Като няма кораби, поне адмирали да сменяме по-често

преди 4 седмици

Кремълската агентура се е окопала в президентството, в правителството и в парламента, където 123-ма депутати официално са се разконспирирали като агенти на Москва. Ръководният състав на МО не е част от решението, а част от проблемите на Българската армия.

Флотицата ни посреща 140-годишнината си в мизерия и с плаха надежда

Гюйс (на нидерландски: Geus, на немски: Gösch, на английски: Jack), наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, което се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг

„Внимание, внимание!“, прозвучал гъгнеащ глас по раздрънканата радиоуредба в един от сибирските лагери на смъртта по времето на Сталин. „Днес в лагера ще има смяна на бельото. Първа барака се сменя с трета, втора – с четвърта!“

Новината за смяната на командира на Военноморските сили идва точно преди финала на дълго отлаганата сделка за строителство на два патрулни кораба на стойност близо 1 милиард лв. Няма как да е случайно. Вместо да изчакат командира на ВМС контраадмирал Митко Петев да увенчае кариерата си с придобиването на модерни бойни кораби, управляващите клики бързат да изпратят лидера на флота в Брюксел, за да манипулират и вероятно за пореден път да провалят тази и всички други сделки за модернизацията и превъоръжаването на бедната българска войска.

Не вярвате ли? Че с какво друго се занимаваха досегашните правителства на ГЕРБ? С бягане по тъча, с отлагане и проваляне на военни сделки. От 2009 г. до днес. А когато ставаше напечено, премиерът хвърляше оставка и излизаше на предсрочни парламентарни избори, за да даде шанс на нереформираната комунистическа партия да удвои броя на депутатите си.

По всяка вероятност подобен сценарий предстои след изборите за Европейски парламент.

Контраадмирал Петев заслужава поне няколко добри думи. Допринесе българският военен флот да не потъне трагично-театрално след 140-годишна история. Забележете: Китай с милиард и половина население, с древна история и култура в момента чества 70-годишнината на военноморските си сили, а малка България има боен флот вече 140 години. Лошото е, че славните страници на флотицата ни потъват все по-назад в миналото, настоящето е мътно и демотивиращо, а бъдещето – мрачно.

Величавата история не е ядрен реактор с неограничен патриотичен заряд и лозунгите „Дайте да дадете!” хващат все по-малко наивници. Защото още Едмънд Бърк, англичанинът, станал основател на политическото течение консерватизъм, формулира блестящо първия постулат на здравия смисъл: „За да обичаме Отечеството си, то трябва с нещо да събужда любовта ни”. Това е.

Контраадмирал Митко Петев, завършил Щабен колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт и Щабен колеж на Съвместните въоръжени сили на САЩ в Норфолк. Владее английски, френски, немски и руски език
Снимка „Морски вестник”.

Митко Петев изпълни до последната буква инструкцията по БЖК (борба за живучест на кораба, тоест оцеляване) на Военноморските сили, като балансираше между некомпетентното полуатлантическо Министерство на отбраната и недоволните военни моряци, между недостига на ресурси, старите ръждясали кораби, наследството от съветски традиции и кадри, вечно мърморещи за дружбата с „товаришчите-братушки” („Севастопольский ваааальс!”) и участието ни в учения и операции с военноморски формирования на НАТО.

Би било хубаво, ако новият командир Кирил Михайлов наследи по-голямата част от качествата, доказани от контраадмирал Петев.

Белгийските фрегати, купени на старо и на символична цена, свършиха добра работа, но безнадеждно остаряха. На тях бяха обучени, поддържаха готовност, участваха в учения и операции в Черно и Средиземно море стотици офицери, старшини и професионални матроси.

Мисля, че ако отново бъде провалена сделката за строителство на патрулни кораби, ще се скъса последното въженце, което придържа днешните поколения военни моряци към парния влекач от миналото, към магията на „Дръзки”, към авантюрата да облечеш морска униформа и да тръгнеш да се давиш в името на нещо възвишено и отдавна отлетяло.

Една от трите белгийски фрегати проект „Вилинген“, които 13 години бяха дом, крепост и оръжие на българските военни моряци, участваха в учения и операции в Черно и Средиземно море. На заден план: последната българска подводница „Слава“.

Малшансът „Каракачанов” се стовари съвсем планомерно върху главите на пехотинци и танкисти, летци и моряци. Вече трета година агентът на ДС тупа топката, хвърля се да решава загниващи пето десетилетиe ромски проблеми, внася и изнася от Народното събрание някакъв мъртвороден закон за „задължителна наборна служба”. Изобщо лицето Каракачанов се занимава с пълния комплект от несвойстнвени дейности, които дават възможност (щом има кой да го търпи) МО да върти на празни обороти и чиновниците да чакат само поредната пенсия, поредната заплата и даже двете заедно. Или уволнявката.

Но не и модернизация, превъоръжаване, попълване на незаетите 5500 длъжности и изграждане на модерни, боеспособни въоръжени сили по стандартите на НАТО. Тези приказки хващаха дикиш до 2004 г., когато работехме по програмата „Партньорство за мир”. След приемането ни в Алианса последва период на интензивен упадък, на морален срив и загуба на последните способности, останали от БНА.

„Двадесетте години, изтекли от началото на новото летоброене за Република България, дават изобилен материал за наръчник на тема „Как не бива да се правят реформи в структурите за отбрана. Как ненаучно и безпринципно да се подбират, развиват и издигат професионалистите в тази област”.

С незначителни изключения всички политически и военни ръководства, партии, коалиции, сили и кръгове целенасочено и предумишлено сториха и невъзможното, за да бъде намален отбранителният потенциал на страната ни, да бъде разединен, вътрешно противопоставен, деморализиран и депрофесионализиран офицерският състав от Българската армия.”

Десетилетия от слава, потъващи в мрак… 

Писал съм го преди десет години. Едва ли тогава съм бил по-умен, отколкото днес. Просто действителността, управляващите клики и котерии са същите. Някакъв смешник-генерал, временно оглавяващ Генералния щаб, се бе осмелил да изтърси по време на официален брифинг, че „независимо от трудностите, които изживява войската ни, Българската армия е въоръжена с най-съвременно търпение”. Ако в МО имаше Книга на Гинес…

В навечерието на 6 май моментът е подходящ за някои обобщения:

А. Кремълската агентура се е окопала в президентството, в правителството и в парламента, където 123-ма депутати официално са се разконспирирали като агенти на Москва.

Б. Ръководният състав на МО не е част от решението, а част от проблемите на Българската армия. Всъщност политическото и военното ръководство на войската се опитва да открадне от обществото исторически важен къс от време и да се облагодетелства за сметка на военния бюджет, като симулира модернизация, професионализация и трансформация по стандартите на НАТО.

В. След смяна на политическата власт е необходимо да бъде създадена парламентарна комисия, която да анализира отбранителната политика на българската държава от 1989 г. до днес и да даде оценка на всички министри, зам.-министри и висши военачалници. Виновните да бъдат съдени, както са били съдени предшествениците им след Междусъюзническата и Първата световна война.

Г. Преди превъоръжаването специални държавни комисии (парламентарни или правителствени) да извършат прецизен и принципен кадрови подбор на офицерския състав, като оценят професионалните, интелектуалните и морално-волевите му качества и предложат неподходящите лица за извеждане в резерва.

„Друго да ти пиша, пак скръб ще бъде, майко моя”, както е казал един поет-терорист, завършил Морско училище.

Етикети: * * * *