Какво наследихме от „социализма“? (1)

преди 1 месец

Ще разследваме приватизацията! Хубаво, ама нека да си спомним за състоянието на предприятията и на българската икономика. Не с общи приказки, а конкретно!


Тъй като прочетох доста неща за великата социкономика, за лъжите и кражбите, за некачественото производство и фалшификациите, неефективността и безкрайните дотации, за катастрофите и укриването на всичко това, предлагам като начало, резюме от Литерното досие, разработвано от Второ главно управление на ДС в продължение на 30 години, на ДЪРЖАВНО МИННО ПРЕДПРИЯТИЕ – СВОГЕ.

Ако има интерес, ще продължим и с други!

„Предприятието е единственото в страната, което експлоатира антрацитни въглищни мини и към него е изградена много скъпа „Обогатителна фабрика за антрацит“ на гара Томсън с френско оборудване. Още в началото на строителството (1961 г.) Държавна сигурност установява сериозни пропуски от българска страна при подписване на договора с французите. Строителната организация, която строи фабриката, не е специализирана в заводско строителство. Монтажниците на организацията за първи път се занимават с монтаж на фабрика и не им достигат квалифицирани кадри като електроженисти, оксиженисти, електротехници. Не всички монтажници работят прецизно, много често вършат работа „на око“ и при нивелирането допускат грешки, което довежда до изместване на машините. При изграждането на фабриката настъпва хаос. Едва в началото на 1963 г. техническата документация е сложена в ред.Гаранционният срок и правото на рекламация от българска страна изтичат на 26 септември 1964 г. Към месец юли 1964 г.

Държавна сигурност е наясно, че „годността на машините от френското оборудване, както и връзката им с българското оборудване няма да могат да бъдат проверени през пробно-експлоатационния период преди посочената дата, поради незавършване на строително-монтажните работи.“До началото на 1964 г. на дирекцията не беше ясно какво трябва да поръча да се изработи, има ли планове за тези съоръжения, поръчани ли са или не, за какви срокове става въпрос и пр.“Според Второ главно управление на ДС за драстичното закъснение и натрупаните загуби е виновна българската страна поради непълно изясняване на запасите от антрацитни въглища в Свогенския район; лошо организирано ръководство на проекта от страна на „Минстрой“; лошо ръководство от страна на инвеститорската дирекция; слабости в дейността на българските заводи, промкомбинати и ТПК-та, ангажирани с изработката на българското оборудване; монтажни грешки; немарливо ръководене на строителните дейности.

Държавата понася сериозни загуби от забавеното изграждане на фабриката!През всичките години обогатителната фабрика и рудниците към минното предприятие работят на загуба, при остър недостиг на специалисти, ниска квалификация на работниците, лоша трудова дисциплина и лоши битови условия на персонала. От 1976 г. флотационната фабрика и въжената линия между рудник „Червена ябълка“ и с. Томсън спират работа „поради липса на потребители на получавания концентрат, машините бездействат и фабриката оттогава всъщност представлява само една пресявна инсталация“.

След построяването на обогатителната фабрика добивът на антрацитни въглища намалява с всяка година – през 1965 г. – 226 038 тона, със себестойност 24,04 лева за тон. През 1988 г. са добити 71 700 тона, но с най-висока себестойност – 120,19 лева/тон, а техниката с която се работи е същата, като през 60-те години. Цялото производство, заради високите разходи по добива и високата себестойност, е на дотации от държавата. Към 1988 г. основен потребител на антрацитните въглища е целулозният завод в град Мизия, който закупува въглищата при средна цена от 32,53 лева/тон, далеч по-ниска от фактическата себестойност за производството.Въжената линия в района на с. Чибаовци, която свързва рудниците и приемните станции, работи с обем 60-70 тона, при капацитет 400 тона въглища дневно. От 1989 г. линията е затворена и въглищата се превозват с автомобили, поради което в центъра на с. Томсън запрашеността превишава многократно допустмите норми.От 70-те години на няколко пъти асоциация „Енергетика“ прави предложения за затваряне на рудниците като неефективни, но Държавната планова комисия отказва! Към 1989 г. по данни на Държавна сигурност: „Нито един от тримата началници на рудници не е с висше образование, същото е положението и с главните механици, редица административни отдели се водят от среднисти, в поделенията на ЦРР, Автотранспорта и ЦОФ няма нито един висшист… Условията на труд в мините и обогатителната фабрика са тежки. Само за 1987 г. са допуснати 85 злополуки и са загубени от болнични 16 386 работни дни. Към 1989 г. в мина „Антрацит“ ръчният труд е 70%; липсва техника за специфичните условия на работа в мините; липсва техника за почистване на водосборите, както и за почистване на вагоните и за механизирано придвижване на крепителния материал до забоите и т.н.Семействата на миньорите живеят в ужасни условия:„Миньорските жилища не са измазани отвън; нямат вътрешни тоалетни; в много от тях няма течаща вода и макар, че са в окаяно състояние, ремонт не им е извършван, като на някои от тях, дори е невъзможно да се извърши такъв… Баните на предприятието, особено на рудниците „Мир“ и „Стаханов“ също са далече от хигиенните изисквания – стените са почернели и мухлясали, липсват гардероби, дрехите са окачени на закачалки, а водата в банята на рудник „Партизанин“ и ЦОФ „Томсън“ се подава от река Искър, след филтрация… По-голямата част от живущите в миньорските жилища в с. Чибаовци са с диагноза „хронична злоупотреба на алкохол“.

Етикети: * *