Какво е да си родител в Швеция?

преди 2 месеца

Никой няма да ви отнеме детето за крещене на пързалката или за някои шамар. Но в по-тежки случаи с трайни проблеми в семейството службите ще се намесят, както във всяка нормална държава. Но дори тогава по-скоро започва продължителен процес на въздействие и срещи с родителите с цел детето да остане в семейството си.

Писма от Швеция

От известно време забелязвам, че в България са се появили някакви странни слухове за децата в скандинавските страни. Като родител в такава държава не мога да се съглася с тях и дори не мога да ги разбера. Единственото ми обяснение е, че политически организации искат бедният и измъчен български народ дори да не смее да погледне към света, понеже току-виж видял и поискал същите блага и от собствената си държава, което, разбира се, ще й струва пари.

Затова нека да си припомним някои любопитни подробности от отговорността и щастието да си родител в Швеция. И по-точно колко много държавата дава (а не отнема) на семействата.

1. Бащинският платен отпуск е колкото майчинския.

Бащите и майките получават по 240 дни. Общо на дете се падат 480 родителски дни (föräldraledighet, föräldradagar).

2. Майчинските и бащинските пари, наричани „родителски пари” (föräldrapenning), са 80% от дохода на съответния родител, което при средна заплата 20 000 крони (4000 лв.) е 3200 лв. на месец. Ако родителят е бил безработен или с доход 0 крони, получава около 7000 крони (1400 лв.) на месец. Разбира се, Швеция е скъпа страна и това не е толкова много тук, но сравнено с други държави е доста щедро.

3. Отделно семейството получава детска надбавка от 1250крони (250 лв.) на месец за ВСЯКО дете, докато детето навърши 18 години. Тоест, ако имате 4 деца, семейството ви получава 5000 крони (1000 лв.) ПЛЮС надбавка за многодетно семейство от още няколкостотин лева. Любимата ми част тук е, че тези пари се превеждат по сметката и на майката, и на бащата, като се делят на две. Тоест всеки получава по сметката си половината от сумата, за да не се карат кой е взел парите.

4. Майчинските пари могат да започнат да се теглят два месеца преди раждането на детето, за да се подготвят родителите за идването му.

5. Ако майката има тежка или опасна професия, по време на бременността може да вземе отпуск и да получи обезщетение от социалните, за да не се излага на риск.

6. Освен своите 240 дни платен бащински отпуск бащата получава и 10 дни отпуск от момента на раждане на детето, за да е със семейството си в първите часове и дни след раждането. Тук интересното е, че тези 10 дни се дават без сложни обяснения или изпращане на документация. Системата е онлайн, а информацията от раждането влиза онлайн от самата болница.

7. Правото на майчинство и бащинство е гарантирано от закона и работодател, който се осмели да не уважи това право, отнася сериозни санкции, както и обществено порицание, стигайки чак до новините.

8. VAB (това е вече съвсем нечувано) Vård av barn (Грижа за дете) е системата за болнични пари. Ако ходите на работа, но на детето ви му тече носът и не може да отиде на детска градина, имате право да остането вкъщи с него, като държавата плаща 80% от дневната ви надница! Всеки път, всеки месец, всяка година, докато детето ви не стане тийнейджър!

НЯМА НУЖДА от уверение от лекар или въобще от посещение на лекар. Просто влизате в сайта на социалната система, отбелязвате днешната дата и готово. Тоест, ако се събудите някоя сутрин и хич не ви се ходи на работа, може да си останете вкъщи и да ВАБ-вате. Но условието е детето да остане вкъщи с вас. Ако се налага да останете повече от седмица, вече трябва да представите медицинско свидетелство от лекар.

9. Любимо ми е, че държавата и различни институции се стремят да информират/образоват родителите с безкрайно много информация за всичко, което се сетите. На сайта на социалната агенция има дори информация за важността майката и бащата да си делят поравно грижите за детето, като има дори забавни видеоклипове и примери от ежедневието.

10. Всички тези удоволствия са съчетани с цялостен висок стандарт на грижи и практики, ориентирани към обществото, например: безплатни медицински грижи и прегледи за бременната майка; родителски курсове за майки и бащи; безплатно раждане в уединена обстановка с присъствието на таткото (или на партньора независимо от пола), в собствена стая в болницата, като бебето не се отнема въобще, а се оставя на родилката и на мъжа й; безплатно образование, храна в учебните заведения и безплатни медицински грижи за децата; после безплатни университети, стипендии и т.н.

Да, физическото наказание на деца е забранено със закон в Швеция още от 1979 г. и социалните служби ще се намесят, ако се правите, че не сте разбрали, но тук е важно да отбележим някои неща:

1. Никой няма да ви отнеме детето за крещене на пързалката или някои шамар. Голям е и шансът никой въобще да не ви отрази. Но в по-тежки случаи с трайни проблеми в семейството като систематично биене на децата, наркомания, алкохолизъм, домашно или сексуално насилие службите ще се намесят, както във всяка нормална държава. Дори тогава обаче по-скоро започва продължителен процес на въздействие и срещи с родителите с цел детето да остане в семейството си.

2. Ако живеете тук, дори няма да ви се налага да ползвате насилие или крещене като дисциплинираща техника, защото родителските условия са толкова добри, че стресът върху родителите е много по-малък, а родителският отпуск е дори дълго чакана ваканция за онези, които са избрали първо да поработят известно време.

Разбира се, че тази страна не е перфектна и има всякакви неприятни случаи и хора. Но като родител мога единствено да благодаря за възможностите и спокойствието, които със семейството ми получаваме.

Жалко, че в България има родители, които са докарани до такова състояние да се страхуват за децата си и им е отнето едно от най-човешките права – да знаят и да са информирани, че заслужават по-добро.

Астрид Линдгрен

„Тя беше млада майка във време, когато хората още вярваха, че „спестиш ли си пръчката, разглезваш детето“. И въпреки че не вярваше съвсем в това, един ден нейното малко момче направи нещо и тя реши, че е време той да получи първия си бой с пръчка. Първия в живота си.

Каза му да отиде и сам да й донесе пръчката. Малкото момче беше навън, лутайки се дълго време. Накрая дойде разплакан: „Не можах да намеря пръчка, но ето ти един камък, който можеш да хвърлиш по мен”.

Тогава майката също започна да плаче, защото изведнъж видя през очите на детето си: „Моята майка иска да ме накара да се чувствам лошо, тогава може и с камък“. И прегърна детето си. После сложи камъка на една етажерка в кухнята, където да стои като напомняне на обещанието, което си даде в този ден: „Никога насилие!“

1978 г.

Етикети: * * *