Капанът на средните доходи

преди 3 месеца

За да се придвижи една страна от средни към високи доходи, тя се нуждае от финансов и най-вече от човешки капитал.

Томислав Дончев

Пред зрителите на предаването „Панорама“ по Националната телевизия снощи вицепремиерът Томислав Дончев направи констатация, с която едва ли някой не би се съгласил:

„Този икономически модел, който имаме в момента, е по-скоро изчерпан. През последните 10 години той ни е дал много, но е по-скоро изчерпан. Разходите за труд растат с 8-10% на годишна база, трябва да минем на следващо стъпало – да си припомним как да правим по-скъпи неща. Няма как да си богат, ако продаваш евтини неща. Това е като в електронните игри – на колкото по-високо  (ниво) отиваш, толкова по-сложно става“.

Погледнато в глобален мащаб, България е страна със средни доходи и това я поставя в доста неизгодна ситуация. Поради нарастващата цена на труда тя не може да се конкурира с държавите с ниски доходи в производството на стоки и услуги с малка добавена стойност и не може да произведе качеството на стоките и услугите, които предлагат развитите страни с високи доходи. Проблемът далеч не е уникален за България. Страни като Южноафриканската република и Бразилия от десетилетия не могат да се измъкнат този капан и страдат от недостиг на инвестиции, бавен растеж на индустриите с по-голяма добавена стойност, ограничена индустриална диверсификация и лоши условия на труд. Членството на България в ЕС улеснява изтичането на човешки капитал и прави излизането от капана още по-трудно. Засега изказването на вицепремиера звучи по-скоро пожелателно. Все едно една жена, която работи като касиерка в супермаркет, да се върне вкъщи и да каже на мъжа си, който е шофьор на камион:

„С тези професии няма да постигнем кой знае колко, нека станем IT специалисти!“

За да се придвижи една страна от средни към високи доходи, тя се нуждае от финансов и най-вече от човешки капитал.

Те отдавна не са дадености. Хората и капиталите се движат от страни с лош инвестиционен климат и лоши условия на живот към такива, които предлагат инвестиционна сигурност и житейски комфорт.

Вместо да прави добри пожелания, вицепремиерът трябва да начертае ясен план как да подобри инвестиционния климат и как да накара достатъчно интелигентни хора да изберат България за свой дом. През последните години въпреки очевидния икономически ръст наблюдаваме видимо оттегляне на капитали и емиграция на хора с умения.

Въпреки че България се замогва, наличният финансов и човешки капитал намалява.

За неблагоприятния инвестиционен климат, свързан с усещането за мегакорупция, е писано много. България поддържа номинално ниски данъци, има неограничен достъп до целия пазар на ЕС, но инвестициите, доколкото ги има, се оттеглят. Изнасяме зърно вместо опаковани кексове, шием дрехи на ишлеме, вместо да предлагаме собствени модели и марки, и ако има някои успешни високотехнологични компании, те далеч не са гръбнакът на нашата икономика.

Няма ясна и дълготрайна стратегия за изграждане на човешки капитал и неговото задържане в страната, да не говорим за привличане на такъв от чужбина.

Снимка от сайта на Технологичния университет в Кемниц

Приоритети сподели едно изследване, ръководено от  Хайнер Риндерман (Heiner Rindermann) от Технологичния университет в Кемниц, Германия. Според него:

„Не е важно само пазарът да е свободен. Някои икономисти търсят друг фактор, който определя дали и доколко икономиката на дадена страна процъфтява. Факторът е колко са умни хората. Интелигентността става още по-значим фактор, ако най-умните 5% от населението стават по-умни. При всяко увеличение на интелигентността с един пункт в тази група се наблюдава покачване на БВП на човек от населението на страната с 468 долара. (…) В което и да е общество нивото на най-интелигентните хора е важен фактор за икономическата производителност. Те са най-важните за технологичния прогрес, за иновациите, за ръководенето на нацията, за важните ѝ институции, за предприятията и т.н. (…) Мисля, че в съвременната икономика човешкият капитал и познавателните способности са по-важни дори от икономическата свобода“.

Не разполагаме с детайлни проучвания, но е видно с просто око, че голяма част от 5% най-интелигентни наши съграждани не живеят в България.

Превръщането на България във високотехнолоогична страна без съмнение трябва да бъде важен приоритет не само за нашата икономика, но и за националната ни сигурност. Засега управляващите, а още по-малко опозицията в лицето на БСП не са посочили ясен план как да се случи това.