Към Чаадаев

преди 7 месеца

Стихотворение на седмицата

    От Александър Пушкин     1818 г,

    Любов, надежда, тиха слава,

    каква преходна суета,

    как бързо младостта минава,

    като мъгла във утринта.

    Но в нас желанието блика —

    под мрака на съдбовна власт,

    дочуваме в тревожен час

    отечеството как ни вика.

    И ние чакаме с надежда

    да грейне волността над нас,

    както младеж, обзет от страст,

    очаква влюбен и се вглежда.

    За волност докато горим,

    сърцата докато са живи,

    на бащин край да посветим

    дела и пориви красиви.

    Другарю, друга светлина

    над нас ще блесне обновена,

    Русия ще срази съня

    и над праха на власт сломена

    ще блеснат наш’те имена.

Превод от руски Георги Мицков,