създаване е всъщност историческо развитие!

От това, че преди сто години мнозинството от обитателите на Македония са били македонски българи, не следва, че Бранко Героски и над един милион негови съграждани не са македонци в етнокултурен смисъл!

Въстанията и войните в началото на 20 век завършват с поражение. Нито всички територии, на които живеят българи, са присъединени към България, нито се създава автономна македонска държава „с българска боя“ (каквато според Кръсте Мисирков е била целта на „Комитето“). Голяма част от македонските българи, най-вече интелигенцията, са прогонени от родните си места. Освободителното движение се фрагментира. Тези, за които запазването на българщината е основен приоритет, нямат други съюзници освен фашистите и нацистите. След Втората световна война българският иридентизъм е не само кауза пердута, но е в някаква степен дискредитиран. Ако в България „македонизацията“, проведена от БКП, е нелепо изпълнение на волята на Съветския съюз и в крайна сметка не оставя значими следи, то в Югославия тя е спасителният пояс, който позволява на местните власти в съюз с Тито да сложат край на насилствената сърбизация.

България не бива да бъде „негатор“ на съвременната македонска идентичност, при условие че тя не отрича историята, каквато е била, и не заклеймява македонските българи и македонците със запазено съзнание за български произход като предатели.

През вековете не е имало македонски народ, който да е говорел на македонски език, и това нито Героски, нито който и да било могат да променят. Но от това не следва, че днес в съседство с България не съществува македонски народ, който да определя езика си като македонски. И да, македонските българи са част от него, макар че разликата между тях и останалите днешни македонци не е „етнокултурна“, а схоластична!

Понятията „македонци“ и „македонски“, почти неизвестни за повечето обитатели на територията на днешна Северна Македония (и на северната част на гръцката провинция Македония) до началото на 19 век, не са имали статично значение през последните два века. Единствено когато приемем този очевиден факт, ще сложим край на глупавите спорове и ще създадем условия за искрено приятелство и сътрудничество в региона.

Етикети: * * *