Какво да очакваме в кризата?

преди 2 месеца

Интервю пред Club Z

1. Споделяте ли прогнозата за по-тежка от предишната рецесия и за по-дълбока отколкото през 1929-34 г.?

Причините и обхватът на двете кризи са много различни, за да бъдат сравнявани. Преди век имаме дълбока криза на „чистия капитализъм“ и „свободния пазар“, който се счупва и кризата трае, докато се намери ново равновесие между съвкупното търсене и предлагане с помощта на държавата като икономически агент. И понеже това трае години, всъщност говорим за Голямата депресия, която според различни анализатори трае чак до Втората Световна война. А и тя засяга предимно САЩ и някои развити страни (но без Япония). В България, примерно, след кратък трус на банковата система кризата почти не се усеща.Сегашната икономическа криза вследствие на пандемия е криза на глобалните вериги на доставка, с други думи е криза на глобалната свързаност. Тя обаче е по-скоро повод и ускорител на дългоочакваната рецесия след рекордния за последните векове възходящ икономически цикъл. Но именно пак глобалната свързаност не предполага дълга депресия, а постепенно пренастройване на веригите на доставка с цел адресиране на бъдещи логистични рискове, затвърждаване на новите дигитални икономически модели в повечето индустрии, засилена роботизация на индустриите. Макар и на пръв поглед несвързани, те имат един общ знаменател – по-голяма автономност и устойчивост на бизнесите спрямо човешкия фактор, който пострада в тази пандемия и много от тях разруши. Не мога да дам прогнози, предвид неизвестната продължителност на пандемията, но очаквам до няколко месеца след нейното приключване да се усети икономически растеж. Но е възможно това да отнеме повече от една година.

2. Карло Котарели смята, че опасенията от нова дългова криза са преувеличени, защото ЕЦБ обяви готовност да изкупи толкова дълг на държавите от еврозоната, колкото се наложи. Т.е. те няма да се финансират на свободния пазар и кредитните им рейтинги не са застрашени. Споделяте ли този оптимизъм?

Как може да бъде държана под контрол инфлацията, ако ЕЦБ пусне неограничено „печатницата за пари“? Паричната политика на централните банки през 21 век няма много общо с тази от миналия век и ще отнеме време, докато се разбере нейната нова роля. Имам предвид, че обикновено се говори само за опасността от нарастването на паричната маса (количествените улеснения), но много по-малко за нуждите на глобалната икономика и зависимостта ѝ от 3-4 валути като валутни резерви. Именно тази зависимост позволява и политиката на големите централни банки – докато има доверие в тези валути. Другият мощен фактор в тази посока са изцяло доминиращите в транзакциите електронни пари, чиято мобилност позволява използването на мощен инструментариум за въздействие върху икономическите процеси. Но трябва да се признае, че има и контратенденция, която води до бързо намаляване на стойността на парите във времето. Един такъв фактор е именно почти безлимитното увеличение на масата на парите. Други фактори са ниската капиталоемкост на технологиите в информационната икономика, увеличение значението на интелектуалната собственост и намаляване значението на материалните ресурси. Най-общо казано, намаляване пределната стойност на единица материален продукт. Важен фактор в бъдеще ще са и криптовалутите и т.н.Коя тенденция ще надделее ще зависи от перспективите за икономически растеж на страните с най-голяма задлъжнялост, най-вече Италия. Това е така, защото другите двама най-големи длъжника САЩ и Япония имат собствени валути и печатници, а Италия не. Същото важи и за други тежки длъжници като Гърция, Португалия, Франция и Белгия. Т.е. предстоят трудни времена за Еврозоната, защото само икономическият растеж погасява дългове. А дали и колко ще е икономическият растеж в ЕС след кризата е повече геополитическа, отколкото стриктно икономическа тема. Имам предвид пренареждането на световните вериги на доставки и каква ще е глобалната роля на Китай след кризата: дали ще продължи да нараства или обратно, ще намалява. Също така не по-малко важно е каква ще е политиката на САЩ след изборите. Оставането на Тръмп за още един мандат ще е лоша новина за Европа.В този контекст е и отговорът на въпроса чака ли ни голяма инфлация. Без растеж това е малко вероятно, по-скоро е възможна дефлация. В тази посока ще играят и факторите огромна безработица и слабо потребителско търсене. Това не изключва значителен ръст на цените на някои временно дефицитни стоки, за чиято доставка Европа е зависела от други континенти, но едва ли и продължително висока инфлация. А от нейните стойности ще зависи и политиката на „печатницата“ на ЕЦБ.

3. Кой е най-рационалният път за финансиране на възстановяването на европейската икономика? Корона-облигации емитирани от еврозоната? Друга форма на солидарен дълг?

Разширен бюджет на ЕС евентуално с нови източници на собствени приходи? Възстановяването минава през различни фази и във всяка една от тях ще е нужен различен „коктейл“ от инструменти. В момента ключова е спасителната помощ за ликвидността на фирмите, за да оцелеят и запазването – колкото е възможно – на работните места. Аналогията между фирмите и хората не е без основание: за да запазиш човешкия живот е нужна бърза медицинска помощ и всяко закъснение може да е фатално, а за раждането на нов човек са нужни поне девет месеца. Така и при фирмите – по-евтино и за държавите, и обществата е да бъдат поддържани няколко месеца по време на кризата, отколкото да се родят нови фирми, които да стигнат същия етап на развитие, пазарен дял и заетост, както ликвидираните. Това, мисля, се разбира добре в повечето страни в ЕС, но не съм сигурен, че е така у нас. Затова тук е критична ролята на ЕЦБ, защото тя разширява слабите фискални възможности на повечето бюджети в ЕС да осигурят спасителните пакети.След „бързата помощ“, критично за бъдещето на европейската икономика е насърчаването на иновациите. Изоставането на Европа в дигиталните технологии и изкуствения интелект спрямо Китай и САЩ е драстично. На практика информационният обмен в Европа се случва основно през американските дигитални платформи. А ако се наложи китайската 5G технология за пренос на данни – основата на информационната икономика – Европа ще се окаже под двойна зависимост. Дори тройна, ако не вземе ефективни мерки срещу руските фалшиви новини и кибератаки. Проблемът в момента не е, че няма иновации, колкото че те не могат да станат устойчиви бизнес модели. Причините са много: липсата на адекватни финансови инструменти за подкрепа на стартъп-ите; възможността на основно американски фирми (но не само) да изкупуват иновациите още на ранна фаза, именно чрез предоставяне на финансиране и не на последно място – прекалено сложният начин за мащабиране и комерсиализиране на иновациите в ЕС, заради многобройните и тежки бюрократични спънки на уж единния пазар. Не бива да се пропускат и спънките по сливания и придобивания в рамките на ЕС, които да създадат европейски шампиони – компании, които да върнат изгубеното място на Европа в топ компаниите на света.Освен насърчаване на иновациите, пречките на единния пазар могат да бъдат заобиколени със създаването на компании с европейска юрисдикция, т.е. да не бъдат подвластни на някое национално правителство, а да плащат данъци на и контролират от Европейската комисия. Така много бързо ЕС ще стане адекватен на нуждите за консолидация на ресурсите в частния сектор, за да стане конкурентоспособен в световен мащаб.Мисля, че тези проблеми са осъзнати и в момента вече работят или се подготвят много нови финансови инструменти за подкрепа, които да достигнат до истинските иноватори, прескачайки бюрократичните звена най-вече в националните държави. За мен проблемите на Европа идват именно от националните държави, а не от Брюксел, който на практика изпълнява волята на националните лидери или чака тяхната решимост за по-тясна интеграция, както по посока на единния пазар, така и по линия на бюджетните политики. В тази посока са нужни кардинални реформи в ЕС по централизиране на повече правомощия на Европейския Парламент и Европейската Комисия, които в по-голяма степен да бъдат отчетни на европейските граждани, вместо на националните лидери в Европейския Съвет. Това е и ахилесовата пета на ЕС – липсата на ефективна държава, която да е конкурентоспособна на САЩ и Китай. Засега луфтовете се обират от ЕЦБ, вкл. чрез политиката на отрицателни лихви. Но само монетарната политика не стига. Затова и се проваля планът за корона облигации, защото северните страни не искат с репутацията и кредитния си рейтинг да станат „поръчители“ на дълг, който ще се ползва основно от Юга на ЕС. С това не трябва да се винят северните страни, а че вече съществуващите инструменти, като Европейския Стабилизационен Механизъм още не са доказали своята ефективност и потенциал да се справят с кризи. А без това, ЕС няма как да премине на следващата интеграционна фаза с издаването на общи облигации без единен суверен зад тях.Предстои време разделно за ЕС: или да изживее болезнено продължаващите утопии за способностите на отделните национални държави да се справят с все по-честите глобални кризи; или да поеме смело курс към ускорена евроинтеграция и квази-федерация, за да бъде конкурентен играч в световната геополитика в защитава собствените си интереси.

4. Трябва ли ЕС сега да променя свои основни приоритети като Зелената сделка заради ситуацията с коронавируса?

Сегашната криза неочаквано постигна някои от целите на Зелената сделка – със сигурност днес сме много по-близо до целта за неутрално-въглеродна икономика, отколкото преди два месеца. С това ще се и ре-аранжират плановете и инструментите за постигане на целите й. Част от мобилизирания бюджет от 1 трилион евро със сигурност ще бъде пренасочен към справянето с последиците от здравната и икономическата криза. Защото здравето и благосъстоянието на хората в устойчива околна среда е именно крайната цел и на Зелената сделка. Но има и нещо друго важно. Зелената сделка стана следващата голяма обединяваща кауза на ЕС, който беше загубил посока след постигането на целта за създаването на обща валута преди 20 години. Сега корона-кризата – въпреки разединението в началото – е един огромен шанс за сплотяване на ЕС около общ дневен ред. Защото, парадоксално, нищо не прави проблемите на всички страни така общи, както една дълбока криза като сегашната. А с това и необходимостта от общи решения и стратегия за реализирането им.

Заглавието е на редакцията.

Етикети: * * *