Как котките използват хората, за да завладеят света?

преди 6 месеца

Съвременните домашни котки произхождат от Мала Азия и от Египет.

Сара Жанг, „The Atlantic“, 18 януари 2017 г.

Някога, вероятно малко след откриването на земеделието, котките започват да се присламчват към хората. С появата на първите хамбари за зърно около тях започват да се събират мишки и плъхове, а това от своя стана привлича дивите котки. Така се слага началото на хилядолетното съжителство на хората и котките.

Тази връзка е била от полза за човека – в миналото, защото котките са ловели болестотворни вредители, които крадат запасите му от храна, а днес, защото за мнозина галенето на котки създава уют на съвременния ни живот. Но тази връзка е дала много и на котките като вид. От родния си дом в Близък изток първите домашни котки започват да следват хората и с техните кораби и експедиции завладяват света. Днес котките обитават шестте континента и дори са извършили случайни набези до Антарктика. За котките опитомяването се оказва изключително успешна еволюционна стратегия.

Едно ново задълбочено изследване на ДНК от древни котешки скелети и мумии за период, достигащ до 9000 години назад във времето, проследява как популацията на котките се е разпространила от Близкия изток до останалите части на света. Цялото изследване – от инициирането му до неговата публикация, отнема около 10 години – не на последно място, защото не е лесно да се открият останки на котки от древността.

„Останките от котки са оскъдни„,

казва Ева-Мария Жеил, палеогенетик от Института „Жак Моно“ (Institut Jacques Monod) и автор на изследването.

„Ние не ядем котки, така че няма да намерите котешки кости в древните бунища, където изобилстват кости от кокошки и прасета“.

Жеил и нейните колеги, сред които е Вим ван Неер (Wim Van Neer), се обръщат към музеи и колекционери с молба да им бъдат предоставени образци от котки, открити при археологически разкопки. Екипът в крайна сметка събира кости, зъби и косми от 352 екземпляра, включително от египетски котешки мумии, намиращи се в Британския музей.

Учените не успяват да извлекат ДНК от всички останки. В Близкия изток климатът е горещ, а в египетските гробници, където са намерени котешките мумии, е влажно.

Това е истинска катастрофа за ДНК“,

казва Жеил. Самото действие на извличане на ДНК също може да нанесе щети на пробата. За да се предпази ДНК от топлината, която се отделя, когато костите и зъбите се смилат, процесът се извършва в течна азотна вана. В крайна сметка екипът успява да извлече ДНК от 209 котки – достатъчно голям брой проби, за да бъде очертана сравнително подробна картина за това как котките са следвали хората по търговските им пътища.

Съвременните домашни котки вероятно произлизат от един от двата района.

Единият е Мала Азия, област приблизително съответстваща на днешна Турция. Оттам котките са се разпространили в Европа още през 4400 г. пр. Хр. Второто място, на което се предполага, че са били опитомени, вероятно е Египет, откъдето те се  разпространяват из Средиземноморието. Където и да са последвали хората, котките са се кръстосвали с местните диви котки.

Така, по търговските пътища, се стига до обмен на ДНК в двете посоки. Това довежда до на пръв поглед объркващите резултати, получени при изследването на древната ДНК. Например една 2000-годишна котка в Египет има ДНК последователности, типични за дивите котки в Индия. Клаудио Оттони – също член на изследователския екип от Университета в Осло, си спомня, че е помислил, че е допуснал грешка, когато за пръв път получава последователностите на лаптопа си. Но се оказало, че останките от въпросната котка са намерени в древния римски пристанищен град Беренике, който е бил пряко свързан с търговски пътища, водещи до Индийския океан. Хората са вземали котки на корабите, за да ловят мишки и плъхове, и така котките са се разпространили по целия свят.

В сравнение с редица други животни котките са се променили много малко в процеса на опитомяване. Поведенчески те стават по-толерантни към хората, но физически запазват своите размер и форма. Все още обичат да се нахвърлят върху малка плячка.

„Котките са правили това, което ни е необходимо, още преди да бъдат опитомени“, казва Лесли Лионс, специалист по котешка генетика от Университета на Мисури. С други думи, за разлика от кучетата, които е трябвало да пасат овце или да ловуват язовци, котките не са се нуждаели от човешка селекция, за да станат добри ловци на мишки.

Между дивите и домашните котки съществува малка, но видима за хората разлика – при домашните котки се наблюдава голямо разнообразие от цветове и шарки. Проучвайки древната ДНК, Жеил и нейните колеги констатират, че породата табита се е появила за пръв път през Средновековието на базата на мутация с една буква в гена Taqpep. Това е единственият ген, който Жеил и екипът й изследват. В по-голямата си част анализът им се фокусира върху ДНК, намираща се в митохондриите, която е по-богата, отколкото тази в хромозомите, но съдържа само малка част от гените.

Това е добро начало, казва Грегер Ларсън, палеогеномик в Оксфорд, и поставя основата за използване на древна ДНК хромозома за по-нататъшно разгадаване на историята на древните котки.

Ларсън е извършвал подобни изследвания с ДНК на древни кучета.

„Странно е, че едва сега правим изследвания на ДНК на котки, предвид големия интерес към тях „, пише той в доклада.

„Кучешкото време на ДНК изследванията вече приключи“.