Какво ще прави ЕС с Унгария и Румъния?

преди 8 месеца

През последните години Европейският съюз трябва да възпира нарастващата популярност на националистически и евроскептични партии, които подлагат под съмнение процеса на интеграция на ЕС.

Анализ на Агенция Стратфор

Румънският президент Клаус Йоханис ще насрочи референдум относно реформите на правителството, за които се предполага, че отслабват върховенството на закона

През последните години Европейският съюз става все по-притеснен от това, че някои правителствата, особено в Централна и Източна Европа, приемат мерки, които може да отслабят върховенството на закона. Съюзът обаче разполага с ограничени инструменти за санкциониране на държавите-членки и Брюксел постоянно е изправен пред дилемата да бъде твърде снизходителен, рискувайки да подкопае доверието в себе си, или да бъде прекалено строг, с което може да отчужди санкционираните страни. За правителствата от Централна и Източна Европа основната заплаха е, че техните действия биха могли в крайна сметка да намалят достъпа им до така необходимите средства на ЕС.

Членството на „Фидес“ – партията на унгарския премиер Виктор Обрбан, в ЕНП беше суспендирано.

Настъпиха трудни времена за някои от най-противоречивите управници в Европейския съюз. На 20 март Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата политическа група в Европейския парламент, реши да суспендира членството на управляващата в Унгария партия „Фидес“. До решението на ЕНП се стигна след месеци на дебати, по време на които не стихваха нападките от страна на „Фидес“ срещу институциите и лидерите на ЕС, включително срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който е член на ЕНП. След суспендирането „Фидес“ вече няма да получава покани за срещи на ЕНП и няма да може да упражнява правото си на глас в групата на ЕНП в Европейския парламент или да предлага кандидати за партийни ръководни постове.

В деня, в който ЕНП суспендира членството на „Фидес“, румънският президент Клаус Йоханис заяви, че обмисля свикването на референдум на 26 май по някои от реформите, въведени от румънското лявоцентристко правителство. Той често се сблъсква с него по отношение на реформите в съдебната власт, които според мнението на  някои специалисти отслабват борбата с корупцията.

Защо това е важно?

Решението на ЕНП е симптоматично в един по-широк контекст. През последните години Европейският съюз трябваше да възпира нарастващата популярност на националистически и евроскептични партии, които подлагат под съмнение процеса на интеграция на ЕС. Също така той е е изправена пред предизвикателства, идващи от правителства, особено в Централна и Източна Европа, които въвеждат реформи в области като съдебната система, пораждащи опасения за върховенството на закона. Това създава дилема за Европейския съюз: ако той се отнася с тях прекалено снизходително, тези правителства и партии ще се чувстват свободни да продължат с политиките и действията си и дори да вдъхновят други да следват техния пример; ако ги санкционира, те биха могли да преосмислят връзките си със Съюза и да се стремят да задълбочат стратегическите си връзки с други страни (например Русия или Китай).

Тази дилема обяснява защо Европейската комисия започна дисциплинарни процеси срещу страни като Унгария и Полша във връзка с последните реформи в съдебната система и предупреди Румъния да не отслабва борбата с корупцията, макар все още да не е приложила конкретни санкции. Това, което прави санкциите (като спиране на правото на глас в Европейския съюз) трудни за въвеждане, е изискването за единодушно одобрение. Нарочените страни могат да се обединят, за да блокират мерките.

Има поне две причини, поради които правителствата, обвинени в нарушаване на правилата на ЕС или в отслабване на върховенството на закона, не могат да се чувстват неуязвими. Първата е, че през последните месеци в Централна и Източна Европа се надигна вълна от протести, настояващи за по-прозрачно управление, както и за по-активна борба с корупцията. Второ, някои от правителства в Съюза подкрепиха план за обвързване на разпределянето на средствата от ЕС, на които държавите от Централна и Източна Европа са нетни получатели, със спазването на неговите правила. Постигането на одобрение за такъв план ще е доста трудно и бюджетът на ЕС (който включва елементи като селскостопански и структурни фондове) също изисква единодушно одобрение. Но самият факт, че Съюзът обмисля такъв план, представлява заплаха за страни, които са обвинени в неспазване на неговите ценности.

Референдум в Румъния?

Румъния е една от многото европейски страни, в които хората излязоха на улиците, за да протестират срещу корупцията. Европейският съюз и други институции предупредиха, че скорошните реформи в съдебната система и в наказателния кодекс могат да отслабят борбата с корупцията. Въпреки че президентът Йоханис не е дал подробности как точно ще формулира референдума, самото гласуване може да се превърне в неофициална анкета за това какво мислят хората за правителството на премиера Виорика Дънчила.

В продължение на години Румъния настоява да се присъедини към Шенгенското пространство, а правителството в Букурещ неотдавна изрази интерес да се присъедини към Еврозоната.

Но Европейският съюз няма да приеме Румъния в нито една от тези институции, докато изпитва притеснения относно проблеми като върховенството на закона в страната. Независимо дали става дума за Букурещ, или за Будапеща, Брюксел трябва да си помисли добре какво ще прави.

Етикети: * * *