Как ислямът създаде Европа?

преди 7 месеца

Ако Европа не успее да изгради система базирана на универсални ценности, ще последва само дегенерация към брутални идеологии и груби национализми. Това ще е краят на „Запада” в Европа.

От Робърт Каплън. Публикация на „The Atlantic“, издание за май 2016 г.

Хан Тервел някога спира арабското нашествие и спомага за утвърждаването на границите на „Европа“

През античния период в продължение на векове европейският свят е заобикалял Средиземноморието, или Mare Nostrum („Нашето море“), както са го наричали ​​ римляните. Районът е включвал Северна Африка и части от Близкия изток. Свети Августин живее в началото на V век в днешния Алжир. Тогава родината му е била център на християнството, колкото Италия или Гърция. Но бързото овладяване на Северна Африка от исляма през VII и VIII век фактически унищожава християнството там, като по този начин разделя Средиземноморския регион на две цивилизационни половини. „Средното море“ от обединяващ фактор се превръща в „твърда граница“. Оттогава, както отбелязва испанският философ Хосе Ортега и Гасет,

„цялата европейска история е била едно „голямо изместване на север“.

След разпадането на Римската империя изместването на север означава, че се пада на германските народи (готите, вандалите, франките и ломбардците) да изградят основите на западната цивилизация. Те преоткриват класическото наследство на Гърция и Рим много по-късно. Ще трябва да минат много векове, преди да се появи и развие модерната европейска система от държави. Но макар и бавно, феодализмът, базиран на постигане на консенсус и на личностно „вземане и даване“, който работи в посока на индивидуализма и срещу  абсолютизма, е заменен от ранните модерни империи, а много по-късно от национализма и демокрацията. Новите свободи позволяват на Просвещението да процъфти. С една дума,

„Западът“ (много бавно и мъчително) се появява в Северна Европа,  след като ислямът е разделил Средиземноморския свят.

Но ислямът постига много повече от това да даде географско определение на Европа. В своята брилянтна, макар и забравена книга, публикувана през 1957 г., британският историк Денис Хей дефинира Европа:

Идеята за европейското единство (описана в песента за рицаря Роланд) се ражда заедно с концепцията за християнството в „неизбежна опозиция” на исляма. Тази концепция кулминира в кръстоносните походи“.

Изследователят Едуард Сейд прави още една крачка. В книгата си „Ориентализъм“ през 1978 г. той пише, че ислямът е дефинирал Европа културно, като е показал кое не е Европа. С други думи, самата идентичност на Европа е построена в значителна степен върху чувството за превъзходство над мюсюлманския арабски свят, разположен в нейната периферия. Империализмът представлява крайният израз на тази еволюция. Ранната модерна Европа, появила се с Наполеон, успява да завладее Близкия изток, след което изпраща учени и дипломати, за да изучават ислямската цивилизация, класифицирайки я като нещо красиво, завладяващо и най-важното – по-нисше.

В постколониалната епоха чувството на Европа за културно превъзходство е захранвано от появата на нови полицейски държави в Северна Африка и Близкия изток. Тъй като тези диктатури държат народите си в затворени и сигурни граници – граници, изкуствено привлечени от европейски колониални агенти, европейците са могли да поучават арабите на тема човешки права, без да се притесняват от възможността един хаотичен експеримент с демокрацията в Близкия изток да доведе до значителна миграция. Именно защото арабите са били лишени от човешки права, европейците се чувстват едновременно по-висши от тях  и достатъчно сигурни.

Днес Ислямът е на път да унищожи онова, което някога е спомогнал да се създаде. Класическата география се възражда, тъй като силите на тероризма и миграцията отново обединяват Средиземноморския басейн, обхващащ Северна Африка и Близкия изток, с Европа. В миналото континентът е абсорбирал много групи от пришелци. Европа е била драматично повлияна от демографски изригвания, идващи от изток. В ранното Средновековие голям брой славяни и маджари мигрирали в Централна и Източна Европа от дълбочините на Евразия. Но тези народи приели християнството и по-късно от Полша, на север до България, на юг формирали политически субекти, които можели да се впишат, макар и след много кръвопролития, в европейската държавна система. Алжирските работници, които емигрират във Франция, и турските и кюрдските работници, които емигрират в Германия по време на Студената война, също представляват вълна, предшестваща днешната миграция.

Днес стотици хиляди мюсюлмани, които нямат желание да приемат християнството, проникват в икономически стагниращите европейски държави и заплашват да подкопаят крехкия социален мир.

В продължение на десетилетия европейските елити използваха идеалистична реторика, за да отрекат религиозното и етническото противопоставяне, макар това да бяха силите, които са гарантирали единството и кохезията на европейските държави.

Междувременно новата миграция, пораждана от войните и разпадането на държави в Близкия изток, заличава разликите между имперските центрове и бившите им колонии. „Ориентализмът“, чрез който една култура завладява и доминира друга, бавно изчизва в един свят на космополитни взаимодействия и сравнителни проучвания, както би казал Сейд.

Европа реагира, като се опитва да възстанови национално-културните идентичности чрез своите крайно десни и крайно леви течения, за да се противопостави на заплахата от цивилизация, над която някога е доминирала.

Въпреки че идеята за край на историята – и на присъщите ѝ етнически и териториални спорове, се оказва фантазия, осъзнаването на това не е извинение за завръщане към национализма. Културната чистота, за която Европа, изправена пред мюсюлманския приток на бежанци, жадува, е просто невъзможна в един свят на нарастващи човешки контакти и взаимодействия.

 „Западът“, ако това понятие има смисъл отвъд географията, е духът на все по-всеобхватен либерализъм. Както през 19 век не е можело да има връщане към феодализма, днес няма път назад към национализма, без това да предизвика страхотно бедствие. Както отбеляза великият руски интелектуалец Александър Херцен:

Историята не се връща назад… Всички реставрации, всички връщания назад винаги са били само маскаради.“

Възниква въпросът:

Какво, в цивилизационен смисъл, ще замести Рим?

Защото империята, както документира Сейд, със сигурност е била източник и на злини, но самата ѝ способност да управлява огромни мултиетнически пространства около Средиземноморието е предоставяла решение, което вече не съществува. Днес Европа трябва да намери някакъв друг начин за динамично интегриране на света на исляма, без да се откаже от своята ценностна система, основана на върховенството на закона, която се е появила в северната част на континента. Система, в която човешките права и автономията на индивида са по-важни в йерархията от ценности, отколкото целесъобразността.

Ако Европа не успее да еволюира в посока към система, базирана на универсални ценности, ще последва само дегенерация към брутални идеологии и груб национализъм, които да запълнят празнотата. Това ще доведе до края на „Запада” на Европейския континент.

Етикети: * *