Какво прави един икономист велик?

преди 2 месеца

Умната стопанска политика ( нормативния икономикс) изисква коктейл от мерки.

Отговор дава Евгений Кънев на страницата си във facebook

Големите икономисти са големи, защото първи са уловили големия проблем на икономическата епоха, в която са живели и са създали теория за неговото решаване. Те НЕ са големи, защото впоследствие техните решения все още работят или вече не работят при други условия.

Период 1770-1848

Адам Смит е адресирал потребността от създаването на условия за развитие на малкия, индивидуален предприемач в условията на възникващо пазарно стопанство, затова акцент са: трудовата теория на стойността ( която да покаже кой създава стойността) и справедливостта ( правосъдието), което да защити създателя на тази стойност.

1848-1870

Маркс е доразвил трудовата теория за стойността с акцент наемния работник, защото експлоатацията на работнически труд по негово време е била масова и нечовешка , довела до многобройни работнически брожения в негово време , така пропускайки, че не само те създават стойност, а и този ( героят на Смит), който ги е наел.

1870-1920

Менгер, Баверк, Визер, ( по-късно Мизес и Хайек)- австрийската школа – връщат фокуса върху индивидуалния предприемач като контрапункт на 1. Пренебрегването от Маркс на пазара като верификатор на стойността , съобразно нейната ценност за потребителя и 2. Ролята му за стопанския напредък спрямо тази на държавата – капиталист, която организира стопанството и води до тоталитаризъм. С консолидирането на стопанската мощ и възникване на монополите и олигополите , а и с отказа на пазарните механизми да сработят в условията на масова паника – идват и ограниченията на тази теория.

1920-1950

Кейнс – най- погрешно разбирания икономист – адресира един основен проблем – как да съхрани капитализма след Голямата депресия, когато пазарните механизми не сработват и затова предлага ВРЕМЕННО държавата като основен купувач , за да възстанови пазарното равновесие. Самият той не е считал себе си за кейнсианец. Неговата теория е в основата на New Deal на Рузвелт и Glass -Steagal Act 1933 за разделяне на инвестиционното от търговското банкиране.

1950-1980

Кейнсианците ( последователи ) Домар, Хикс, Робинсън и др. решават, че теорията на Кейнс може да се използва не само в кризи , но и за развитие на капитализма чрез активно участие на държавата като контрапункт на Съветския социализъм. Всичко това приключва с рухването на Бретан-Уудската валутна система ( 1971) и петролния шок( 1973).

1980- 2008

Предвид горните фундаментални промени в икономическата среда, теориите на Милтън Фридман и Чикагската школа чрез рейгъномиката възраждат водещата роля на пазара при намалено участие на държавата ( дерегулация ), но увеличено участие на централните банки в паричното регулиране в епохата на липса на международна валутна система и пари без златно покритие. Дерегулацията достига връх с частичната отмяна на Glass -Steagal Act през 1999 г, което ще доведе до нова катастрофа през 2008 г и изчерпване на т.н неолиберален модел – пак в условията на неработещ ( на основата на рационални очаквания) пазарен механизъм.

2008+

Възраждане на неокейнсианството – активни фискални интервенции на правителствата и монетарни на централните банки. Същевременно – макар , както през 1936 г целта е да са временни мерките , още не е намерена формула как да сработят пазарните механизми без паники в полза на устойчив растеж. Все по- голямо значение имат разработките на новата институционална школа за ролята на институциите в икономиката и на поведенческия иконимикс, който предлага по- добро познаване на потребителите не само през догматичната призма на егоистичния интерес. Допълнителен натиск върху съществуващия икономикс има вече амортизиращата се догма за оскъдността на благата , респективно тяхното търсене и предлагане в епохата на дигиталната трансформация на глобалната икономика. Производството на почти всичко струва все по- малко и с все повече вградена информация, а тя – притежание на все повече хора.

Така повърхностно скицирани, икономическите теории адресират конкретни проблеми на врмето си и затова не са универсални в обяснението на икономическите феномени. Затова умната стопанска политика ( нормативния икономикс) изисква коктейл от мерки базирани на различни теории, които максимално адекватно да адресират конкретния във времето и пространството икономически проблем.